Константин Кацаров: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
| известен-с = |
| известен-с = |
||
| пост = |
| пост = |
||
| членства = [[Международна правна асоциация]]<br>[[Словашка академия на науките]] |
|||
| членства = |
|||
| повлиян = |
| повлиян = |
||
| повлиял = }} |
| повлиял = }} |
||
}} |
}} |
||
⚫ | '''Константин Иванов Кацаров''' е виден български [[юрист]]. Завършва [[право]] в [[Берн]], [[Швейцария]]. Преподава [[търговско право]] до [[1947]] г. в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]]. [[Професор]] по търговско и [[международно право]]. |
||
<gallery> |
|||
⚫ | В периода [[1921]] – [[1950]] г. е член на [[Висша законодателна комисия|Висшата законодателна комисия]]. Съден от ''комунистическия режим'' – лежи във [[Варненски затвор|варненския затвор]]. Реабилитиран поради необходимостта от помощта му по сложен международен казус в който е забъркана [[България]] от властта през 50-те години на [[XX век]], успява да замине за [[Швейцария]], където работи като [[адвокат]] и [[преподавател]]. |
||
⚫ | |||
⚫ | Професор по право в Швейцария, чете лекции в редица [[университет]]и. Член на [[Международна правна асоциация|Международната правна асоциация]], [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]] и прочее. В качеството на изгнаник по политически причини се изявява като общественик, историк и пубицист, на който съдбата на родината попаднала зад '''[[желязната завеса]]''', не му е безразлична. През [[1969]] г. основава ''[[Фондация]] „Константин и Зиновия Кацарови“'' към [[Женевски университет|Женевския университет]] за подпомагане обучението и специализацията на български студенти в Швейцария. |
||
⚫ | В периода [[1921]] |
||
⚫ | |||
⚫ | Професор по право в Швейцария, |
||
През [[2016]] г. посмъртно е [[Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“|удостоен]] с [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Св. св. Кирил и Методий“]] I степен.<ref>Указ № 374 от 17 ноември 2016 г. Обн. ДВ. бр. 96 от 2 декември 2016 г.</ref> |
|||
⚫ | |||
== Трудове == |
== Трудове == |
||
Ред 43: | Ред 43: | ||
== Библиографски източници == |
== Библиографски източници == |
||
* ''Костов, Алекс''. Биографията на професор Константин Кацаров. – В: Костов, Ал. (съст.) Константин Кацаров и неговото наследство. София, Херон Прес, 1998, |
* ''Костов, Алекс''. Биографията на професор Константин Кацаров. – В: Костов, Ал. (съст.) Константин Кацаров и неговото наследство. София, Херон Прес, 1998, с. 3 – 18 / Kostov, Al. La biographie du professeur Konstantin Katzarov. – Dans: Kostov, Al. /ed./ /Konstantin Katzarov et son héritage. Sofia, Heron Press, 1998, р. 3 – 18. |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
{{СОРТКАТ:Кацаров, Константин}} |
{{СОРТКАТ:Кацаров, Константин}} |
||
Ред 53: | Ред 56: | ||
[[Категория:Женевски университет]] |
[[Категория:Женевски университет]] |
||
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] |
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] |
||
{{българи-мъниче}} |
Версия от 21:19, 4 декември 2016
Константин Кацаров | |
български юрист | |
Роден | |
---|---|
Починал | 7 октомври 1980 г.
|
Погребан | Монтрьо, Швейцария |
Учил в | Бернски университет[1] |
Право | |
Членува в | Международна правна асоциация Словашка академия на науките |
Семейство | |
Уебсайт | www.fonds-katzarov.ch |
Константин Кацаров в Общомедия |
Константин Иванов Кацаров е виден български юрист. Завършва право в Берн, Швейцария. Преподава търговско право до 1947 г. в Юридическия факултет на Софийския университет. Професор по търговско и международно право.
В периода 1921 – 1950 г. е член на Висшата законодателна комисия. Съден от комунистическия режим – лежи във варненския затвор. Реабилитиран поради необходимостта от помощта му по сложен международен казус в който е забъркана България от властта през 50-те години на XX век, успява да замине за Швейцария, където работи като адвокат и преподавател.
Професор по право в Швейцария, чете лекции в редица университети. Член на Международната правна асоциация, Словашката академия на науките и прочее. В качеството на изгнаник по политически причини се изявява като общественик, историк и пубицист, на който съдбата на родината попаднала зад желязната завеса, не му е безразлична. През 1969 г. основава Фондация „Константин и Зиновия Кацарови“ към Женевския университет за подпомагане обучението и специализацията на български студенти в Швейцария.
През 1974 г. дарява на Народна библиотека 1500 тома лична колекция от книги на немски, френски, руски и английски език в областта на международното публично и частно право.
През 2016 г. посмъртно е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен.[2]
Трудове
- 60 години живяна история
- Светът отблизо
- Проиграната победа
- Поданството на юридическите лица, София, 1925 г.
- Материална основа и правна природа на индустриалната собственост, София, 1929 г.
- Систематичен курс по българско търговско право, София, 1943 г.
- Теория на национализацията, Женева, 1960 г. (на френски език), София, 2011 г. (превод на български език)
- специализирана правна литература по търговско и авторско право, право на индустриалната собственост и т.н.
Библиографски източници
- Костов, Алекс. Биографията на професор Константин Кацаров. – В: Костов, Ал. (съст.) Константин Кацаров и неговото наследство. София, Херон Прес, 1998, с. 3 – 18 / Kostov, Al. La biographie du professeur Konstantin Katzarov. – Dans: Kostov, Al. /ed./ /Konstantin Katzarov et son héritage. Sofia, Heron Press, 1998, р. 3 – 18.
Източници
- ↑ www.fonds-katzarov.ch // Посетен на 2 март 2024 г.
- ↑ Указ № 374 от 17 ноември 2016 г. Обн. ДВ. бр. 96 от 2 декември 2016 г.