Илмен: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Водоем |
|||
[[File:Ilmen Lake.JPG|мини|200п|Езерото Илмен]] |
|||
|батиметрия= |
|||
|батиметрия_описание= |
|||
|височина= 18 m |
|||
|дължина= 45 km |
|||
|ширина= 35 km |
|||
|име= Илмен |
|||
|картинка= Ilmen Lake.JPG |
|||
|картинка_описание= Изглед от езерото Илмен |
|||
|координати= {{Coord|58|16|00|N|31|17|00|E|}} |
|||
|място= {{Русия}}<br>[[Новгородска област]] |
|||
|населени_места= |
|||
|обем= 2,85 km<sup>2</sup> |
|||
|отток= [[Волхов (река)|Волхов]]→[[Ладожко езеро]]→[[Нева]]→[[Балтийско море]] |
|||
|площ= 982 km<sup>2</sup> |
|||
|площ на островите= |
|||
|максимална дълбочина= 10 m |
|||
|дължина на бреговата линия= |
|||
|водосборен_басейн= 67 200 km<sup>2</sup> |
|||
|приток= [[Ловат]],<br>Мста<br>Пола<br>Шелон |
|||
⚫ | |||
|lat_dir = N|lat_deg = 58 |lat_min = 16 |
|||
|lon_dir = E|lon_deg = 31 |lon_min = 17 |
|||
}} |
|||
'''Илмен''' ({{lang-ru|Ильмень}}) е езеро в [[Русия|Европейската част на Русия]], [[Новгородска област]]. С площ от 982 km² е най-голямото езеро в [[Новгородска област]] и 12-то по големина в [[Русия]]. |
|||
== Географска характеристика == |
|||
'''Илмен''' е [[езеро]] в [[Новгородска област]], [[Русия]]. Дължината му е 45 км, ширината 35 км, а площта 982 кв км. Най-голямата дълбочина е 10 м, а средната 3-4 метра. Площта на водосборния му басейн е 672 000 кв км. От езерото извира река [[Волхов (река)|Волхов]]. Езерото е било част от [[Пътя от варягите към персите]]. |
|||
=== Географски показатели === |
|||
Езерото Илмен е разположено в северозападната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]], в централната част на [[Новгородска област]], на 18 m н.в.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Водные_объекты/1001/Белое_озеро «Вода России» – Ильмень</ref> |
|||
Езерото има овална форма с дължина от северозапад на югоизток 46 km и ширина до 33 km. Дължината на бреговата му линия е 126 km. Югоизточния бряг на езрото е нисък, изграден от пясъчни валове, след които започва пояса на заблатените гори. Североизточния бряг е висок и стръмен в следствие от разрушаването на езерните тераси от щормовите вълни. Западния бряг е силно заблатен, обрасъл с тръстики с ширина до 150 m, които защитават брега от разрушаване. Южния бряг, на който е разположен град [[Белозерск]] е изкуствено заграден с насипи с височина до 2 m, които са насипани при изграждането на Белозерския обходен плавателен канал. В устиета на някои от реките има пясъчни коси (барове), изградени от наслаги от речните наноси. Езерната котловина е плоска и около 85% от нея е покрита с езерни наслаги.<ref name="water"/> |
|||
{{Русия-мъниче}} |
|||
През 1964 г. Бяло езеро е изкуствено свързано с река Шексна, на която е изградено Шекснинското водохранилище и става негов отделен водоем и най-високия участък от [[Волго-Балтийски канал|Волго-Балтийския канал]]. При нормални води абсолютната надморска височина на езерото е 113 m (с 1,5 m над нивото на Шекснинското водохранилище). През по-голямата част от годината от октомври до юни нивото на езерото се снижава с 1,2 m, а обема с 1,48 km<sup>3</sup> (28%) поради оттока му в Шекснинското водохранилище. През останалата част на годината (от юли до септември) част от отока на Бяло езеро се осъществява на север по река Витегра в [[Онежко езеро|Онежкото езеро]]. Езерото е плитко с максимална дълбочина до 5,5 m. Предполага се, че името му произлиза от добиването в миналото на бяла глина от неговите брегове. От размиването на белите му глинести брегове водата му добива бял мътен отенък и прозрачността на водата намалява от 1,5 m в централната част до 0,4–0,5 m в близост до брега.<ref name="water"/> |
