Causa donandi

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кауза донанди (на латински: Causa Donandi) е акт, чиито престационен характер е именно действието Donandi Causa, когато волезаявителя не преследва изпълнението на известно задължение или придобиване на нечие имущество, акции или облигации, а именно цели да достави имуществена полза (Animus Donandi)[1] някому без да търси насрещно действие (еквивалент) за себе си. Causa Donandi свършва там, където започват Causa Solvendi и Causa Acqvirendi. Само по себе си Causa Donandi е действието на възможно и реализуемо, окончателно предоставяне (вливане) на безвъзмездно даденото в патримониумът на получателя[2].

Договорът за дарение изисква единство на две насрещни волеизявления съгласно общите договорни правила и не би могло да се говори за реализирано и осъществено Donatio [3]при липса на съгласие от насрещната страна (Neque donationem sine acceptione intellegi passe)[4]. Causa Donandi няма да има, когато липсва съгласието на дарения (expresis verbis).

Безвъзмездния характер на Causa Donandi и силата на едностранната правна сделка бихме могли да открием и в сега действащия ЗЗД, чл. 225 – 227. При това, Donatio е договор, при който е допустима отмяна, като условията при които тази хипотеза би се проявила са numerus clausus.[5]

Modus. Съществуват някои модалитети, под чиято тежест дарението може да съществува. Donatio Sub Modo.[6]

Все пак, тежестта не може да се приравнява на правно задължение, това би трансформирало Causa Donandi в двустранен договор, след като е уговорен modus. Допустимо е modus-ът да представлява стипулация в полза на трето лице.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Учебник по българско гражданско право, Том II, част II, Ст. Главанаков, 1930 г.
  2. Облигационно право, Поля Голева
  3. Облигационно право, Хайнрих Тице, 1933 г.
  4. Гражданско право. Обща теория за задълженията и договорите, Бодри-Лакантинери,1920 г.
  5. Общо учение за облигационното право, Александър Кожухаров
  6. Марсел Планиол, Елементарно ръководство по Гражданско право. Второ издание, 1930 г.