Печки санджак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Територията на Печкия санджак през 19 век.

Печкият санджак (на албански: Sanxhaku i Pejës; на турски: İpek sancak; на сръбски: Пећки Санџак) или Санджак Дукагин (до 1877 г.) е османска административно-териториална единица, обхващала днешната област Метохия с Ругова и земята Дукагин - по поречието на Дрин. В този регион се намира Хвостно и седалището на средновековната Печка патриаршия. [1]

Санджакът е създаден в 1455 г. и просъществува като административна единица до края на Балканските войни - 1913 г. До 19 век този санджак се нарича Санджак Дукагин, а със създаването на Косовски вилает (създаден през 1877 г.) наименованието му става Печки санджак.

По време на Балканската война, в края на 1912 г., Печкият санджак е окупиран от Кралство Черна гора и Кралство Сърбия, като двете държави спорят помежду си за владението на града Печ. През 1914 г., със създаването на независима Албания, само малка част от територията на Печкия санджак става част от новосъздаденото Княжество Албания, образувано по силата на Лондонския мирен договор от 1913 г. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Altimari, Francesco. Albanci. Cankarjeva založba, 1984. с. 41. Посетен на 1 август 2011. Z zavzetjem Peči je bil ustanovjjen du- kagjinski sandžak s sedežem v Peči, za sandžakbega pa postavljen Mahmut paša Dukagjini. (на словенски)
  2. Vickers, Miranda. The Albanians: a modern history. I.B.Tauris, 1999. ISBN 978-1-86064-541-9. с. 77, 78.