Causa donandi: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:41, 18 май 2018

Престационният характер на един акт, преставляващ Кауза донанди (латински: Causa Donandi) е именно действието Donandi Causa, когато волезаявителя не преследва изпълнението на известно задължение или придобиване на нечие имущество, акции или облигации, а именно цели да достави имуществена полза ( Animus Donandi )^[1] някому без да търси насрещно действие (еквивалент) за себе си. Causa Donandi свършва там, където започват Causa Solvendi и Causa Acqvirendi. Само по себе си Causa Donandi е действието на възможно и реализуемо, окончателно предоставяне (вливане) на безвъзмездно даденото в патримониумът на получателя^[2].

Договорът за дарение изисква единство на две насрещни волеизявления съгласно общите договорни правила и не би могло да се говори за реализирано и осъществено Donatio ^[3]при липса на съгласие от насрещната страна ( Neque donationem sine acceptione intellegi passe)^[4]. Causa Donandi няма да има,когато липсва съгласието на дарения (expresis verbis). Безвъзмездния характер на Causa Donandi и силата на едностранната правна сделка бихме могли да открием и в сега действащия ЗЗД, чл. 225-227. При това, Donatio е договор, при който е допустима отмяна, като условията при които тази хипотеза би се проявила са numerus clausus.^[5]

Modus. Съществуват някои модалитети, под чиято тежест дарението може да съществува. Donatio Sub Modo.^[6]

Все пак, тежестта не може да се приравнява на правно задължение, това би трансформирало Causa Donandi в двустранен договор, след като е уговорен modus. Допустимо е modus-ът да представлява стипулация в полза на трето лице.

Източници

↑ Учебник по българско гражданско право, Том II, част II, Ст. Главанаков, 1930 г.
↑ Облигационно право, Поля Голева
↑ Облигационно право, Хайнрих Тице, 1933 г.
↑ Гражданско право. Обща теория за задълженията и договорите, Бодри-Лакантинери,1920 г.
↑ Общо учение за облигационното право, Александър Кожухаров
↑ Марсел Планиол, Елементарно ръководство по Гражданско право. Второ издание, 1930 г.

[1] Учебник по българско гражданско право, Том II, част II, Ст. Главанаков, 1930 г.

[2] Облигационно право, Поля Голева

[3] Облигационно право, Хайнрих Тице, 1933 г.

[4] Гражданско право. Обща теория за задълженията и договорите, Бодри-Лакантинери,1920 г.

[5] Общо учение за облигационното право, Александър Кожухаров

[6] Марсел Планиол, Елементарно ръководство по Гражданско право. Второ издание, 1930 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 | type = notice
 | image = [[Картинка:Comment icon crystal.png|60п|Редактиране]]
-| text = <center>'''Внимание: [[Уикипедия:Юридическо опровержение|Уикипедия НЕ е юрист и не дава правни съвети!]]<br /><small>Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация!<br/>Ако имате нужда от правна помощ, моля, обърнете се към професионален [[юрист]] (например [[адвокат]], [[прокурор]], [[съдия]], [[юрисконсулт]], [[нотариус]] или [[университет]]ски преподавател по [[право]]).'''</small></center>
+| text = <div class="center">'''Внимание: [[Уикипедия:Юридическо опровержение|Уикипедия НЕ е юрист и не дава правни съвети!]]'''<br /><small>'''Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация!<br/>Ако имате нужда от правна помощ, моля, обърнете се към професионален [[юрист]] (например [[адвокат]], [[прокурор]], [[съдия]], [[юрисконсулт]], [[нотариус]] или [[университет]]ски преподавател по [[право]]).'''</small></div>
 }}