Хамам

Турска баня за харема

Даут паша хамам в Скопие, Република Македония

Хамам Ан-Нахасийн, Халеб, Сирия

Хамамът (Шаблон:Lang-ar), познат на български и като турска баня, е близкоизточният вариант на парната баня, който образно може да се определи като мокър вариант на сауната.

Този вид баня съчетава функционалността и структурните елементи на предшестващите я в Анадола римски терми с централно-азиатската тюркска традиция на парната баня и ритуално къпане. Известно е, че арабите също подражават на гръцко-римските бани, които заварват при завоюването на Александрия през 641 г., както и на образците в завладените по-късно византийски земи.

Традиционно всеки хамам е имал масажист (теляк на турски), който натривал със сапун къпещите се. За теляци дълго време (до западането на Османската империя) са набирани немюсюлмани, тъй като се е считало, че длъжността е под достойнството на мюсюлманин.

Хамамите играят важна роля в близкоизточните и балканските култури като места за социална общуване. Често са изграждани от добри архитекти и днес много от тях са архитектурни забележителности.

В редица мюсюлмански страни и общности днес все още се използват хамами. Навлезли в Западна Европа в средата на 19 век, понастоящем те отново са обект на интерес.