Шпионаж: Разлика между версии
м Стилизация на текста; връзки |
м Добавяне на Категория:Класифицирана информация, ползвайки HotCat |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
[[Категория:Шпионаж| ]] |
[[Категория:Шпионаж| ]] |
||
[[Категория:Класифицирана информация]] |
Версия от 18:07, 6 декември 2019
Шпионаж или шпиониране е процес, чиято цел е сдобиване с класифицирана или поверителна информация за държава, организация и пр. по таен начин, без знанието или разрешението на обекта или притежателя на информацията.
За разлика от други разузнавателни дейности, шпионажът изисква достъп до мястото, където желаната информация е скрита, или достъп до хората, които притежават тази информация и биха я издали. С развитието на електронната техника и следенето, физическият достъп вече не е задължително условие.
Практикуването на шпионаж по дефиниция е нежелано и в много случаи е незаконно и наказуемо от закона.
Един от най-ефективните начини за събиране на данни и информация относно „противника“ (или потенциален противник), е чрез внедряването във „врежеските“ редици. Това е дейността на шпионин. Шпионите могат да дават информация относно големината и силата на вражеските войски, например. Те могат да откриват и дисиденти сред вражеските войски и да ги убедят да дезертират.[1]
Във времена на криза, шпионите крадат технологии и саботират врага по множество начини.
Контраразузнаването е практиката по осуетяване на вражеския шпионаж. Всички суверенни държави имат строги закони, касаещи шпионажа, а наказанието често е тежко. Въпреки това, облагодетелстването от шпионажа често е толкова голямо, че повечето правителства и големи корпорации го използват.
Източници
- ↑ Fischbacher-Smith, D., 2015. The enemy has passed through the gate: Insider threats, the dark triad, and the challenges around security. Journal of Organizational Effectiveness: People and Performance, 2(2), с. 134 – 156.