Глациално езеро: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BULGARIA24 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м без nowiki, формат източник
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Schoolroom_Glacier_from_Hurricane_Pass.jpg|мини|300x300пкс|Това новообразувано глациално езеро е задържано от  от крайната морена  под ледник в Националния парк Гранд Тетон, Уайоминг, САЩ.]]
[[Файл:Schoolroom_Glacier_from_Hurricane_Pass.jpg|мини|300x300пкс|Това новообразувано глациално езеро е задържано от от крайната морена под ледник в Националния парк Гранд Тетон, Уайоминг, САЩ.]]
[[Файл:GLMsed.jpg|мини|Пластове аргиллит от Леденото езеро Мизула в американския щат [[Монтана (щат)|Монтана]].]]
[[Файл:GLMsed.jpg|мини|Пластове аргиллит от Леденото езеро Мизула в американския щат [[Монтана (щат)|Монтана]].]]

В геологията '''глациално езеро''' е вид [[езеро]], образувано или от задържането на вода от [[морена]] или [[Язовирна стена|бент]] по време на оттеглянето топящите [[Ледник|ледниците]], или от топяща се [[вода]], захваната от [[лед]], поради изостатична депресия на кората около леда. В края на последната [[ледникова епоха]] преди около 10 000 години, големите глациални езера са били широко разпространени, най-вече в северното полукълбо.
В геологията '''глациално езеро''' е вид [[езеро]], образувано или от задържането на вода от [[морена]] или [[Язовирна стена|бент]] по време на оттеглянето топящите [[Ледник|ледниците]], или от топяща се [[вода]], захваната от [[лед]], поради изостатична депресия на кората около леда. В края на последната [[ледникова епоха]] преди около 10 000 години, големите глациални езера са били широко разпространени, най-вече в северното полукълбо.
[[Файл:Plate_21_-_Glacial_Lake_Algonquin_and_its_Correlatives_(USGS_1915).JPG|мини|Големите езера в Северна Америка са глациални езера (карта от 1915 година)<br>
[[Файл:Plate_21_-_Glacial_Lake_Algonquin_and_its_Correlatives_(USGS_1915).JPG|мини|Големите езера в Северна Америка са глациални езера (карта от 1915 година)]]

]]
В някои случаи такива езера постепенно се изпаряват през периода на затопляне след [[Кватернер|кватернерната ледена епоха]]. В други случаи, като ледниковото езеро [[Мисула]] и леденото езеро [[Уисконсин]] в [[Съединени американски щати|Съединените щати]], внезапното разкъсване на подпорния бент причинява [[наводнение]] от [[ледниково езеро]], бързо и катастрофално изпускане на затъналата вода, което води до образуването на проломи и други структури надолу по течението на предишното езеро. 
В някои случаи такива езера постепенно се изпаряват през периода на затопляне след [[Кватернер|кватернерната ледена епоха]]. В други случаи, като ледниковото езеро [[Мисула]] и леденото езеро [[Уисконсин]] в [[Съединени американски щати|Съединените щати]], внезапното разкъсване на подпорния бент причинява [[наводнение]] от [[ледниково езеро]], бързо и катастрофално изпускане на затъналата вода, което води до образуването на проломи и други структури надолу по течението на предишното езеро.<ref>[http://www.cr.nps.gov/history/online_books/geology/publications/inf/72-2/sec5.htm USGS The Channeled Scablands of Eastern Washington cr.nps.gov]</ref>
<ref>http://www.cr.nps.gov/history/online_books/geology/publications/inf/72-2/sec5.htm USGS The Channeled Scablands of Eastern Washington</ref>


В [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], езерото Бристол, езерото Харисън и Езерото Пикърджър са примери за глациални езера. Железното дефиле в [[Шропшър|Шропшир]] и хълмовете на Хъбард в [[Линкълншър|Линкълншир]] са примери за канал за пренасищане на [[лед]], който е създаден, когато водата на глациалното езеро се издига достатъчно високо, за да наруши най-ниската точка в съдържащия се вододел. 
В [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], езерото Бристол, езерото Харисън и Езерото Пикърджър са примери за глациални езера. Железното дефиле в [[Шропшър|Шропшир]] и хълмовете на Хъбард в [[Линкълншър|Линкълншир]] са примери за канал за пренасищане на [[лед]], който е създаден, когато водата на глациалното езеро се издига достатъчно високо, за да наруши най-ниската точка в съдържащия се вододел. 


