Бухал: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Taxobox|status_bg_ref=<ref>{{Червена книга| title = {{PAGENAME}} | redbooklink = http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Bububo.html | downloaded = 18 февруари 2012}}</ref>|regnum=Animalia|regnum-bg=[[Животни]]|phylum=Chordata|phylum-bg=[[Хордови]]|classis=Aves|classis-bg=[[Птици]]|ordo=Strigiformes|ordo-bg=[[Совоподобни]]|familia=Strigidae|familia-bg=[[Совови]]|genus=Bubo|genus-bg=[[Бухали]]|species='''B. bubo'''|species-bg='''Бухал'''}}'''Бухалът''' (''Bubo bubo'') е най-едрата нощна [[Граблива птица|граблива]] [[птица]], срещаща се в [[България]]. |
|||
== Физически характеристики == |
|||
Дължина на тялото достига до около 67 cm, а тази на крилете – до 1,4 – 2 метра. Тег |
|||
== Разпространение и популации == |
|||
Бухалът се среща само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от [[Европа]] и [[Азия]], без крайния [[север]]: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи, скалисти терени. |
|||
== Начин на живот и хранене == |
|||
Бухалът ловува през нощта. В различните области плячка за него са най-разнообразни [[животни]] – плъхове, мишки, зайци. Яде и мърша от тези видове, както и млади и възрастни [[Лисица|лисици]], [[Златка|златки]] и други [[хищници]] до едри [[насекоми]], най-често [[Бръмбар|бръмбари]], дори [[Ракообразни|раци]] и [[риба]]. Особено обича [[таралежи]] и [[Змия|змии]], като не се страхува от [[Отрова|отровата]] на [[Пепелянка|пепелянката]]. Напада и [[Черен пор|черни]], и [[Степен пор|степни]] [[порове]], [[прилепи]], които улавя, докато почиват кацнали, и почти всички по-дребни [[птици]] в ловния му участък. В по-голямата част от ареала си, бухалът се храни основно с бозайници (60 – 65 %) и птици (30 – 35 %)<ref>Боев, З. 1987. Бухал. – Защита на природата, 12: 19.</ref><ref>Симеонов, С., З. Боев. 1988. Проучване на хранителния спектър на бухала (Bubo bubo /L./) в България. – Екология, 21: 47 – 56.</ref><ref>Боев, З. 1993. Видов състав и метрична характеристика на птиците – жертви на бухала (Bubo bubo /L., 1758/) (Aves, Stigidae). – Historia naturalis bulgarica, 4: 47 – 56.</ref><ref>Simeonov, S., B. Milchev, Z. Boev. 1998. Study of the Eagle Owl (Bubo bubo (L.)) (Aves: Strigiformes) in the Strandzha mountain (Southeast Bulgaria). II. Food spectrum and trophic specialization. – Acta zoologica bulgarica, 50 (2/3): 87 – 100.</ref><ref>Митев, И., Боев, З. 2006. Хранителен спектър на бухала (Bubo bubo (L., 1758)) (Aves – Strigiformes) в две холоценски находища от Североизточна България. – Historia naturalis bulgarica, 17: 153 – 165.</ref><ref>Христов, Й., З. Боев, А. Ковачев, Ив. Митев 2007. Бухал Bubo bubo (Eurasian) Eagle Owl. – В: Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездещите птици в България. Българско дружество за защита на птиците. Природозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, 324 – 325.</ref><ref>Боев, З., Христов, Й., Домусчиев, Д. 2011. Бухал Bubo bubo (Linnaeus, 1758). – В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 190.</ref> С храненето си, бухалът отдавна е доказал, че е една полезна птица от гледна точка на стопанските интереси на човека.<ref>Боев, З. 1991. За ползата и „вредата“ от бухала. – Лов и риболов, 9: 12 – 13.</ref> |
|||
== Размножаване == |
|||
Брачният период започва през [[февруари]]. Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета. В края на [[март]] снася от 2 до 4 яйца на интервал от 2 до 4 дни. Затова излюпените след 35-дневно мътене малки са с различна възраст. Рядко храната стига за всичките, особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета разкъсват и изяждат по-малките. Малките започват да летят през [[юли]]. Младите бухали стават полово зрели на втората година. |
|||
== Допълнителни сведения == |
|||
Очите и човката му са разположени на своеобразно лице, характерно за Совови. Поради нежния си стомах след поглъщането на храната той повръща твърдите образувания на своите жертви. Включен е в [[Червена книга|Червената книга]] на [[България]] за застрашените видове. |
|||
== Галерия == |
|||
<gallery> |
|||
File:Eagle Owl IMG 9203.JPG |
|||
File:Uhu-2.jpg |
|||
File:Uhu-3.jpg |
|||
File:Uhu.jpg |
|||
File:Oehoe2008.jpg |
|||
</gallery> |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
[[Категория:Совови]] |
[[Категория:Совови]] |
||
[[Категория:Фауна на Палеарктика]] |
[[Категория:Фауна на Палеарктика]] |
Версия от 11:50, 23 октомври 2016
Бухал | ||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||
Бухал в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Бухалът (Bubo bubo) е най-едрата нощна граблива птица, срещаща се в България.
