Киликийска порта: Разлика между версии
Редакция без резюме |
+конкр изт |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
'''Киликийската порта''' ({{lang-tr|Gülek Boğazı}}) е [[проход]], през който минава главният път между Европа и Азия, и по-точно пътят към [[Леванта]] и целия [[Ориент]]. |
'''Киликийската порта''' ({{lang-tr|Gülek Boğazı}}) е [[проход]], през който минава главният път между Европа и Азия, и по-точно пътят към [[Леванта]] и целия [[Ориент]]. |
||
Намира се в [[Мала Азия]] между [[Киликия]] с долината [[Чукурова]] на [[Средиземно море]] и [[Анатолийско плато|Анатолийското плато]]. Проходът минава по тясната долина на река [[Гьоколюк]]. |
Намира се в [[Мала Азия]] между [[Киликия]] с долината [[Чукурова]] на [[Средиземно море]] и [[Анатолийско плато|Анатолийското плато]]<ref>{{cite book |title=The Historical Geography of Asia Minor (1890) |last=Ramsay |first=W.A. |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=Cambridge University Press |location= |isbn=978-1-108-01453-3 |pages=576 |url=https://books.google.bg/books?id=iWxqOM9vMWEC&lpg=PA23&hl=bg&pg=PA37#v=onepage&q&f=false|lang=en |accessdate=22 декември 2017}} с.37</ref>. Проходът минава по тясната долина на река [[Гьоколюк]]. |
||
Вратата между Европа и Азия преминават през [[Тавър]] и по-точно между хребета на [[Българска планина|Българската планина]] и [[Антитавър]] или още Киликийски или Арменски Тавър, част от [[Източен Тавър]]. Южният край на прохода започва на 44 km северно от [[Тарс]], вилает [[Мерсин]], а северния му е във вилает [[Адана]], продължавайки на север към [[Кападокия]]. |
Вратата между Европа и Азия преминават през [[Тавър]] и по-точно между хребета на [[Българска планина|Българската планина]] и [[Антитавър]] или още Киликийски или Арменски Тавър, част от [[Източен Тавър]]. Южният край на прохода започва на 44 km северно от [[Тарс]], вилает [[Мерсин]], а северния му е във вилает [[Адана]], продължавайки на север към [[Кападокия]]. |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
Разстоянието от Анатолийското плато до Киликия с античния киликийски [[Декаполис]] е около 110 km (68 мили). В най-високата си част (1 125 m) проходът е в Анатолия, средната му [[надморска височина]] е 1 050 m (3 445 ft), а в Киликия височината е 828 m. |
Разстоянието от Анатолийското плато до Киликия с античния киликийски [[Декаполис]] е около 110 km (68 мили). В най-високата си част (1 125 m) проходът е в Анатолия, средната му [[надморска височина]] е 1 050 m (3 445 ft), а в Киликия височината е 828 m. |
||
В древността проходът е |
В древността проходът е наименуван от [[древни гърци|древните гърци]] – Киликийска порта, [[кръстоносци]]те я наричат '''Юдейска порта''', а на арабски е ''Дарб ас-Салама''. Днешното си турско име получава по арменското село [[Годулак]] на входа на портата. |
||
До началото на 20 век оттук не е било възможно да преминават превозни средства. Като стратегически важна артерия от [[Анатолия]] към [[Сирия]], много армии нахлуват оттук в Близкия изток: [[хети]]те, [[Поход на десетте хиляди гърци|походът на десетте хиляди гърци]], описан в [[Анабазис]] от [[Ксенофонт]], както и войските на [[Александър Велики]], които се подготвят за [[битка при Иса|битката при Иса]]. По времето на римския император [[Каракала]], древния път е ремонтиран и разширен. Оттук преминават [[Свети Павел]] от Тарс и рицарите от [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]. |
До началото на 20 век оттук не е било възможно да преминават превозни средства. Като стратегически важна артерия от [[Анатолия]] към [[Сирия]], много армии нахлуват оттук в Близкия изток: [[хети]]те, [[Поход на десетте хиляди гърци|походът на десетте хиляди гърци]], описан в [[Анабазис]] от [[Ксенофонт]], както и войските на [[Александър Велики]], които се подготвят за [[битка при Иса|битката при Иса]]. По времето на римския император [[Каракала]], древния път е ремонтиран и разширен. Оттук преминават [[Свети Павел]] от Тарс и рицарите от [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]. |
Версия от 12:42, 22 декември 2017
Киликийската порта (Шаблон:Lang-tr) е проход, през който минава главният път между Европа и Азия, и по-точно пътят към Леванта и целия Ориент.
Намира се в Мала Азия между Киликия с долината Чукурова на Средиземно море и Анатолийското плато[1]. Проходът минава по тясната долина на река Гьоколюк.
Вратата между Европа и Азия преминават през Тавър и по-точно между хребета на Българската планина и Антитавър или още Киликийски или Арменски Тавър, част от Източен Тавър. Южният край на прохода започва на 44 km северно от Тарс, вилает Мерсин, а северния му е във вилает Адана, продължавайки на север към Кападокия.
Разстоянието от Анатолийското плато до Киликия с античния киликийски Декаполис е около 110 km (68 мили). В най-високата си част (1 125 m) проходът е в Анатолия, средната му надморска височина е 1 050 m (3 445 ft), а в Киликия височината е 828 m.
В древността проходът е наименуван от древните гърци – Киликийска порта, кръстоносците я наричат Юдейска порта, а на арабски е Дарб ас-Салама. Днешното си турско име получава по арменското село Годулак на входа на портата.
До началото на 20 век оттук не е било възможно да преминават превозни средства. Като стратегически важна артерия от Анатолия към Сирия, много армии нахлуват оттук в Близкия изток: хетите, походът на десетте хиляди гърци, описан в Анабазис от Ксенофонт, както и войските на Александър Велики, които се подготвят за битката при Иса. По времето на римския император Каракала, древния път е ремонтиран и разширен. Оттук преминават Свети Павел от Тарс и рицарите от Първия кръстоносен поход.
През 878 г., тук се разиграва една от най-важните битки в арабо-византийския конфликт между император Василий I и арабите под предводителството на Абдула ибн Рашид. През 1833 г. египетският султан Ибрахим паша се отправя срещу своя османски сюзерен през портата, преминавайки я на камили с войската и въоръжението си.
По византийско и османско време, охраната на Киликийската порта е била поверена на дервентджии – българи, специално заселени в областта, откъдето носи и името си близката планина. За тях разказва Караманската хроника.
В края на 19 век започва проект за прокарване на пряка ж.п. връзка между Цариград и Багдад, по чието трасе най-голяма пречка се оказва Киликийската порта. Благодарение на германската инженерна мисъл тя е успешно преодоляна с изключително сложни от инженерна гледна точка виадукти и тунели. През нея преминава Тавър експрес, продължение на Ориент експрес. Теснолинейната първоначално ж.п. линия е открита през 1918-а година по време на Първата световна война, като през нея са превозени османските войски към Месопотамия.
Източници
- ↑ Ramsay, W.A. The Historical Geography of Asia Minor (1890). Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-1-108-01453-3. p. 576. Посетен на 22 декември 2017. (на английски) с.37