|||
{{Портал|География|Русия}} |
|||
=== Водосборен басейн === |
|||
Водосборният басейн на Бяло езеро е 12 700 km<sup>2</sup>, като се простира само на територията на [[Вологодска област]]. В езерото се вливат около 60 реки, най-големи от които са Кема (150 km, 4 480 km<sup>2</sup>, 1,37 km<sup>3</sup>) и Ковжа (86 km, 5 000 km<sup>2</sup>, 0,25 km<sup>3</sup>), вливащи се в севирозападната му част и внасят около 75% от постъпващата вода в Бяло езеро.<ref name="water"/> |
|||
Границите на водосборния басейн на Бяло езеро са следните: |
|||
* на северозапад – водосборния басейн на [[Онежко езеро|Онежкото езеро]], принадлежащо към водосборния басейн на [[Балтийско море]]; |
|||
* на изток – водосборни басейн на река [[Онега (река)|Онега]], вливаща се в [[Бяло море (Русия)|Бяло море]]; |
|||
* на юг и югозапад – водосборния басейн на река [[Волга]], вливаща се в [[Каспийско море]]. |
|||
=== Хидроложки показатели === |
|||
Годишно 60-те реки, вливащи се в езерото внасят 3,7 km<sup>3</sup> вода, а атмосферните валежи – 0,8 km<sup>3</sup>. Годишно от езерото изтичат (основно на юг в Шекснинското водохранилище) 3–4 km<sup>3</sup>, а се изпаряват – 0,5–0,7 km<sup>3</sup>. Общият водообмен се извършва за около 13 месеца. |
|||
Поради това, че езерото е плитко и водата му през лятото доста се затопля (до 18–20°С), а дъното му е покрито с дебел слой тиня, която също се затопля и през есента бавно отдава топлината си, езерото замръзва късно, чак в края на ноември, а се размразява в началото на май.<ref name="water"/> |
|||
== Стопанско значение, населин места == |
|||
През 1964 г. е завършена реконструкцията на Мариинската водна система (изградена в началото на ХІХ в.) и езерото става част от [[Волго-Балтийски канал|Волго-Балтийския воден път]]. Покрай югозападния и западния бряг на езерото в средата на ХІХ в. е изграден малогабаритния Белозерски обходен канал, който сега е изоставен, обрасъл с тръстики и силно замърсен от отпадни води. Той се използва за корабоплаване само от водни туристи и при щормови условия в езерото. На брега на Бяло езеро са разположени няколко населени места, в т.ч. град [[Белозерск]] и селата Троицкое и Липин Бор (районен център).<ref name="water"/> |
|||
== Вижте още == |
|||
[[Езера в Русия]] |
|||
== Източници == |
|||
<references/> |
|||
⚫ | |||
[[Категория:Езера по азбучен ред]] |
[[Категория:Езера по азбучен ред]] |
||
[[Категория:Езера в Русия]] |
|||
[[Категория:Езера в Новгородска област]] |
Версия от 13:08, 2 октомври 2017
Илмен | |
Изглед от езерото Илмен | |
Местоположение | Русия Новгородска област |
---|---|
Координати | |
Притоци | Ловат, Мста Пола Шелон |
Отток | Волхов→Ладожко езеро→Нева→Балтийско море |
Дължина | 45 km |
Ширина | 35 km |
Площ | 982 km2 |
Воден обем | 2,85 km2 |
Надм. височина | 18 m |
Водосб. басейн | 67 200 km2 |
Илмен в Общомедия |
Илмен (Шаблон:Lang-ru) е езеро в Европейската част на Русия, Новгородска област. С площ от 982 km² е най-голямото езеро в Новгородска област и 12-то по големина в Русия.
