Пандо Попманушев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м тире между година и годишен, годишна |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
През август 1909 година е представител за [[Петрич]] на конгреса за основаване на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]].<ref>Народна воля, брой 1, 22 август, 1909 година.</ref> |
През август 1909 година е представител за [[Петрич]] на конгреса за основаване на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]].<ref>Народна воля, брой 1, 22 август, 1909 година.</ref> |
||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година братята на Пандо - Андреа (Андрико) и Янко са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. Андреа, 22 |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година братята на Пандо - Андреа (Андрико) и Янко са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. Андреа, 22-годишен, служи в 3 рота на 13 кукушка дружина, а Янко, 27-годишен - в четата на [[Дончо Златков]] и във 2 рота на 13 кукушка дружина.<ref>[http://grebenarov.blogspot.com/2007_04_01_archive.html Данев, Димитър. Спомени по пътя на моя живот. 2007.]</ref><ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.</ref> |
||
==Бележки== |
==Бележки== |
Версия от 16:23, 12 септември 2017
Пандо Попманушев | |
български революционер | |
Седнали: Константин Самарджиев Джемото, Христо Чернопеев, Петър Китанов. Прави: Мирчо Икономов, Пандо Попманушев, Михаил Шкартов и Методи Алексиев, 1908 г. | |
Роден |
---|
Пандо (Панде) Попманушев е български революционер, струмишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Пандо Попманушев е роден в град Струмица, Османската империя, днес в Република Македония в свещеническо семейство. Влиза във ВМОРО. През юни 1905 година на конгреса на Струмишкия революционен окръг е назначен за Петрички околийски войвода и остава такъв до Младотурската революция в 1908 година.[1]
През август 1909 година е представител за Петрич на конгреса за основаване на Народната федеративна партия (българска секция).[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година братята на Пандо - Андреа (Андрико) и Янко са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Андреа, 22-годишен, служи в 3 рота на 13 кукушка дружина, а Янко, 27-годишен - в четата на Дончо Златков и във 2 рота на 13 кукушка дружина.[3][4]
Бележки
- ↑ Николов, Борис Й. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник”. София, 2001, стр. 135.
- ↑ Народна воля, брой 1, 22 август, 1909 година.
- ↑ Данев, Димитър. Спомени по пътя на моя живот. 2007.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.