Константин Кацаров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 18: Ред 18:
| известен-с =
| известен-с =
| пост =
| пост =
| членства = [[Международна правна асоциация]]<br>[[Словашка академия на науките]]
| членства =
| повлиян =
| повлиян =
| повлиял = }}
| повлиял = }}
}}
}}
'''Константин Иванов Кацаров''' е виден български [[юрист]]. Завършва [[право]] в [[Берн]], [[Швейцария]]. Преподава [[търговско право]] до [[1947]] г. в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]]. [[Професор]] по търговско и [[международно право]].
<gallery>


В периода [[1921]] – [[1950]] г. е член на [[Висша законодателна комисия|Висшата законодателна комисия]]. Съден от ''комунистическия режим'' – лежи във [[Варненски затвор|варненския затвор]]. Реабилитиран поради необходимостта от помощта му по сложен международен казус в който е забъркана [[България]] от властта през 50-те години на [[XX век]], успява да замине за [[Швейцария]], където работи като [[адвокат]] и [[преподавател]].
</gallery>'''Константин Иванов Кацаров''' е виден български [[юрист]]. Завършва [[право]] в [[Берн]], [[Швейцария]]. Преподава [[търговско право]] до [[1947]] г. в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]]. [[Професор]] по търговско и [[международно право]].


Професор по право в Швейцария, чете лекции в редица [[университет]]и. Член на [[Международна правна асоциация|Международната правна асоциация]], [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]] и прочее. В качеството на изгнаник по политически причини се изявява като общественик, историк и пубицист, на който съдбата на родината попаднала зад '''[[желязната завеса]]''', не му е безразлична. През [[1969]] г. основава ''[[Фондация]] „Константин и Зиновия Кацарови“'' към [[Женевски университет|Женевския университет]] за подпомагане обучението и специализацията на български студенти в Швейцария.
В периода [[1921]] - [[1950]] г. е член на [[Висша законодателна комисия|Висшата законодателна комисия]]. Съден от ''комунистическия режим'' - лежи във [[Варненски затвор|варненския затвор]]. Реабилитиран поради необходимостта от помощта му по сложен международен казус в който е забъркана [[България]] от властта през 50-те години на [[20 век]], успява да замине за [[Швейцария]], където работи като [[адвокат]] и [[преподавател]].


През [[1974]] г. дарява на [[Народна библиотека]] 1500 тома лична колекция от книги на [[немски]], [[френски]], [[руски]] и [[английски]] език в областта на [[Международно публично право|международното публично]] и [[Международно частно право|частно право]].
Професор по право в Швейцария, чете лекции в редица [[университет]]и. Член на [[Международна правна асоциация|Международната правна асоциация]], [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]] и прочее. В качеството на изгнаник по политически причини се изявява като общественик, историк и пубицист, на който съдбата на родината попаднала зад '''[[желязната завеса]]''', не му е безразлична. През [[1969]] г. основава ''[[Фондация]] "Константин и Зиновия Кацарови"'' към [[Женевски университет|Женевския университет]] за подпомагане обучението и специализацията на български студенти в Швейцария.


През [[2016]] г. посмъртно е [[Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“|удостоен]] с [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Св. св. Кирил и Методий“]] I степен.<ref>Указ № 374 от 17 ноември 2016 г. Обн. ДВ. бр. 96 от 2 декември 2016 г.</ref>
През [[1974]] г. дарява на [[Народна библиотека]] 1500 тома лична колекция от книги на [[немски]], [[френски]], [[руски]] и [[английски]] език в областта на [[Международно публично право|международното публично]] и [[Международно частно право|частно право]].


== Трудове ==
== Трудове ==
Ред 43: Ред 43:


== Библиографски източници ==
== Библиографски източници ==
* ''Костов, Алекс''. Биографията на професор Константин Кацаров. – В: Костов, Ал. (съст.) Константин Кацаров и неговото наследство. София, Херон Прес, 1998, с. 3-18 / Kostov, Al. La biographie du professeur Konstantin Katzarov. - Dans: Kostov, Al. /ed./ /Konstantin Katzarov et son héritage. Sofia, Heron Press, 1998, р. 3-18.
* ''Костов, Алекс''. Биографията на професор Константин Кацаров. – В: Костов, Ал. (съст.) Константин Кацаров и неговото наследство. София, Херон Прес, 1998, с. 3 – 18 / Kostov, Al. La biographie du professeur Konstantin Katzarov. – Dans: Kostov, Al. /ed./ /Konstantin Katzarov et son héritage. Sofia, Heron Press, 1998, р. 3 – 18.

== Източници ==
<references />


{{СОРТКАТ:Кацаров, Константин}}
{{СОРТКАТ:Кацаров, Константин}}
Ред 53: Ред 56:
[[Категория:Женевски университет]]
[[Категория:Женевски университет]]
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]
{{българи-мъниче}}

Версия от 21:19, 4 декември 2016

Константин Кацаров
български юрист
Роден
Починал
7 октомври 1980 г. (82 г.)
ПогребанМонтрьо, Швейцария

Учил вБернски университет[1]
Право
Членува вМеждународна правна асоциация
Словашка академия на науките
Семейство

Уебсайтwww.fonds-katzarov.ch
Константин Кацаров в Общомедия

Константин Иванов Кацаров е виден български юрист. Завършва право в Берн, Швейцария. Преподава търговско право до 1947 г. в Юридическия факултет на Софийския университет. Професор по търговско и международно право.

В периода 1921 – 1950 г. е член на Висшата законодателна комисия. Съден от комунистическия режим – лежи във варненския затвор. Реабилитиран поради необходимостта от помощта му по сложен международен казус в който е забъркана България от властта през 50-те години на XX век, успява да замине за Швейцария, където работи като адвокат и преподавател.

Професор по право в Швейцария, чете лекции в редица университети. Член на Международната правна асоциация, Словашката академия на науките и прочее. В качеството на изгнаник по политически причини се изявява като общественик, историк и пубицист, на който съдбата на родината попаднала зад желязната завеса, не му е безразлична. През 1969 г. основава Фондация „Константин и Зиновия Кацарови“ към Женевския университет за подпомагане обучението и специализацията на български студенти в Швейцария.

През 1974 г. дарява на Народна библиотека 1500 тома лична колекция от книги на немски, френски, руски и английски език в областта на международното публично и частно право.

През 2016 г. посмъртно е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен.[2]

Трудове

  • 60 години живяна история
  • Светът отблизо
  • Проиграната победа
  • Поданството на юридическите лица, София, 1925 г.
  • Материална основа и правна природа на индустриалната собственост, София, 1929 г.
  • Систематичен курс по българско търговско право, София, 1943 г.
  • Теория на национализацията, Женева, 1960 г. (на френски език), София, 2011 г. (превод на български език)
  • специализирана правна литература по търговско и авторско право, право на индустриалната собственост и т.н.

Библиографски източници

  • Костов, Алекс. Биографията на професор Константин Кацаров. – В: Костов, Ал. (съст.) Константин Кацаров и неговото наследство. София, Херон Прес, 1998, с. 3 – 18 / Kostov, Al. La biographie du professeur Konstantin Katzarov. – Dans: Kostov, Al. /ed./ /Konstantin Katzarov et son héritage. Sofia, Heron Press, 1998, р. 3 – 18.

Източници

  1. www.fonds-katzarov.ch // Посетен на 2 март 2024 г.
  2. Указ № 374 от 17 ноември 2016 г. Обн. ДВ. бр. 96 от 2 декември 2016 г.