Призренски санджак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Призренски санджак
Prizren Sancağı
Sanxhaku i Prizrenit
Призренски санџак
— Санджак —
1455 – 1913
Призренският санджак в края на 19 век
Призренският санджак в края на 19 век
Континент Европа
Столица
Най-голям град Призрен
Предшественик
Сръбско деспотство Сръбско деспотство
Наследник
Кралство Сърбия Кралство Сърбия
Население: сърби, албанци, черногорци

Призренски санджак (на турски: Prizren Sancağı; на албански: Sanxhaku i Prizrenit; на сръбски: Призренски санџак) e една от административните единици (санджак) на Османската империя с център в град Призрен. Основан е веднага след завлазяването на града от Османската империя от Сръбското деспотство през 1455 г.[1] Останалата територия на Сърбия е завоювана след падането на Смедерево през 1459 г. и разделена на следните санджаци: Вучитрънски, Крушевацки и Смедеревски. В началото на Балканската война през 1912 г. територията на Призренския санджак е заета от войските на Кралство Сърбия и Кралство Черна гора. Съгласно условията на Лондонския договор, подписан на 30 май 1913 г., територията на Призренския санджак е поделена между Сърбия и Черна гора.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно османските регистри от 1571 г., в състава на Призренския санджак влизат пет нахии:[2] Призрен, Хоча, Жежна, Търговище и Бихор.

Основната част от територията, която някога е принадлежала на санджака, в днешно време влиза в състава на Косово (Призрен и Хоча), Сърбия (Жежна, 20 km югоизточно от град Нови пазар) и най-малката част ― на Черна гора (Бихор и Търговище, около Рожае).

Вилаети Шкодра, Призрен и Косово[редактиране | редактиране на кода]

През 1867 г. Призренският санджак е обединен с Дебърския и Шкодренския санджак, и заедно с тях образува Шкодренския вилает. През 1871 г. земите на Призренския санджак влизат в състава на новосъздадения Призренски вилает.[3][4] На свой ред, той влиза в състава на Косовския вилает, който е създаден през 1877 г. Призрен става административен център на новата единица.[5]

През 1878 г. Нишкият и Пиротският санджак, заедно с Враня, са отделени от Косовския вилает и стават територия на Княжество Сърбия по условията на Берлинския конгрес. След това, Дебърският санджак е придаден към Битолския вилает. След всички тези изменения, Косовският вилает остава от три санджака: Призренски, Скопски и Новопазарски санджак.[6] Въпреки решението на Берлинския конгрес за предаването на контрола над Новопазарския санджак на Австро-Унгария, той де факто остава под администрацията на Османската империя.[7]

Младотурска революция[редактиране | редактиране на кода]

След Младотурската революция от 1908 г., в Османската империя се провеждат първите парламентарни избори, в това число и в Призренския санджак.

Край[редактиране | редактиране на кода]

До края на октомври 1912 г., в хода на Балканската война Призренският санджак е зает от войските на Кралство Сърбия и Кралство Черна гора.[8] По условията на Лондонския договор, подписан по време на Лондонската конференция през 1913 г., територията му е разделена между Сърбия и Черна гора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zbornik za narodni život i običaje, Volume 40. Jugoslavenska akademija znanosti i umjetnosti, 1962. с. 407. Посетен на 5 май 2011. Neposredno posle zauzimanja (1455. godine) Prizren je postao sedište prizrenskog sandžaka (на сърбохърватски)
  2. Katić, Tatjana. Опширни попис призренског санџака из 1571. године (Detailed register of the prizren sancak from 1571.). Belgrade, Istorijski Institut, 2010. ISBN 978-86-7743-081-8. OCLC 712374230. с. 8. (на сръбски)
  3. Grandits, Hannes. Conflicting Loyalties in the Balkans The Great Powers, the Ottoman Empire and Nation-building. Gardners Books, 2010. ISBN 978-1-84885-477-2. с. 309. Посетен на 5 май 2011. In 1868 the vilayet of Prizren was created with the sancaks of Prizren, Dibra, Skopje and Niš; it only existed till 1877
  4. Akşin Somel, Selçuk. The modernization of public education in the Ottoman Empire, 1839 – 1908. Netherlands, Brill, 2001. ISBN 90-04-11903-5. с. 234. Посетен на 2 август 2011. the vilayet of Prizren was founded in 1871
  5. Apostoloski, Mihailo. Makedonija vo istočnata kriza 1875 – 1881. Skopje, Makedonska akademija na naukite i umetnostite, 1978. с. 187. Посетен на 13 май 2011. Thus the seat of the Kosovo vilayet naturally moved to Prizren.
  6. Apostoloski, Mihailo. Makedonija vo istočnata kriza 1875 – 1881. Skopje, Makedonska akademija na naukite i umetnostite, 1978. с. 187. Посетен на 13 май 2011. The Kosovo vilayet was then divided into three sanjaks: the Prizren, Skopje and Novi Pazar.
  7. Morisson, Kenneth. Political and religious conflict in Sanjak. // Defence Academy of United Kingdom, 2008. Посетен на 13 май 2011.
  8. Yücel Yigit. Prizren Sancağı’nın Idarî Yapısı (1864 – 1912). // History Studies. Т. 2/1. 2010. Zaten Balkan Savaşları sonunda 31 Ekim 1912’de deşehir Sırp kontrolüne geçmiş ve Prizren’deki Osmanlı idaresi de sona ermiştir (на турски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Призренский санджак“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.