Географска характеристика
Географски показатели
Езерото Илмен е разположено в северозападната част на Източноевропейската равнина, в централната част на Новгородска област, на 18 m н.в.[1]
Езерото има овална форма с дължина от северозапад на югоизток 46 km и ширина до 33 km. Дължината на бреговата му линия е 126 km. Югоизточния бряг на езрото е нисък, изграден от пясъчни валове, след които започва пояса на заблатените гори. Североизточния бряг е висок и стръмен в следствие от разрушаването на езерните тераси от щормовите вълни. Западния бряг е силно заблатен, обрасъл с тръстики с ширина до 150 m, които защитават брега от разрушаване. Южния бряг, на който е разположен град Белозерск е изкуствено заграден с насипи с височина до 2 m, които са насипани при изграждането на Белозерския обходен плавателен канал. В устиета на някои от реките има пясъчни коси (барове), изградени от наслаги от речните наноси. Езерната котловина е плоска и около 85% от нея е покрита с езерни наслаги.[1]
През 1964 г. Бяло езеро е изкуствено свързано с река Шексна, на която е изградено Шекснинското водохранилище и става негов отделен водоем и най-високия участък от Волго-Балтийския канал. При нормални води абсолютната надморска височина на езерото е 113 m (с 1,5 m над нивото на Шекснинското водохранилище). През по-голямата част от годината от октомври до юни нивото на езерото се снижава с 1,2 m, а обема с 1,48 km3 (28%) поради оттока му в Шекснинското водохранилище. През останалата част на годината (от юли до септември) част от отока на Бяло езеро се осъществява на север по река Витегра в Онежкото езеро. Езерото е плитко с максимална дълбочина до 5,5 m. Предполага се, че името му произлиза от добиването в миналото на бяла глина от неговите брегове. От размиването на белите му глинести брегове водата му добива бял мътен отенък и прозрачността на водата намалява от 1,5 m в централната част до 0,4–0,5 m в близост до брега.[1]
Водосборен басейн
Водосборният басейн на Бяло езеро е 12 700 km2, като се простира само на територията на Вологодска област. В езерото се вливат около 60 реки, най-големи от които са Кема (150 km, 4 480 km2, 1,37 km3) и Ковжа (86 km, 5 000 km2, 0,25 km3), вливащи се в севирозападната му част и внасят около 75% от постъпващата вода в Бяло езеро.[1]
Границите на водосборния басейн на Бяло езеро са следните:
- на северозапад – водосборния басейн на Онежкото езеро, принадлежащо към водосборния басейн на Балтийско море;
- на изток – водосборни басейн на река Онега, вливаща се в Бяло море;
- на юг и югозапад – водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море.
Хидроложки показатели
Годишно 60-те реки, вливащи се в езерото внасят 3,7 km3 вода, а атмосферните валежи – 0,8 km3. Годишно от езерото изтичат (основно на юг в Шекснинското водохранилище) 3–4 km3, а се изпаряват – 0,5–0,7 km3. Общият водообмен се извършва за около 13 месеца.
Поради това, че езерото е плитко и водата му през лятото доста се затопля (до 18–20°С), а дъното му е покрито с дебел слой тиня, която също се затопля и през есента бавно отдава топлината си, езерото замръзва късно, чак в края на ноември, а се размразява в началото на май.[1]
Стопанско значение, населин места
През 1964 г. е завършена реконструкцията на Мариинската водна система (изградена в началото на ХІХ в.) и езерото става част от Волго-Балтийския воден път. Покрай югозападния и западния бряг на езерото в средата на ХІХ в. е изграден малогабаритния Белозерски обходен канал, който сега е изоставен, обрасъл с тръстики и силно замърсен от отпадни води. Той се използва за корабоплаване само от водни туристи и при щормови условия в езерото. На брега на Бяло езеро са разположени няколко населени места, в т.ч. град Белозерск и селата Троицкое и Липин Бор (районен център).[1]