Оттеглящите се ледници на тропическите [[Анди]] образуват редица глациални езера, особено в Кордилера Бланка в [[Перу]], където са 70% от всички тропически ледници. Няколко такива езера са се образували бързо през 20-ти век. Тези езера могат да прелеят, което създава опасност от наводнения за зоните по-долу. Много естествени езера (обикновено морени), съдържащи сладка вода, са подсилени с язовирни стени за безопасност. В Кордилера Бланка са построени около 34 [[Язовир|язовира]], които съдържат глациални езера.
Оттеглящите се ледници на тропическите [[Анди]] образуват редица глациални езера, особено в Кордилера Бланка в [[Перу]], където са 70% от всички тропически ледници. Няколко такива езера са се образували бързо през 20-ти век. Тези езера могат да прелеят, което създава опасност от наводнения за зоните по-долу. Много естествени езера (обикновено морени), съдържащи сладка вода, са подсилени с язовирни стени за безопасност. В Кордилера Бланка са построени около 34 [[Язовир|язовира]], които съдържат глациални езера.
Ред 14: Ред 14:


== Вижте също ==
== Вижте също ==
* Списък на праисторическите езера
* [[Плувиално езеро]]
* [[Плувиално езеро]]
* Глациални езера в Минесота


== Източници ==
== Източници ==
<references />
{{Reflist}}<nowiki>[[Категория:Безотточни езера]]</nowiki>


<nowiki>[[Категория:Езера по вид]]</nowiki>
[[Категория:Безотточни езера]]
[[Категория:Езера по вид]]

Версия от 18:22, 8 октомври 2017

Това новообразувано глациално езеро е задържано от от крайната морена под ледник в Националния парк Гранд Тетон, Уайоминг, САЩ.
Пластове аргиллит от Леденото езеро Мизула в американския щат Монтана.

В геологията глациално езеро е вид езеро, образувано или от задържането на вода от морена или бент по време на оттеглянето топящите ледниците, или от топяща се вода, захваната от лед, поради изостатична депресия на кората около леда. В края на последната ледникова епоха преди около 10 000 години, големите глациални езера са били широко разпространени, най-вече в северното полукълбо.

Големите езера в Северна Америка са глациални езера (карта от 1915 година)

В някои случаи такива езера постепенно се изпаряват през периода на затопляне след кватернерната ледена епоха. В други случаи, като ледниковото езеро Мисула и леденото езеро Уисконсин в Съединените щати, внезапното разкъсване на подпорния бент причинява наводнение от ледниково езеро, бързо и катастрофално изпускане на затъналата вода, което води до образуването на проломи и други структури надолу по течението на предишното езеро.[1]

В Обединеното кралство, езерото Бристол, езерото Харисън и Езерото Пикърджър са примери за глациални езера. Железното дефиле в Шропшир и хълмовете на Хъбард в Линкълншир са примери за канал за пренасищане на лед, който е създаден, когато водата на глациалното езеро се издига достатъчно високо, за да наруши най-ниската точка в съдържащия се вододел. 

Оттеглящите се ледници на тропическите Анди образуват редица глациални езера, особено в Кордилера Бланка в Перу, където са 70% от всички тропически ледници. Няколко такива езера са се образували бързо през 20-ти век. Тези езера могат да прелеят, което създава опасност от наводнения за зоните по-долу. Много естествени езера (обикновено морени), съдържащи сладка вода, са подсилени с язовирни стени за безопасност. В Кордилера Бланка са построени около 34 язовира, които съдържат глациални езера.

Няколко глациални езера са се формирали през последните десетилетия в края на ледниците в източната част на Новозеландските Южните Алпи. До най-достъпното езеро Тасман се организират разходки на туристи.

Вижте също

Източници