Разлика между версии на „Базилика“

В древния Рим базиликата е най-често обществена, търговска, съдебна или административна сграда. След приемането на християнството като официална религия в Римската империя, базиликата става основен тип християнски храм с правоъгълна форма и множество колони. През средновековието в Европа сгради-базилики се използват като покрити тържища за продажба и размяна на текстил и др. стоки. В 18 в. базиликален тип сгради започват да се строят за производствени и складови нужди. Този тип промишлени сгради се строят и до днес.

В [[Древен Рим]] базилика се нарича обществена сграда най–често със съдебни, политически и икономически функции. Представлява голямоголяма правоъгълноправоъгълна трикорабнотрикорабна зданиесграда, чийто среден кораб е по-висок от двата страничниприлежащи. ОбикновеноЧесто ебазиликата биласе разположенаразполага близо до [[форум]]а. ПърватаСмята се, че първата базилика – „[[Базилика Порция|Basilica Porcia]]“ е построена в Рим по разпореждане на [[Марк Порций Катон Стари]] през [[184 пр.н.е.]]. Абсидата като опорна точка на ходовата линия, ос на симетрия, свързваща входа на сградата с насрещната стена, се появява още при някои от първите известни базилики в Рим. На осветлението на вътрешното пространство е отдадено особено внимание.

Първите църквичеркви, специално построени за християнски богослужения, съответстват по своя архитектурен облик на римските базилики, като една причините е, че този тип сгради осигуряват големи покрити и със сравнително добра видимост площи и не внушават преки асоциации с предхристиянските религии и религиозни практики. Базиликата става най-разпространения вид християнски храм през IV-VI век и е основен тип християнска богослужебна архитектура и през последващите векове. Този архитектурен тип се развива с времето и с развитието на начините на християнската литургична/богослужебна практика в различните територии на християнския свят. В историята на архитектурата за първични раннохристиянски храмове се смятат базиликалните черкви в Сирия и други страни на Мала Азия от IV - V век.

След като [[Римската империя]] приема за официална [[религия]] [[християнство|християнството,]] през 313 г. започва масово строителство на църквичеркви в Рим и на територията на цялата империя. Правоъгълната конструкцияструктура на базиликата с ориентация по посоките на света, напълно отразява християнските представи за света. От функционална гледна точка базиликалната постройка се отличава с голяма вместимост и сравнително икономично покритие, с отлично естествено осветление и вентилация, а от символична гледна точка напомня със своя вид на кораба на спасението – неслучайно отделните части от базиликата се наричат кораби (navis, navis<ref name=":0" />-лат. nave - англ., nef [[неф|- фр]].)

В [[Византия|Източната Римска империя]] до VII векавек се изгражда типа базилика с три или пет кораба с разположени напо еднанадлъжната ос: притвор, който понякога има две части: вътрешен и външен, централна част и олтар, като понякога се приемат и съответни на територията, на която се разполагат храмовете, латинските или техните гръцки наименования (Проф.арх. Маргарита Коева<ref>Коева, Проф.арх. Маргарита. БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ, ТАЙНСТВА И ОБРЯДИ, ИЗВЪРШВАНИ В ПРАВОСЛАВНИЯ ХРАМ - https://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/bogosluzhebni.htm</ref>). Такива храмове не били така силно издължени, както в Рим, и често билибиват пристроявани с допълнителни галерии, долепени до надлъжните стени на сградата – типичен пример е петкорабната базилика [[Свети Димитър (Солун)|„Свети Димитър“]] в [[Солун]] от V век.

От времето на император [[Юстиниан I]] във [[византийска архитектура|византийската архитектура]] започва строежаизграждането на [[купол]]ни базилики, като началото се поставя със строежа на константинополската [[Света Ирина (Константинопол)|„Света Ирина“]] (около 530 г.). Като основен тип византийскисредновековен храм се утвърждаваразвива компактната сграда с центричен план – т.н. кръстокуполна църквачерква, макарвъпреки че отделни безкуполни базиликални храмове да продължават да се строят чак до падането на империята под османска власт в средата на XV век.

От особено значение за България са многобройните триконхални черкви с план, произхождащ от базиликалния - без купол или с купол. Строителството на тези храмове е извънредно интензивно в Западна България още от ранните християнски времена IV - VII век (Проф. арх. Нели Чанева-Дечевска<ref>Дечевска, Арх. Нели Чанева-.Триконхалните църкви IX - XIV век по българските земи. В: списание "Археология", година XII, том 4, 1970 г. - Изд. БАН (с. 8)</ref>, Проф. Стамен Михайлов<ref>Михайлов, Проф. Стамен. Допълнителни проучвания на триконхалната църква в Кърджали. В: "Родопски сборник", том 6, 1987 г. (с.с. 105-131)</ref> и др.). То се дължи кактоот една страна на изискването на българското богослужение за създаване на вътрешни пространства за църковен хор (певници), за трон, катедра и др., като елегантни уширения на северната и на южната стена близо до олтара, но вътре в централната зала на черквата, такаа също и от друга страна - на местните високи строителни умения. Тези умения са особено забележими при строителството на купол - отначало при преустройствата на черквите през XVIIXII - XVIIIXIII век, а по-късно и при новото строителство. Традиционно се смята от строителите на тези храмове, че черковният купол е доведения до вярващите небесен купол, въплъщение на връзката с Господ.

В Западна Европа базиликата остава основен тип на християнския храм и през Средните векове, като се доразвива архитектурно и конструктивно при строежа на романски и готически църквичеркви.