Стефан Гецов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 45: | Ред 45: | ||
== Театрални роли == |
== Театрални роли == |
||
* „Нора“ ([[Ибсен]]) - д-р Ранк |
* „Нора“ ([[Хенрик Ибсен]]) - д-р Ранк |
||
* „Вуйчо Ваньо“ ([[Чехов]]) - вуйчо Ваньо |
* „Вуйчо Ваньо“ ([[Антон Чехов]]) - вуйчо Ваньо |
||
* „Салемските вещици“ ([[Артър Милър]]) - Джон Проктър |
* „Салемските вещици“ ([[Артър Милър]]) - Джон Проктър |
||
* „Крал Лир“ ([[Уйлям Шекспир]]) - Едмънд |
* „Крал Лир“ ([[Уйлям Шекспир]]) - Едмънд |
Версия от 21:52, 8 декември 2016
Стефан Гецов | |
Роден | 3 юли 1932 г. |
---|---|
Починал | 10 септември 1996 г. (64 години) |
Уебсайт |
Стефан Йорданов Гецов е български театрален и филмов актьор.
Роден е на 3 юли 1932 г. в село Мъглиж, Казанлъшко.
Завършва средно образование в град Казанлък през 1950 г., а след това актьорско майсторство при проф. Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г.
Играе в Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас (1954-1955). Дълги години игре в състава на Народния театър"Иван Вазов" (от 1955), където създава забележителни роли.
На 24 януари 1969 година му е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“[1]. Гецов е постоянен участник в близкото лично обкръжение на диктатора Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[2] Народен представител в VI Народно събрание (1971-1985).
Член на СБФД - заместник председател (1965-1970). Член на САБ - в Управителния съвет (1973-1977). Книга написана за него от Владимир Каракашев: „Стефан Гецов“ (театрален портрет) (1971).
Умира на 10 септември 1996 г. в София.
Театрални роли
- „Нора“ (Хенрик Ибсен) - д-р Ранк
- „Вуйчо Ваньо“ (Антон Чехов) - вуйчо Ваньо
- „Салемските вещици“ (Артър Милър) - Джон Проктър
- „Крал Лир“ (Уйлям Шекспир) - Едмънд
Филми
Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1990 | Под игото | 9 | България / Унгария | чорбаджи Юрдан |
1981 | Хан Аспарух | 3 | жрец на Тангра | |
1981 | 681 - Величието на хана - (681 AD: The Glory of Khan) | жрец на Тангра | ||
1979 | По дирята на безследно изчезналите | 4 | Александъ Стамболийски | |
1979 | Сами сред вълци | 5 | генерал Даскалов, министър на войната | |
1978 | Големият товар | 2 | ||
1976 | Войници на свободата - (Солдаты свободы) | 4 | СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария / Югославия / ГДР | Георги Димитров |
1976 | Изгори, за да светиш | 7 | България / Италия / СССР / ГДР | Милев |
1976 | Допълнение към закона за защита на държавата | |||
1976 | Снаха | Тодор Юрталана | ||
1974 | На живот и смърт | 3 | Сазаков | |
1973 | Дъщерите на началника | 2 | ||
1973 | Опак човек | Попето, председателят на ТКЗС-то | ||
1972 | Наковалня или чук | 2 | България / СССР / ГДР | Георги Димитров |
1969-1971 | На всеки километър | 26 | България / Унгария | генерал Бранев |
1969 | Цар Иван Шишман | 2 | Цар Иван Шишман | |
1964 | Непримиримите | самотния | ||
1958 | Хайдушка клетва | |||
1956 | Две победи | Керим | ||
1954 | Песен за човека |
Източници
- ↑ Почетни граждани на Стара Загора
- ↑ Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
- movie.pop.bg
- www.events.bg
- Владимир Каракашев. Стефан Гецов – театрален портрет. Изд. „Наука и изкуство“, 1971, 208 стр.
- Владимир Каракашев. Театрален портрет на Стефан Гецов. Изд. „Наука и изкуство“, 1967, 142 стр.