Зико: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 15x тире-числа (ползвайки Advisor)
м интервал
Ред 61: Ред 61:
== Лични награди ==
== Лични награди ==
* [[Футболист на годината в Южна Америка]]: 1977, 1981, 1982.
* [[Футболист на годината в Южна Америка]]: 1977, 1981, 1982.
* Най-добър футболист в света „[[World soccer]]“ : 1983.
* Най-добър футболист в света „[[World soccer]]“: 1983.
* Най-добър футболист [[Шампионат на Италия (Серия A)]]: 1984.
* Най-добър футболист [[Шампионат на Италия (Серия A)]]: 1984.
* Носител на [[Златната топка на (Бразилия)|Футболист на Бразилия]]: 1974, 1982.
* Носител на [[Златната топка на (Бразилия)|Футболист на Бразилия]]: 1974, 1982.

Версия от 21:22, 28 октомври 2018

Зико
Лична информация
ПрякорГалиньо
Белия Пеле
Крал Артур
Роден
Артур Антунеш Коимбра
3 март 1953 г. (71 г.)
Ръст1, 72 m
Постполузащитник
Юношески отбори
1960 – 1971 Фламенго
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1971 – 1983
1983 – 1985
1985 – 1989
1990 – 1992
1992 – 1994
Общо:
Фламенго
Удинизе
Фламенго
Сумитомо Металс
Кашима Антлърс
217
39
37
30
24
347
(124)
(22)
(12)
(25)
(15)
(198)
Национален отбор
1976 – 1989 Бразилия72(52)
Треньор
1995 – 1999
1998
2000 – 2002
2002 – 2006
2006 – 2008
2008
2009
2009 – 2010
2011 – 2012
2013 – 2014
2014 – 2016
Кашима Антлърс (тех. дир.)
Бразилия (помощник)
СФЗ Рио де Жанейро
Япония
Фенербахче
Буньодкор
ЦСКА Москва
Олимпиакос
Ирак
Ал-Гарафа
Гоа
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Зико в Общомедия

Артур Антунеш Коимбра (Шаблон:Lang-pt, произнася се най-близко до Ахтух Антуниш Куимбра), по-известен като Зико (Шаблон:Lang-pt, произнася се Зику) е бразилски футболист. Зико е наричан „белия Пеле“ и един от най-популярните бразилски футболисти в периода от 1970 до 1988 г. Прякорът „Зико“ идва от умалителното име Арсурзико (Артурчо).

Както Пеле, Зико носи легендарната фланелка с номер 10 на мачовете на националния отбор на Бразилия. Той е в класацията на най-великите 125 живи футболисти и остава най-добрия футболист на Бразилия след Пеле и Гаринча.

След като прекратява активното си спортуване, Зико се отдава на треньорска дейност. След Световното първенство по футбол през 2002 г. той става треньор на националния отбор по футбол на Япония и успява да го класира на световното през 2006 в Германия. След неуспешното представяне на японците става старши треньор на турския Фенербахче, където постига четвъртфинал в ШЛ. След това има кратък престой в ЦСКА Москва, а от 2009 г. води гръцкия гранд Олимпиакос.

Отбори

  • Фламенго, Бразилия 1967 – 1983, 1985 – 1989
  • Удинезе, Италия 1983 – 1985
  • Кашима Антлърс, Япония 1991 – 1994

Отличия

Лични награди

Външни препратки