Свети Франциск от Асизи (София): Разлика между версии
м Премахване на Категория:Източнокатолически църкви в България; Добавяне на Категория:Източнокатолически параклиси в България, ползв... |
|||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
| сайт = |
| сайт = |
||
}} |
}} |
||
'''„Свети Франциск от Асизи“''' е [[Източнокатолически църкви|източнокатолическа]] църква в град [[София]], [[България]], ректорален храм на [[Софийска апостолическа екзархия|Софийската апостолическа екзархия]]. Църквата е към манастира на [[Кармелити|братята кармелити]]. |
'''„Свети Франциск от Асизи“''' е [[Източнокатолически църкви|източнокатолическа]] църква в град [[София]], [[България]], ректорален храм на [[Софийска апостолическа екзархия|Софийската апостолическа екзархия]]. Църквата е към манастира на [[Кармелити|братята кармелити]]. |
||
| Ред 39: | Ред 40: | ||
<references /> |
<references /> |
||
[[Категория:Източнокатолически параклиси в България|Франциск от Асизи]] |
|||
[[Категория: |
[[Категория:Софийско-пловдивска епархия|Франциск от Асизи]] |
||
| ⚫ | |||
[[Категория:Кармелити]] |
[[Категория:Кармелити]] |
||
| ⚫ | |||
[[Категория:Софийско-пловдивска епархия]] |
|||
Версия от 21:55, 25 ноември 2017
| „Свети Франциск от Асизи“ | |
 | |
  „Свети Франциск от Асизи“ Местоположение в София | |
| Вид на храма | католическа църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | София |
| Религия | Църква на съединените с Рим българи |
| Епархия | Софийска апостолическа екзархия |
| Изграждане | 1899 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Франциск от Асизи“ в Общомедия | |
„Свети Франциск от Асизи“ е източнокатолическа църква в град София, България, ректорален храм на Софийската апостолическа екзархия. Църквата е към манастира на братята кармелити.
История на храма и общността
Църквата „Свети Франциск от Асизи“ е построена от Богдан Прошек[1] и осветена като публичен параклис през 1899 г. от монсеньор Роберто Менини епископ на Софийско-Пловдивска епархия.[2]
През 1935 г. в България се установяват пет монахини кармелитки. Дотогава тяхната общност пребивава в Цариград, но промените в законодателството на Турция правят невъзможно по-нататъшното им оставане там. Със съдействието на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, който по това време е апостолически делегат в Цариград, и със съгласието на епископ Кирил Куртев, кармелитките пристигат в София.[3]
През 1940 г. сестрите кармелитки се сдобиват с имот до параклиса. Поради съседството на монахините някои от службите в църквата са изпълнявани по източнокатолически ритуал и храмът започва да се посещава от униати. По това време в този квартал живеят около 300 семейства от латински обред, които не искат да посещават Светата литургия по източен обред. Храмът се е стопанисвал от Ордена на капуцините и да защитят миряните си през 1941 г. те отказват да служат литургия в църквата.[4] След този инцидент църквата е поверена на кармелитките, а за латинския обред е предназначен католическия параклис „Благовещение Господне“.
През 1952 г. по време при съдебните преследвания на католическото духовенство, сестрите са обект на следене от апарата на Държавна сигурност.[3] Всички сестри са арестувани и подложени на строги разпити.
Манастирът на сестрите кармилитки има нова сграда в кв. „Малинова долина“, София.
През 2002 г. идват в София и отците кармилитани. Днес църквата се стопанства от тях. Те обслужват литургията по източнокатолическия обред.
Храмов празник – 4 октомври.
Източници
- ↑ Биография на Богдан (Теодор) Прошек 1858 – 1905
- ↑ Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
- ↑ а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
- ↑ Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините]