Рашко Зайков: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 24: Ред 24:
Роден е на 10 декември 1901 г. в Бургас. Кандидатства за стипендия във военен колеж в [[Австро-Унгария]] и е приет. Прекъсва учението си след първата година. От 1922 г. учи в [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]], където слуша лекции на Давид Хилберт, Еми Ньотер, Макс Борн. Завършва [[математика]] и [[физика]] в университета и специализира една година [[теоретична физика]] при [[Алберт Айнщайн]] в [[Берлин]]. През 1925 година чете лекции в Роберт колеж в [[Истанбул]]. Там написва статията „Приложение на теорията на Хилберт – Ньотер в афинната теория на полетата“, която праща на Алберт Айнщайн за оценка и в резултат на това тя е публикувана в сп. „Mathematische Analen“. С помощта на Айнщайн получава 3-годишна стипендия на Хумболтовата фондация<ref>[http://www.space.bas.bg/astro/ses2006/Cd/Ph9.pdf Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 2]</ref>. Рашко Зайков е първият българин, удостоен с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация.
Роден е на 10 декември 1901 г. в Бургас. Кандидатства за стипендия във военен колеж в [[Австро-Унгария]] и е приет. Прекъсва учението си след първата година. От 1922 г. учи в [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]], където слуша лекции на Давид Хилберт, Еми Ньотер, Макс Борн. Завършва [[математика]] и [[физика]] в университета и специализира една година [[теоретична физика]] при [[Алберт Айнщайн]] в [[Берлин]]. През 1925 година чете лекции в Роберт колеж в [[Истанбул]]. Там написва статията „Приложение на теорията на Хилберт – Ньотер в афинната теория на полетата“, която праща на Алберт Айнщайн за оценка и в резултат на това тя е публикувана в сп. „Mathematische Analen“. С помощта на Айнщайн получава 3-годишна стипендия на Хумболтовата фондация<ref>[http://www.space.bas.bg/astro/ses2006/Cd/Ph9.pdf Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 2]</ref>. Рашко Зайков е първият българин, удостоен с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация.


Завръща се в България през 1928 година, работи известно време като асистент в [[Софийския университет]], а след това като учител в [[София]] (1930 – 1933) и [[Павликени]] (1940 – 1942). В края на 20-те години и началото на 30-те години публикува 17 научни труда в списанията „Zeitschrift für Physic“, и „Annalen der Physic“ В известен период от време работи като математик-статистик под ръководството на Оскар Андерсен в Статистическия институт за стопански проучвания към Софийския университет.
Завръща се в България през 1928 година, работи известно време като асистент в [[Софийския университет]]<ref>[Г. Камишева, Университетската физика в България (1889–1949), ИФТТ, София (2012) с. 47, с. 53, с. 140-144],/ref>, а след това като учител в [[София]] (1930 – 1933) и [[Павликени]] (1940 – 1942). В края на 20-те години и началото на 30-те години публикува 17 научни труда в списанията „Zeitschrift für Physic“, и „Annalen der Physic“.<ref>[М. Замфиров, Професор Рашко Зайков и проф. Георги Манев – нов поглед върху конфликта между двамата учени, Годишник на Софийския университет, Физически факултет (т. 101) 127-142 (2008)]</ref> В известен период от време работи като математик-статистик под ръководството на Оскар Андерсен в Статистическия институт за стопански проучвания към Софийския университет.


В периода 1942 – 1944 г. той е отново в Германия, където работи като научен сътрудник в заводите „Фау“. Предполага се, че е работил по теоретични въпроси, свързани с [[атомна бомба|атомната бомба]].<ref>[http://www.space.bas.bg/astro/ses2006/Cd/Ph9.pdf Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 3]</ref> След 9 септември 1944 г. е разпитван от съветските власти, след което се завръща в България.
В периода 1942 – 1944 г. той е отново в Германия, където работи като научен сътрудник в заводите „Фау“. Предполага се, че е работил по теоретични въпроси, свързани с [[атомна бомба|атомната бомба]].<ref>[http://www.space.bas.bg/astro/ses2006/Cd/Ph9.pdf Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 3]</ref> След 9 септември 1944 г. е разпитван от съветските власти, след което се завръща в България.


След като се завръща, отново работи известно време като учител в Ботевградската гимназия. От 1946 до 1953 г. е началник на отдел „Статистика“ в ДЗИ, след което през 1953 г. става [[професор]] и старши научен сътрудник във Физическия институт при [[БАН]], където работи до пенсионирането си. Умира на 25 ноември 1982 г. в София.
След като се завръща, отново работи известно време като учител в Ботевградската гимназия. От 1946 до 1953 г. е началник на отдел „Статистика“ в ДЗИ, след което през 1953 г. става [[професор]] и старши научен сътрудник във Физическия институт при [[БАН]], където работи до пенсионирането си.<ref>[Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, Изд. М. Дринов, София (2008) с. 186]</ref> Умира на 25 ноември 1982 г. в София.


== Източници ==
== Източници ==
Ред 36: Ред 36:
* Силвия Николова, [http://silnikol.blogspot.com/2008/03/blog-post_24.html „Гениалният физик Рашко Зайков и обратите на съдбата“], сп. „Българе“, бр. 3 (18), март 2008
* Силвия Николова, [http://silnikol.blogspot.com/2008/03/blog-post_24.html „Гениалният физик Рашко Зайков и обратите на съдбата“], сп. „Българе“, бр. 3 (18), март 2008
* Милен Замфиров, [http://www.balgari.bg/nauka/fizika/245-rashko-zaikov „Един световен ум“ (Биография)], balgari.bg
* Милен Замфиров, [http://www.balgari.bg/nauka/fizika/245-rashko-zaikov „Един световен ум“ (Биография)], balgari.bg
* Д. Славчева, [http://www.desant.net/show-news/20938 Българин смайва Айнщайн с големия си ум], Десант, 15.09.2010

* Диана Цанкова, [http://bnr.bg/radiobulgaria/post/101138114 „Гениален български физик работи редом с Айнщайн“], Радио България, 28.06.2019
* [https://www.24chasa.bg/novini/article/7532362 „Гениален български физик работи с Айнщайн“], 24 часа, 28.06.2019
* В. Николова, [http://bnr.bg/play/post/101128275/balgarskiat-genii-do-ainshtain-prof-rashko-zaikov Българският гений до Айнщайн – проф. Рашко Зайков], Българско национално радио, Хоризонт до обед, 05.06.2019
{{СОРТКАТ:Зайков, Рашко}}
{{СОРТКАТ:Зайков, Рашко}}
[[Категория:Български физици]]
[[Категория:Български физици]]

Версия от 07:37, 18 септември 2019

Рашко Зайков
български физик
Роден
Починал
25 ноември 1982 г. (80 г.)
Националностбългарин
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вСофийския университет
Физически институт при БАН
ПовлиянАлберт Айнщайн, Макс фон Лауе, Макс Борн

Проф. Рашко Гаврилов Зайков е известен български физик.

Биография

Роден е на 10 декември 1901 г. в Бургас. Кандидатства за стипендия във военен колеж в Австро-Унгария и е приет. Прекъсва учението си след първата година. От 1922 г. учи в Гьотингенския университет, където слуша лекции на Давид Хилберт, Еми Ньотер, Макс Борн. Завършва математика и физика в университета и специализира една година теоретична физика при Алберт Айнщайн в Берлин. През 1925 година чете лекции в Роберт колеж в Истанбул. Там написва статията „Приложение на теорията на Хилберт – Ньотер в афинната теория на полетата“, която праща на Алберт Айнщайн за оценка и в резултат на това тя е публикувана в сп. „Mathematische Analen“. С помощта на Айнщайн получава 3-годишна стипендия на Хумболтовата фондация[1]. Рашко Зайков е първият българин, удостоен с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация.

Завръща се в България през 1928 година, работи известно време като асистент в Софийския университетГрешка при цитиране: Липсва затварящ етикет </ref> след отварящия етикет <ref> В известен период от време работи като математик-статистик под ръководството на Оскар Андерсен в Статистическия институт за стопански проучвания към Софийския университет.

В периода 1942 – 1944 г. той е отново в Германия, където работи като научен сътрудник в заводите „Фау“. Предполага се, че е работил по теоретични въпроси, свързани с атомната бомба.[2] След 9 септември 1944 г. е разпитван от съветските власти, след което се завръща в България.

След като се завръща, отново работи известно време като учител в Ботевградската гимназия. От 1946 до 1953 г. е началник на отдел „Статистика“ в ДЗИ, след което през 1953 г. става професор и старши научен сътрудник във Физическия институт при БАН, където работи до пенсионирането си.[3] Умира на 25 ноември 1982 г. в София.

Източници

  1. ↑ Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 2
  2. ↑ Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 3
  3. ↑ [Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, Изд. М. Дринов, София (2008) с. 186]

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рашко_Зайков&oldid=9614474“.