Пандо Попманушев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м РМ -> РСМ
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
}}
}}


'''Пандо (Панде) Попманушев''' е български революционер, [[Струмица|струмишки]] войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
'''Пандо (Панде) Попманушев''' ({{стар|Пандо попъ Манушевъ}}) е български революционер, [[Струмица|струмишки]] войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 11:00, 2 юни 2019

Пандо Попманушев
български революционер
Седнали: Константин Самарджиев Джемото, Христо Чернопеев, Петър Китанов. Прави: Мирчо Икономов, Пандо Попманушев, Михаил Шкартов и Методи Алексиев, 1908 г.

Роден

Пандо (Панде) Попманушев (изписване до 1945 година: Пандо попъ Манушевъ) е български революционер, струмишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Пандо Попманушев е роден в град Струмица, Османската империя, днес в Северна Македония в свещеническо семейство. Влиза във ВМОРО. През юни 1905 година на конгреса на Струмишкия революционен окръг е назначен за Петрички околийски войвода и остава такъв до Младотурската революция в 1908 година.[1]

През август 1909 година е представител за Петрич на конгреса за основаване на Народната федеративна партия (българска секция).[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година братята на Пандо - Андреа (Андрико) и Янко са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Андреа, 22-годишен, служи в 3 рота на 13 кукушка дружина, а Янко, 27-годишен - в четата на Дончо Златков и във 2 рота на 13 кукушка дружина.[3][4]

Бележки

  1. Николов, Борис Й. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник”. София, 2001, стр. 135.
  2. Народна воля, брой 1, 22 август 1909 година.
  3. Данев, Димитър. Спомени по пътя на моя живот. 2007.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.