Направо към съдържанието

Рашко Зайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за професора. За поборника вижте Рашко Заеков.

Рашко Зайков
български физик
Роден
Починал
25 ноември 1982 г. (80 г.)

Националностбългарин
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вСофийския университет
Физически институт при БАН
ПовлиянАлберт Айнщайн, Макс фон Лауе, Макс Борн

Рашко Гаврилов Зайков е български професор по физика, работил в областта на теорията на елементарните частици, с научна дейност в Германия (до 1944 г.) и България.

Роден е на 10 декември 1901 г. в Бургас. Кандидатства за стипендия във военен колеж в Австро-Унгария и е приет. Прекъсва учението си след първата година. От 1922 г. учи в Гьотингенския университет, където слуша лекции на Давид Хилберт, Еми Ньотер, Макс Борн. Завършва математика и физика в университета и специализира една година теоретична физика при Алберт Айнщайн в Берлин. През 1925 година чете лекции в Роберт колеж в Истанбул. Там написва статията „Приложение на теорията на Хилберт – Ньотер в афинната теория на полетата“, която праща на Алберт Айнщайн за оценка и в резултат на това тя е публикувана в сп. „Mathematische Analen“. С помощта на Айнщайн получава 3-годишна стипендия на фондация „Александър фон Хумболт“ и така става първият българин, удостоен с Хумболтова стипендия[1].

Завръща се в България през 1928 година, работи известно време като асистент в Софийския университет[2], в катедрата по експериментална физика на физико-математическия факултет, тъй като е в конфликт с Г. Манев, който е начело на катедрата по теоретична физика. След това работи като учител в София (1930 – 1933) и Павликени (1940 – 1942). В края на 20-те години и началото на 30-те години публикува 17 научни труда в списанията „Zeitschrift für Physic“, и „Annalen der Physic“.[3] В известен период от време работи като математик-статистик под ръководството на Оскар Андерсен в Статистическия институт за стопански проучвания към Софийския университет.

В периода 1942 – 1944 г. той е отново в Германия, където работи като научен сътрудник в заводите „Фау“. Предполага се, че е работил по теоретични въпроси, свързани с атомната бомба.[4] След 9 септември 1944 г. е разпитван от съветските власти, след което се завръща в България.

След като се завръща, отново работи известно време като учител в Ботевградската гимназия. От 1946 до 1953 г. е началник на отдел „Статистика“ в ДЗИ, след което през 1953 г. става професор и старши научен сътрудник във Физическия институт при БАН, където работи до пенсионирането си.[5] Умира на 25 ноември 1982 г. в София.

  1. Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 2
  2. Г. Камишева, Университетската физика в България (1889 – 1949), ИФТТ, София (2012) с. 47, с. 53, с. 140 – 144
  3. М. Замфиров, Професор Рашко Зайков и проф. Георги Манев – нов поглед върху конфликта между двамата учени, Годишник на Софийския университет, Физически факултет (т. 101) 127 – 142 (2008)
  4. М. Замфиров, Човекът и ученият Рашко Зайков, Светът на физиката (2) 178 – 195 (2008)
  5. Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, Изд. М. Дринов, София (2008) с. 186