Спахия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Sipahi3.jpg|мини|Гравюра на спахия от [[XVI век]]]]
[[Картинка:Sipahi3.jpg|мини|Гравюра на спахия от [[XVI век]]]]
'''Спахия''' или '''сипах''' (на [[Османски турски език|османски турски]]: {{lang|ota|سپاهی}}) е конник във феодалната войска на [[Османската империя]].
'''Спахия''' или '''сипах''' ({{lang-ota|سپاهی}}) е конник във феодалната войска на [[Османската империя]].


Спахиите били [[кавалерия]]та на [[османска армия|османската армия]]. От сформирането на [[еничарски корпус|еничарския корпус]] в [[Одрин]], до средата на 18 век, спахиите редом с [[еничари]]те били основни бойни формирования в османската армия.
Спахиите били [[кавалерия]]та на [[османска армия|османската армия]]. От сформирането на [[еничарски корпус|еничарския корпус]] в [[Одрин]], до средата на 18 век, спахиите редом с [[еничари]]те били основни бойни формирования в османската армия.
Ред 6: Ред 6:
Срещу службата си владеел ''[[лен]]'' (от където получава част от феодалния наем) и бил длъжен да предоставя определен брой въоръжени войници. Живеещите в столицата получавали заплата и били част от султанската [[гвардия]]. Обикновено след завладяване на нови територии, султанът възнаграждавал войниците с парчета земя. Обаче те можели да ги управляват, само ако участват редовно във военните походи. Един спахия не може да предаде земята си по наследство.
Срещу службата си владеел ''[[лен]]'' (от където получава част от феодалния наем) и бил длъжен да предоставя определен брой въоръжени войници. Живеещите в столицата получавали заплата и били част от султанската [[гвардия]]. Обикновено след завладяване на нови територии, султанът възнаграждавал войниците с парчета земя. Обаче те можели да ги управляват, само ако участват редовно във военните походи. Един спахия не може да предаде земята си по наследство.


Основно от българските земи били набирани спахиите, а най-многобройни били тези от [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]]. Спахийският корпус от "''Константиновата земя''" бил близо 4,5 пъти по-многоброен от този от [[Видински санджак|Видинския санджак]] в средата на 15 век и около 3 пъти по-многолюден в началото на 17 век.
Основно от българските земи били набирани спахиите, а най-многобройни били тези от [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]]. Спахийският корпус от ''Константиновата земя'' бил близо 4,5 пъти по-многоброен от този от [[Видински санджак|Видинския санджак]] в средата на 15 век и около 3 пъти по-многолюден в началото на 17 век.


Същите съотношения са установени за спахиите от ''Константиновата земя'' и спрямо [[Санджак|Санджаците]] [[Никополски санджак|Никопол]], [[Крушевачки санджак|Крушевац]], [[Вучитрънски санджак|Вучитрън]] и [[Призренски санджак|Призрен]].
Същите съотношения са установени за спахиите от ''Константиновата земя'' и спрямо [[Санджак|Санджаците]] [[Никополски санджак|Никопол]], [[Крушевачки санджак|Крушевац]], [[Вучитрънски санджак|Вучитрън]] и [[Призренски санджак|Призрен]].


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 20:46, 8 февруари 2017

Гравюра на спахия от XVI век

Спахия или сипах (Шаблон:Lang-ota) е конник във феодалната войска на Османската империя.

Спахиите били кавалерията на османската армия. От сформирането на еничарския корпус в Одрин, до средата на 18 век, спахиите редом с еничарите били основни бойни формирования в османската армия.

Срещу службата си владеел лен (от където получава част от феодалния наем) и бил длъжен да предоставя определен брой въоръжени войници. Живеещите в столицата получавали заплата и били част от султанската гвардия. Обикновено след завладяване на нови територии, султанът възнаграждавал войниците с парчета земя. Обаче те можели да ги управляват, само ако участват редовно във военните походи. Един спахия не може да предаде земята си по наследство.

Основно от българските земи били набирани спахиите, а най-многобройни били тези от Кюстендилския санджак. Спахийският корпус от „Константиновата земя“ бил близо 4,5 пъти по-многоброен от този от Видинския санджак в средата на 15 век и около 3 пъти по-многолюден в началото на 17 век.

Същите съотношения са установени за спахиите от Константиновата земя и спрямо Санджаците Никопол, Крушевац, Вучитрън и Призрен.

Източници

Шаблон:Османска империя-мъниче