Валентин Катаев: Разлика между версии

Валентин Катаев
Валенти́н Ката́ев
	Валентин Катаев Валенти́н Ката́ев
руски и съветски писател
Роден	Валенти́н Петро́вич Ката́ев 28 януари 1897 г. Одеса, Руска империя
Починал	12 април 1986 г. (89 г.) Москва, СССР
Погребан	Новодевическо гробище, Хамовники, Русия
Националност	СССР
Работил	писател
Литература
Период	1927-1986
Жанрове	драма, проза
Направление	социалистически реализъм
Повлиян	Владимир Маяковски
Повлиял	Евгений Евтушенко, Илф и Петров
Семейство
Братя/сестри	Евгений Петров
Уебсайт	Страница в IMDb
	Валентин Катаев в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:22, 18 юни 2019

Валентин Катаев (на руски: Валенти́н Петро́вич Ката́ев) е руски и съветски писател, драматург и поет, брат на писателя Евгений Петров, носител на няколко ордена, между които орден Ленин, герой на социалистическия труд, член на КПСС (от 1958).

Биография

Незавършил гимназия, той се включва в бойните действия по време на Първата световна война. През 1922 година се мести в Москва и започва работа като журналист, като сътрудничи на няколко вестника.

Започва да публикува още през 1910 година. По време на Първата световна война публикува сатирични разкази и разкази за войната. По-късно започва да пише повести, пиеси и романи.

По-известни произведения

„Квадратурата на кръга“ (1928) – комедия, поставяна (от 1928)
„Време, напред!“ (1932) – роман, филмиран (1965)
„Самотна лодка се белее“ („Белеет парус одинокий“, 1936) – повест, филмирана (1937)
„Аз съм син на трудовия народ“ (1937) – повест, филмирана, основа за театралната пиеса „Вървял войник от фронта“ и за операта „Семьон Котко“ (1939, либрето от В. Катаев и Сергей Прокофиев)
„Синът на полка“ (1945) – повест, филмирана (1946), получава Сталинска премия (1946)

Издания на български език

Аз, синът на трудовия народ. 1944, 176 с.
Прахосници. Изъ живота на съвременна Русия. София: Право, 1928, 136 с.
Аз съм син на трудовия народ. Превод от руски език Атанас Далчев. София: Народна младеж, 1951, 106 с.
Самотна лодка се белее. София: Народна култура, 1956, 264 с.
Чифлик в степта. Превод от руски език Яню Стоевски. София: Народна младеж, 1957, 326 с.
Зимният вятър. Варна: Държавно издателство, 1961, 226 с.
Вълните на Черно море. Том 1-2. София: Народна младеж, 1963.
Синът на полка. Превод от руски език Борис Светлинов. София: Народна младеж, 1970, 172 с.
Сатирична проза. София: Народна култура, 1978, 198 с.
Късчета живот, или вълшебният рог на Оберон. Превод от руски език Люба Мутафова. София: Отечество, 1983, 542 с.
Юношески роман: Юношеският роман на моя стар приятел Саша Пчолкин, разказан лично от него. Пловдив: Христо Г. Данов, 1984, 286 с.

Външни препратки

Валентин Катаев в Литературен свят

Шаблон:Писател-мъниче Шаблон:Русия-мъниче

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{без източници}}
 {{Личност
 | име              = Валентин Катаев
@@ Ред 30: / Ред 29: @@
 '''Валентин Катаев''' ({{lang|ru|Валенти́н Петро́вич Ката́ев}}) е руски и съветски [[писател]], [[драматург]] и [[поет]], брат на писателя [[Евгений Петров]], носител на няколко ордена, между които орден Ленин, герой на социалистическия труд, член на [[КПСС]] (от 1958).
+== Биография ==
 Незавършил гимназия, той се включва в бойните действия по време на [[Първата световна война]]. През 1922 година се мести в [[Москва]] и започва работа като журналист, като сътрудничи на няколко вестника.
 Започва да публикува още през 1910 година. По време на Първата световна война публикува сатирични разкази и разкази за войната. По-късно започва да пише [[повест]]и, [[пиеса|пиеси]] и [[роман]]и.
-По-известни произведения:
+== По-известни произведения ==
 * „Квадратурата на кръга“ (1928) – комедия, поставяна (от 1928)
 * „Време, напред!“ (1932) – роман, филмиран (1965)
 * „Самотна лодка се белее“ („Белеет парус одинокий“, 1936) – повест, филмирана (1937)
-* „Аз съм син на трудовия народ“ (1937) – повест, филмирана, основа за театралната пиеса „Вървял войник от фронта“ и за операта „Семьон Котко“ (1939, либрето от В. Катаев и [[Сергей Прокофиев]]))
+* „Аз съм син на трудовия народ“ (1937) – повест, филмирана, основа за театралната пиеса „Вървял войник от фронта“ и за операта „Семьон Котко“ (1939, либрето от В. Катаев и [[Сергей Прокофиев]])
 * „Синът на полка“ (1945) – повест, филмирана (1946), получава [[Сталинска премия]] (1946)
+== Издания на български език ==
+* ''Аз, синът на трудовия народ''. 1944, 176 с.
+* ''Прахосници. Изъ живота на съвременна Русия''. София: Право, 1928, 136 с.
+* ''Аз съм син на трудовия народ''. Превод от руски език [[Атанас Далчев]]. София: Народна младеж, 1951, 106 с.
+* ''Самотна лодка се белее''. София: Народна култура, 1956, 264 с.
+* ''Чифлик в степта''. Превод от руски език Яню Стоевски. София: Народна младеж, 1957, 326 с.
+* ''Зимният вятър''. Варна: Държавно издателство, 1961, 226 с.
+* ''Вълните на Черно море''. Том 1-2. София: Народна младеж, 1963.
+* ''Синът на полка''. Превод от руски език Борис Светлинов. София: Народна младеж, 1970, 172 с.
+* ''Сатирична проза''. София: Народна култура, 1978, 198 с.
+* ''Късчета живот, или вълшебният рог на Оберон''. Превод от руски език Люба Мутафова. София: Отечество, 1983, 542 с.
+* ''Юношески роман: Юношеският роман на моя стар приятел Саша Пчолкин, разказан лично от него''. Пловдив: Христо Г. Данов, 1984, 286 с.
+== Външни препратки ==
+* [https://literaturensviat.com/?p=103010 Валентин Катаев в Литературен свят]
 {{писател-мъниче}}