Първа българска армия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
предистория
м картинка + описание
Ред 1: Ред 1:
{{Военна част
{{Военна част
|име = Първа българска армия
|име = Първа българска армия
|картинка = [[Файл:Bulgaria war flag.png|300п]]
|картинка = [[Файл:Pehota preminavane.jpg|300п]]
|картинка_описание =
|картинка_описание = Български части преминават река Дунав край с. Бездан, Унгария, днес Войводина.
|дати = 21 ноември 1944 – 1945
|дати = 21 ноември 1944 – 1945
|държава = [[България]]
|държава = [[България]]

Версия от 06:40, 25 юни 2017

Първа българска армия
Български части преминават река Дунав край с. Бездан, Унгария, днес Войводина.
Информация
Активна21 ноември 1944 – 1945
ДържаваБългария
ТипАрмия

Първа българска армия е българска военна част формирана за участие във втората фаза от участието на България във войната срещу Третия райх.

Предистория

През втората половина на ноември 1944 г. правителството на Отечествения фронт започва преговори със Съветския съюз във връзка с по-нататъшното участие на България във войната. На 17 ноември командващият на Трети украински фронт маршал Тулбухин уведомява България от името на съветското правителство, че в резултат на преговорите и в изпълнение на Споразумението за примирие с България, тя трябва да продължи войната. На 18 и 19 ноември този въпрос е обсъден на съвещание в което участват маршал Толбухин и представители на Главното командване на БНА, като са взети решения относно сформирането, комплектуването и съсредоточаване западно от Белград на едно българско обединение и е издадено постановление на Министерския съвет. В постановлението се уточнява създаваната „отделна българска армия“ да се състои от 5 дивизии, като се уреждат и въпросите с управлението, издръжката и съсредоточаването ѝ.[1]

Формиране

Първа българска армия е формирана съгласно Разпореждане №1692 от 21 ноември 1944 година на Главното командване и Постановление на министерския съвет №2 от 26 ноември 1944 в изпълнение на Споразумението за примирие от 28 октомври 1944 година.[2] Решението на правителството на Отечествения фронт е обявено на 24 ноември 1944 г. в „Прокламация към българския народ“.

Армията е в подчинение на командващия Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин и взема участие във втората фаза на заключителният етап на Втората световна война (1941 – 1945).

От декември 1944 година първа армия наброява 99 662 души. Тя е част от напредването на север към Австрия при логистичната подкрепа и командване на червената армия. Първа армия заедно с останалите български сили, напредва в Унгария и Австрия през пролетта на 1945 година, въпреки тежките загуби и лоши условия през зимата. Поради липсата на оборудването на армията на 14 март 1945 година руснаците се съгласяват да доставят 344 самолета, 65 танка T-34, 410 оръдия, 115 противовъздушни оръдия, 370 минохвъргачки, 370 транспортни средства и около 30 000 бройки оръжия, всичко безплатно.

Участва във Виенската операция, Дравската операция, Мурската операция и Балатонската операция.

През 1944 – 1945 година първа армия е командвана от генерал-лейтенант Владимир Стойчев, за помощник-командир е назначен бившият партизанин, произведен след 9 септември в генерал-майор, Щерьо Атанасов.

Първа българска армия се демобилизира в периода (23 юни – 9 юли 1945), а окончателно е разформирована в края на 1945 година.

Командване

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати забележка
1. Генерал-лейтенант Владимир Стойчев 21 ноември 1944 – 1945 началник на на 1-ва българска армия

Вижте също

Бележки

  1. ИовБ, с. 13 и 14
  2. Тодоров, Т., Александрова, Я., т. 1, стр. 74 – 75

Източници

  • Недялков, Никола. История на Отечествената война на България 1944 – 1945. Т. 3. София, Военно издателство, 1983.