Тихоокеански огнен пръстен: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 95.43.30.180 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| ⚫ | |||
{{без източници}} |
|||
[[Файл:Plates tect2 en.svg|мини|250п|Тектонските плочи на Земята.]] |
|||
[[File:MSH80 st helens eruption plume 07-22-80.jpg|мини|200п|Изригване на вулкана [[Света Елена (вулкан)|Света Елена]] през 1980 г.]] |
|||
| ⚫ | |||
'''Тихоокеанският огнен пръстен''' e регион с чести земетресения и изригвания на вулкани около водния басейн на [[Тихия океан]]. Дълъг е 40 000 км и има формата на подкова. Съдържа 452 вулкана и 75% от активните вулкани в света. Около 90% от земетресенията в света и 81% от най-силните земетресения в света се намират на трасето на |
'''Тихоокеанският огнен пръстен''' e регион с чести земетресения и изригвания на вулкани около водния басейн на [[Тихия океан]]. Дълъг е 40 000 км и има формата на подкова. Съдържа 452 вулкана и 75% от активните вулкани в света.<ref>{{cite web|url=http://geography.about.com/cs/earthquakes/a/ringoffire.htm |title=Ring of Fire – Pacific Ring of Fire |publisher=Geography.about.com |date=2010-06-14 |accessdate=1 ноември 2010}}</ref> Около 90% от земетресенията в света и 81% от най-силните земетресения в света се намират на трасето на пръстена.<ref name=":0">{{cite web|url=https://earthquake.usgs.gov/learn/glossary/?termID=150 |title=Ring of Fire |publisher=USGS |date=24 юли 2012 |accessdate=13 юни 2013}}</ref><ref name=":1">{{cite web |url=https://web.archive.org/web/20140805134145/http://www.usgs.gov/faq/categories/9831/3342 |title=Where do earthquakes occur? |publisher=USGS |date=13 май 2013 |accessdate=13 юни 2013}}</ref> |
||
22 от 25-те най-големи вулканични изригвания през последните 11 700 години са се случили в границите на този пояс.<ref name=":4">{{cite book|last=Oppenheimer|first=Clive|year=2011|title=Eruptions that Shook the World|location=Cambridge|publisher=Cambridge University Press|chapter=Appendix A|pages=355 – 363|isbn=978-0-521-64112-8}}</ref> Тихоокеанският огнен пръстен е пряко следствие от [[Тектоника на плочите|тектониката на плочите]] – движението и сблъскването на [[Литосферни плочи|литосферните плочи]]<ref name=":5">{{cite web|url=http://pubs.usgs.gov/publications/text/slabs.html|title=Moving slabs|work=This Dynamic Earth|publisher=USGS}}</ref> и [[субдукция]] в северната част. Южната част е по-сложна, с редица по-малки тектонски плочи, които се сблъскват с [[Тихоокеанска плоча|Тихоокеанската плоча]] при [[Марианската падина]], [[Филипините]], [[Бугенвил (остров)|Бугенвил]], [[Тонга]] и [[Нова Зеландия]]. |
|||
== История == |
|||
Наличието на пръстен с вулканична активност около Тихия океан е наблюдавано през 19 век. Американска експедиция в източноазиатските морета отбелязва, че Японските острови се намират на линия с вулканично развитие, която обгражда бреговете на Тихия океан от [[Огнена земя]] до [[Молукски острови|Молукските острови]].<ref>Matthew Perry, ''Narrative of the Expedition of an American Squadron to the China Seas and Japan, 1852 – 54,'' Introduction, Section I, „Name, Extent, and Geography“</ref> |
|||
Вторият сеизмично най-активен регион (със 17% от най-големите земетресения) е [[Алпийско-хималайски пояс|Алпийско-хималайският пояс]], който се простира от остров [[Ява]] до северната част на [[Атлантика]] през [[Хималаи]]те и Южна Европа.<ref name=":2">{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20060117041632/http://earthquake.usgs.gov/faq/hist.html#1|publisher=U.S. Geological Survey|title=Earthquakes FAQ}}</ref><ref name=":3">{{cite web|url=https://earthquake.usgs.gov/learn/glossary/?term=Ring%20of%20Fire|publisher=U.S. Geological Survey|title=Earthquakes Visual Glossary}}</ref> |
|||
Известният активен разлом [[Сан Андреас]] в [[Калифорния]] е [[трансформен разлом]], който измества част от Източнотихоокеанското възвъшение под югозападната част на [[САЩ]] и [[Мексико]]. Движението на разлома създава многобройни малки трусове няколко пъти на ден, повечето от които са твърде слаби, за да бъдат усетени.<ref>{{cite web|url=https://earthquake.usgs.gov/earthquakes/map|title=Latest Earthquakes in the USA|publisher=USGS}}</ref><ref>{{cite web|url=http://pubs.usgs.gov/gip/earthq3/|title=The San Andreas Fault|last1=Schulz|first1=Sandra S.|last2=Wallace|first2=Robert E.|publisher=USGS}}</ref> |
|||
== Причини == |
|||
