Илмен: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Водоем
[[File:Ilmen Lake.JPG|мини|200п|Езерото Илмен]]
|батиметрия=
|батиметрия_описание=
|височина= 18 m
|дължина= 45 km
|ширина= 35 km
|име= Илмен
|картинка= Ilmen Lake.JPG
|картинка_описание= Изглед от езерото Илмен
|координати= {{Coord|58|16|00|N|31|17|00|E|}}
|място= {{Русия}}<br>[[Новгородска област]]
|населени_места=
|обем= 2,85 km<sup>2</sup>
|отток= [[Волхов (река)|Волхов]]→[[Ладожко езеро]]→[[Нева]]→[[Балтийско море]]
|площ= 982 km<sup>2</sup>
|площ на островите=
|максимална дълбочина= 10 m
|дължина на бреговата линия=
|водосборен_басейн= 67 200 km<sup>2</sup>
|приток= [[Ловат]],<br>Мста<br>Пола<br>Шелон
|карта= Русия Новгородска област
|lat_dir = N|lat_deg = 58 |lat_min = 16
|lon_dir = E|lon_deg = 31 |lon_min = 17
}}
'''Илмен''' ({{lang-ru|Ильмень}}) е езеро в [[Русия|Европейската част на Русия]], [[Новгородска област]]. С площ от 982 km² е най-голямото езеро в [[Новгородска област]] и 12-то по големина в [[Русия]].


== Географска характеристика ==
'''Илмен''' е [[езеро]] в [[Новгородска област]], [[Русия]]. Дължината му е 45 км, ширината 35 км, а площта 982 кв км. Най-голямата дълбочина е 10 м, а средната 3-4 метра. Площта на водосборния му басейн е 672 000 кв км. От езерото извира река [[Волхов (река)|Волхов]]. Езерото е било част от [[Пътя от варягите към персите]].
=== Географски показатели ===
Езерото Илмен е разположено в северозападната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]], в централната част на [[Новгородска област]], на 18 m н.в.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Водные_объекты/1001/Белое_озеро «Вода России» – Ильмень</ref>


Езерото има овална форма с дължина от северозапад на югоизток 46 km и ширина до 33 km. Дължината на бреговата му линия е 126 km. Югоизточния бряг на езрото е нисък, изграден от пясъчни валове, след които започва пояса на заблатените гори. Североизточния бряг е висок и стръмен в следствие от разрушаването на езерните тераси от щормовите вълни. Западния бряг е силно заблатен, обрасъл с тръстики с ширина до 150 m, които защитават брега от разрушаване. Южния бряг, на който е разположен град [[Белозерск]] е изкуствено заграден с насипи с височина до 2 m, които са насипани при изграждането на Белозерския обходен плавателен канал. В устиета на някои от реките има пясъчни коси (барове), изградени от наслаги от речните наноси. Езерната котловина е плоска и около 85% от нея е покрита с езерни наслаги.<ref name="water"/>
{{Русия-мъниче}}


През 1964 г. Бяло езеро е изкуствено свързано с река Шексна, на която е изградено Шекснинското водохранилище и става негов отделен водоем и най-високия участък от [[Волго-Балтийски канал|Волго-Балтийския канал]]. При нормални води абсолютната надморска височина на езерото е 113 m (с 1,5 m над нивото на Шекснинското водохранилище). През по-голямата част от годината от октомври до юни нивото на езерото се снижава с 1,2 m, а обема с 1,48 km<sup>3</sup> (28%) поради оттока му в Шекснинското водохранилище. През останалата част на годината (от юли до септември) част от отока на Бяло езеро се осъществява на север по река Витегра в [[Онежко езеро|Онежкото езеро]]. Езерото е плитко с максимална дълбочина до 5,5 m. Предполага се, че името му произлиза от добиването в миналото на бяла глина от неговите брегове. От размиването на белите му глинести брегове водата му добива бял мътен отенък и прозрачността на водата намалява от 1,5 m в централната част до 0,4–0,5 m в близост до брега.<ref name="water"/>
{{Портал|География|Русия}}

=== Водосборен басейн ===
Водосборният басейн на Бяло езеро е 12 700 km<sup>2</sup>, като се простира само на територията на [[Вологодска област]]. В езерото се вливат около 60 реки, най-големи от които са Кема (150 km, 4 480 km<sup>2</sup>, 1,37 km<sup>3</sup>) и Ковжа (86 km, 5 000 km<sup>2</sup>, 0,25 km<sup>3</sup>), вливащи се в севирозападната му част и внасят около 75% от постъпващата вода в Бяло езеро.<ref name="water"/>

Границите на водосборния басейн на Бяло езеро са следните:
* на северозапад – водосборния басейн на [[Онежко езеро|Онежкото езеро]], принадлежащо към водосборния басейн на [[Балтийско море]];
* на изток – водосборни басейн на река [[Онега (река)|Онега]], вливаща се в [[Бяло море (Русия)|Бяло море]];
* на юг и югозапад – водосборния басейн на река [[Волга]], вливаща се в [[Каспийско море]].

=== Хидроложки показатели ===
Годишно 60-те реки, вливащи се в езерото внасят 3,7 km<sup>3</sup> вода, а атмосферните валежи – 0,8 km<sup>3</sup>. Годишно от езерото изтичат (основно на юг в Шекснинското водохранилище) 3–4 km<sup>3</sup>, а се изпаряват – 0,5–0,7 km<sup>3</sup>. Общият водообмен се извършва за около 13 месеца.

