Хамам: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Робот Добавяне {{без източници}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
[[Файл:Turkish Bathscape.PNG|мини|ляво|200п|Турска баня за [[харем]]а]] |
[[Файл:Turkish Bathscape.PNG|мини|ляво|200п|Турска баня за [[харем]]а]] |
||
[[Файл:National Artgallery of Republic of Macedonia (Skopje).JPG|мини|200п|[[Даут паша хамам]] в [[Скопие]], [[Република Македония]]]] |
[[Файл:National Artgallery of Republic of Macedonia (Skopje).JPG|мини|200п|[[Даут паша хамам]] в [[Скопие]], [[Република Македония]]]] |
Версия от 11:08, 17 октомври 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Хамамът (Шаблон:Lang-ar), познат на български и като турска баня, е близкоизточният вариант на парната баня, който образно може да се определи като мокър вариант на сауната.
Този вид баня съчетава функционалността и структурните елементи на предшестващите я в Анадола римски терми с централно-азиатската тюркска традиция на парната баня и ритуално къпане. Известно е, че арабите също подражават на гръцко-римските бани, които заварват при завоюването на Александрия през 641 г., както и на образците в завладените по-късно византийски земи.
Традиционно всеки хамам е имал масажист (теляк на турски), който натривал със сапун къпещите се. За теляци дълго време (до западането на Османската империя) са набирани немюсюлмани, тъй като се е считало, че длъжността е под достойнството на мюсюлманин.
Хамамите играят важна роля в близкоизточните и балканските култури като места за социална общуване. Често са изграждани от добри архитекти и днес много от тях са архитектурни забележителности.
В редица мюсюлмански страни и общности днес все още се използват хамами. Навлезли в Западна Европа в средата на 19 век, понастоящем те отново са обект на интерес.