Физически характеристики
Дължина на тялото достига до около 67 cm, а тази на крилете – до 1,4 – 2 метра. Тег
Разпространение и популации
Бухалът се среща само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от Европа и Азия, без крайния север: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи, скалисти терени.
Начин на живот и хранене
Бухалът ловува през нощта. В различните области плячка за него са най-разнообразни животни – плъхове, мишки, зайци. Яде и мърша от тези видове, както и млади и възрастни лисици, златки и други хищници до едри насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се страхува от отровата на пепелянката. Напада и черни, и степни порове, прилепи, които улавя, докато почиват кацнали, и почти всички по-дребни птици в ловния му участък. В по-голямата част от ареала си, бухалът се храни основно с бозайници (60 – 65 %) и птици (30 – 35 %)[2][3][4][5][6][7][8] С храненето си, бухалът отдавна е доказал, че е една полезна птица от гледна точка на стопанските интереси на човека.[9]
Размножаване
Брачният период започва през февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета. В края на март снася от 2 до 4 яйца на интервал от 2 до 4 дни. Затова излюпените след 35-дневно мътене малки са с различна възраст. Рядко храната стига за всичките, особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета разкъсват и изяждат по-малките. Малките започват да летят през юли. Младите бухали стават полово зрели на втората година.
Допълнителни сведения
Очите и човката му са разположени на своеобразно лице, характерно за Совови. Поради нежния си стомах след поглъщането на храната той повръща твърдите образувания на своите жертви. Включен е в Червената книга на България за застрашените видове.
Галерия
Източници
- ↑ Bubo bubo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Боев, З. 1987. Бухал. – Защита на природата, 12: 19.
- ↑ Симеонов, С., З. Боев. 1988. Проучване на хранителния спектър на бухала (Bubo bubo /L./) в България. – Екология, 21: 47 – 56.
- ↑ Боев, З. 1993. Видов състав и метрична характеристика на птиците – жертви на бухала (Bubo bubo /L., 1758/) (Aves, Stigidae). – Historia naturalis bulgarica, 4: 47 – 56.
- ↑ Simeonov, S., B. Milchev, Z. Boev. 1998. Study of the Eagle Owl (Bubo bubo (L.)) (Aves: Strigiformes) in the Strandzha mountain (Southeast Bulgaria). II. Food spectrum and trophic specialization. – Acta zoologica bulgarica, 50 (2/3): 87 – 100.
- ↑ Митев, И., Боев, З. 2006. Хранителен спектър на бухала (Bubo bubo (L., 1758)) (Aves – Strigiformes) в две холоценски находища от Североизточна България. – Historia naturalis bulgarica, 17: 153 – 165.
- ↑ Христов, Й., З. Боев, А. Ковачев, Ив. Митев 2007. Бухал Bubo bubo (Eurasian) Eagle Owl. – В: Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездещите птици в България. Българско дружество за защита на птиците. Природозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, 324 – 325.
- ↑ Боев, З., Христов, Й., Домусчиев, Д. 2011. Бухал Bubo bubo (Linnaeus, 1758). – В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 190.
- ↑ Боев, З. 1991. За ползата и „вредата“ от бухала. – Лов и риболов, 9: 12 – 13.