Сарацини: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Ред 1: Ред 1:
[[File:Jean-Léon Gérôme 016 Pelt.jpg|мини|240 п|Сарацин, картина на Жан-Леон Жером]]
[[File:Jean-Léon Gérôme 016 Pelt.jpg|мини|240 п|Сарацин, картина на Жан-Леон Жером]]
'''Сарацѝни''' означава прието в [[Западна Европа]] през [[Средновековие]]то и излязло по-късно от употреба название за [[араби]]те и други [[мюсюлмани|мюсюлмански]] народи, населявали [[Арабския халифат]], наричан съответно ''Сарацинска империя''.
'''Сарацѝни''' е прието в [[Западна Европа]] през [[Средновековие]]то и излязло по-късно от употреба название на [[араби]]те и други [[мюсюлмани|мюсюлмански]] народи, населявали [[Арабския халифат]], наричан съответно ''Сарацинска империя''.


Думата достига в Европа през [[Византия]] през ранното Средновековие и обозначава арабските племена.<ref>{{cite encyclopedia |url=http://concise.britannica.com/ebc/article-9377754/Saracens |title=Saracen |encyclopedia=Britannica Concise Encyclopedia |year=2012 |access-date=27 April 2012 |archive-url=https://www.britannica.com/topic/Saracen |archive-date=2018 |publisher=Cambridge University Press |author=The Editors of Encyclopaedia Britannica|lang=en}}</ref>. Произхожда (през [[гръцки език|гръцки]]) от [[арабски език|арабската]] дума شرقيين („шаркиин“), означаваща източни хора. Използвало се отчасти с презрителен оттенък.
Думата достига в Европа през [[Византия]] през ранното Средновековие и се отнася до арабските племена.<ref>{{cite encyclopedia |url=http://concise.britannica.com/ebc/article-9377754/Saracens |title=Saracen |encyclopedia=Britannica Concise Encyclopedia |year=2012 |access-date=27 April 2012 |archive-url=https://www.britannica.com/topic/Saracen |archive-date=2018 |publisher=Cambridge University Press |author=The Editors of Encyclopaedia Britannica|lang=en}}</ref>. Произхожда (през [[гръцки език|гръцки]]) от [[арабски език|арабската]] дума شرقيين („шаркиин“), означаваща източни хора. Използва се отчасти с презрителен оттенък.


Сарацин в [[Християнски|християнските]] писания означава синове на Сара, което е неправилно, тъй като означава народа с потекло от Арабия и потомък на съюза на [[Авраам]] не със законната му съпруга [[Сара]], а с неговата слугиня, египтянката [[Агар]]. Свързването със Сара вероятно е псевдоетимологично тълкуване, направено апостериори, основаващо се на неправилното разбиране на арабска или сирийска дума. Правени са опити тази дума да се съпостави с арабски думи: ''шарук'' (изток или вятър на пустинята), ''шарк'' (обединени хора), ''шарика'' (общество, компания), ''шарк'' (грабеж, кражба).<ref>{{cite book | title = Европа и ислямът | last = Кардини | first = Франко | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-579-9 | doi = | pages = 394 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|22}}.
Сарацин в [[Християнски|християнските]] писания означава синове на Сара, което е неправилно, тъй като народът с потекло от Арабия е потомък на съюза на [[Авраам]] не със законната му съпруга [[Сара]], а с неговата слугиня, египтянката [[Агар]]. Свързването със Сара вероятно е псевдоетимологично тълкуване, направено апостериори, основаващо се на неправилното разбиране на арабска или сирийска дума. Правени са опити тази дума да се съпостави с арабски думи: ''шарук'' (изток или вятър на пустинята), ''шарк'' (обединени хора), ''шарика'' (общество, компания), ''шарк'' (грабеж, кражба).<ref>{{cite book | title = Европа и ислямът | last = Кардини | first = Франко | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-579-9 | doi = | pages = 394 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|22}}.


Произходът от [[Агар]] е отразен и в наименованието „агарини“ (хагарини), оттам и изразът „агаряни“, ползван от българите по адрес на турците.
Произходът от [[Агар]] е отразен и в наименованието „агарини“ (хагарини), оттам и изразът „агаряни“, ползван от българите по адрес на турците.

Версия от 00:20, 12 януари 2020

Сарацин, картина на Жан-Леон Жером

Сарацѝни е прието в Западна Европа през Средновековието и излязло по-късно от употреба название на арабите и други мюсюлмански народи, населявали Арабския халифат, наричан съответно Сарацинска империя.

Думата достига в Европа през Византия през ранното Средновековие и се отнася до арабските племена.[1]. Произхожда (през гръцки) от арабската дума شرقيين („шаркиин“), означаваща източни хора. Използва се отчасти с презрителен оттенък.

Сарацин в християнските писания означава синове на Сара, което е неправилно, тъй като народът с потекло от Арабия е потомък на съюза на Авраам не със законната му съпруга Сара, а с неговата слугиня, египтянката Агар. Свързването със Сара вероятно е псевдоетимологично тълкуване, направено апостериори, основаващо се на неправилното разбиране на арабска или сирийска дума. Правени са опити тази дума да се съпостави с арабски думи: шарук (изток или вятър на пустинята), шарк (обединени хора), шарика (общество, компания), шарк (грабеж, кражба).[2]:с. 22.

Произходът от Агар е отразен и в наименованието „агарини“ (хагарини), оттам и изразът „агаряни“, ползван от българите по адрес на турците.

Арабите, наричани измаилтяни, маври, агаряни или сарацини, започват да се споменават в европейските летописи още през VII век. Най-ранното споменаване на сарацини е в документа „Doctrina Jacobi“, описващ арабското завладяване на Палестина[3]. Към XII век сарацини е синоним на мюсюлмани в средновековната латинска литература. Думата постепенно отмира в епохата на Великите географски открития.

Източници

  1. The Editors of Encyclopaedia Britannica. Saracen // Britannica Concise Encyclopedia. Cambridge University Press, 2012. (на английски)
  2. Кардини, Франко. Европа и ислямът. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-579-9. с. 394.
  3. Déroche, Vincent, Dagron, Gilbert. Doctrina Jacobi nuper Baptizati, „Juifs et chrétiens dans l'Orient du VIIe siècle“. Edition of the Greek text with French translation. 1991. с. 17 – 248.