Тихоокеанският огнен пръстен е пряко следствие от [[Тектоника на плочите|тектониката на плочите]] – движението и сблъскването на [[Литосферни плочи|литосферните плочи]]<ref name=":5">{{cite web|url=http://pubs.usgs.gov/publications/text/slabs.html|title=Moving slabs|work=This Dynamic Earth|publisher=USGS}}</ref> Източната част на пръстена е образувана в резултат на субдукцията на плочите [[Плоча Наска|Наска]] и [[Плоча Кокос|Кокос]] съотвено под движещата се на запад [[Южноамериканска плоча]] и [[Карибска плоча|Карибската плоча]] в [[Централна Америка]]. Част от [[Тихоокеанска плоча|Тихоокеанската плоча]] и малката [[плоча Хуан де Фука]] търпят субдукция под [[Северноамериканска плоча|Северноамериканската плоча]]. В северната част Тихоокеанската плоча се движи на север и търпи субдукция под дъгата на [[Алеутските острови]]. На запад Тихоокеанската плоча се подпъхва по дължина на полуостров [[Камчатка]] и покрай Япония. Южната част е по-сложна, с редица по-малки тектонски плочи, които се сблъскват с Тихоокеанската плоча при [[Мариански острови|Марианските острови]], [[Филипините]], [[Бугенвил (остров)|Бугенвил]], [[Тонга]] и [[Нова Зеландия]]. [[Индонезия]] лежи между Тихоокеанския пръстен и Алипийско-хималайския пояс.<ref>{{cite web|url=https://edition.cnn.com/2018/09/29/asia/earthquakes-indonesia-explainer/index.html|title=Why Indonesia has so many earthquakes}}</ref> |
|||
== Източници == |
|||
<references/> |
|||
{{гео-мъниче}} |
{{гео-мъниче}} |
||
Версия от 21:33, 20 ноември 2018
Тихоокеанският огнен пръстен e регион с чести земетресения и изригвания на вулкани около водния басейн на Тихия океан. Дълъг е 40 000 км и има формата на подкова. Съдържа 452 вулкана и 75% от активните вулкани в света.[1] Около 90% от земетресенията в света и 81% от най-силните земетресения в света се намират на трасето на пръстена.[2][3]
22 от 25-те най-големи вулканични изригвания през последните 11 700 години са се случили в границите на този пояс.[4] Тихоокеанският огнен пръстен е пряко следствие от тектониката на плочите – движението и сблъскването на литосферните плочи[5] и субдукция в северната част. Южната част е по-сложна, с редица по-малки тектонски плочи, които се сблъскват с Тихоокеанската плоча при Марианската падина, Филипините, Бугенвил, Тонга и Нова Зеландия.
История
Наличието на пръстен с вулканична активност около Тихия океан е наблюдавано през 19 век. Американска експедиция в източноазиатските морета отбелязва, че Японските острови се намират на линия с вулканично развитие, която обгражда бреговете на Тихия океан от Огнена земя до Молукските острови.[6]
Вторият сеизмично най-активен регион (със 17% от най-големите земетресения) е Алпийско-хималайският пояс, който се простира от остров Ява до северната част на Атлантика през Хималаите и Южна Европа.[7][8]
Известният активен разлом Сан Андреас в Калифорния е трансформен разлом, който измества част от Източнотихоокеанското възвъшение под югозападната част на САЩ и Мексико. Движението на разлома създава многобройни малки трусове няколко пъти на ден, повечето от които са твърде слаби, за да бъдат усетени.[9][10]
Причини
Тихоокеанският огнен пръстен е пряко следствие от тектониката на плочите – движението и сблъскването на литосферните плочи[5] Източната част на пръстена е образувана в резултат на субдукцията на плочите Наска и Кокос съотвено под движещата се на запад Южноамериканска плоча и Карибската плоча в Централна Америка. Част от Тихоокеанската плоча и малката плоча Хуан де Фука търпят субдукция под Северноамериканската плоча. В северната част Тихоокеанската плоча се движи на север и търпи субдукция под дъгата на Алеутските острови. На запад Тихоокеанската плоча се подпъхва по дължина на полуостров Камчатка и покрай Япония. Южната част е по-сложна, с редица по-малки тектонски плочи, които се сблъскват с Тихоокеанската плоча при Марианските острови, Филипините, Бугенвил, Тонга и Нова Зеландия. Индонезия лежи между Тихоокеанския пръстен и Алипийско-хималайския пояс.[11]
Източници
- ↑ Ring of Fire – Pacific Ring of Fire // Geography.about.com, 2010-06-14. Посетен на 1 ноември 2010.
- ↑ Ring of Fire // USGS, 24 юли 2012. Посетен на 13 юни 2013.
- ↑ Where do earthquakes occur? // USGS, 13 май 2013. Посетен на 13 юни 2013.
- ↑ Oppenheimer, Clive. Appendix A // Eruptions that Shook the World. Cambridge, Cambridge University Press, 2011. ISBN 978-0-521-64112-8. с. 355 – 363.
- ↑ а б Moving slabs // This Dynamic Earth. USGS.
- ↑ Matthew Perry, Narrative of the Expedition of an American Squadron to the China Seas and Japan, 1852 – 54, Introduction, Section I, „Name, Extent, and Geography“
- ↑ Earthquakes FAQ // U.S. Geological Survey.
- ↑ Earthquakes Visual Glossary // U.S. Geological Survey.
- ↑ Latest Earthquakes in the USA // USGS.
- ↑ The San Andreas Fault // USGS.
- ↑ Why Indonesia has so many earthquakes