Поради това, че езерото е плитко и водата му през лятото доста се затопля (до 18–20°С), а дъното му е покрито с дебел слой тиня, която също се затопля и през есента бавно отдава топлината си, езерото замръзва късно, чак в края на ноември, а се размразява в началото на май.<ref name="water"/>

== Стопанско значение, населин места ==
През 1964 г. е завършена реконструкцията на Мариинската водна система (изградена в началото на ХІХ в.) и езерото става част от [[Волго-Балтийски канал|Волго-Балтийския воден път]]. Покрай югозападния и западния бряг на езерото в средата на ХІХ в. е изграден малогабаритния Белозерски обходен канал, който сега е изоставен, обрасъл с тръстики и силно замърсен от отпадни води. Той се използва за корабоплаване само от водни туристи и при щормови условия в езерото. На брега на Бяло езеро са разположени няколко населени места, в т.ч. град [[Белозерск]] и селата Троицкое и Липин Бор (районен център).<ref name="water"/>

== Вижте още ==
[[Езера в Русия]]

== Източници ==
<references/>


[[Категория:Езера в Новгородска област]]
[[Категория:Езера по азбучен ред]]
[[Категория:Езера по азбучен ред]]
[[Категория:Езера в Русия]]
[[Категория:Езера в Новгородска област]]

Версия от 13:08, 2 октомври 2017

Илмен
Изглед от езерото Илмен
Изглед от езерото Илмен
58.2667° с. ш. 31.2833° и. д.
Местоположение в Русия Новгородска област
Местоположение Русия
Новгородска област
Координати58°16′00″ с. ш. 31°17′00″ и. д. / 58.266667° с. ш. 31.283333° и. д.
ПритоциЛоват,
Мста
Пола
Шелон
ОттокВолховЛадожко езероНеваБалтийско море
Дължина45 km
Ширина35 km
Площ982 km2
Воден обем2,85 km2
Надм. височина18 m
Водосб. басейн67 200 km2
Илмен в Общомедия

Илмен (Шаблон:Lang-ru) е езеро в Европейската част на Русия, Новгородска област. С площ от 982 km² е най-голямото езеро в Новгородска област и 12-то по големина в Русия.

Географска характеристика

Географски показатели

Езерото Илмен е разположено в северозападната част на Източноевропейската равнина, в централната част на Новгородска област, на 18 m н.в.[1]

Езерото има овална форма с дължина от северозапад на югоизток 46 km и ширина до 33 km. Дължината на бреговата му линия е 126 km. Югоизточния бряг на езрото е нисък, изграден от пясъчни валове, след които започва пояса на заблатените гори. Североизточния бряг е висок и стръмен в следствие от разрушаването на езерните тераси от щормовите вълни. Западния бряг е силно заблатен, обрасъл с тръстики с ширина до 150 m, които защитават брега от разрушаване. Южния бряг, на който е разположен град Белозерск е изкуствено заграден с насипи с височина до 2 m, които са насипани при изграждането на Белозерския обходен плавателен канал. В устиета на някои от реките има пясъчни коси (барове), изградени от наслаги от речните наноси. Езерната котловина е плоска и около 85% от нея е покрита с езерни наслаги.[1]

През 1964 г. Бяло езеро е изкуствено свързано с река Шексна, на която е изградено Шекснинското водохранилище и става негов отделен водоем и най-високия участък от Волго-Балтийския канал. При нормални води абсолютната надморска височина на езерото е 113 m (с 1,5 m над нивото на Шекснинското водохранилище). През по-голямата част от годината от октомври до юни нивото на езерото се снижава с 1,2 m, а обема с 1,48 km3 (28%) поради оттока му в Шекснинското водохранилище. През останалата част на годината (от юли до септември) част от отока на Бяло езеро се осъществява на север по река Витегра в Онежкото езеро. Езерото е плитко с максимална дълбочина до 5,5 m. Предполага се, че името му произлиза от добиването в миналото на бяла глина от неговите брегове. От размиването на белите му глинести брегове водата му добива бял мътен отенък и прозрачността на водата намалява от 1,5 m в централната част до 0,4–0,5 m в близост до брега.[1]

Водосборен басейн

Водосборният басейн на Бяло езеро е 12 700 km2, като се простира само на територията на Вологодска област. В езерото се вливат около 60 реки, най-големи от които са Кема (150 km, 4 480 km2, 1,37 km3) и Ковжа (86 km, 5 000 km2, 0,25 km3), вливащи се в севирозападната му част и внасят около 75% от постъпващата вода в Бяло езеро.[1]

Границите на водосборния басейн на Бяло езеро са следните:

Хидроложки показатели

Годишно 60-те реки, вливащи се в езерото внасят 3,7 km3 вода, а атмосферните валежи – 0,8 km3. Годишно от езерото изтичат (основно на юг в Шекснинското водохранилище) 3–4 km3, а се изпаряват – 0,5–0,7 km3. Общият водообмен се извършва за около 13 месеца.

Поради това, че езерото е плитко и водата му през лятото доста се затопля (до 18–20°С), а дъното му е покрито с дебел слой тиня, която също се затопля и през есента бавно отдава топлината си, езерото замръзва късно, чак в края на ноември, а се размразява в началото на май.[1]

Стопанско значение, населин места

През 1964 г. е завършена реконструкцията на Мариинската водна система (изградена в началото на ХІХ в.) и езерото става част от Волго-Балтийския воден път. Покрай югозападния и западния бряг на езерото в средата на ХІХ в. е изграден малогабаритния Белозерски обходен канал, който сега е изоставен, обрасъл с тръстики и силно замърсен от отпадни води. Той се използва за корабоплаване само от водни туристи и при щормови условия в езерото. На брега на Бяло езеро са разположени няколко населени места, в т.ч. град Белозерск и селата Троицкое и Липин Бор (районен център).[1]

Вижте още

Езера в Русия

Източници

  1. а б в г д е ((ru)) [http://water-rf.ru/Водные_объекты/1001/Белое_озеро «Вода России» – Ильмень