Сребриста чайка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето



Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чайка.

Сребриста чайка
Larus argentatus01.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Птици (Aves)
разред:Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:Чайкови (Laridae)
род:Чайки (Larus)
вид:Сребриста чайка (L. argentatus)
Научно наименование
Pontoppidan, 1763 г.
Разпространение
Larus argentatus map.svg
Сребриста чайка в Общомедия
[ редактиране ]
Сребриста чайка на варненски плаж

Сребристата чайка (Larus argentatus), е птица от семейство Чайкови.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Сребристата чайка има светло оперение. Гърбът и крилата ѝ са сиви, като най-дългите махови пера са черни, с бели петна по върховете. Останалите части на тялото са бели. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат кафяво оперение с петна.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Много разпространена е по Българското Черноморие, река Дунав и река Марица особено в градовете. Сребристата чайка бива постоянна и скитаща птица, която рядко се среща край вътрешни водни басейни.

Гларусите, които гнездят в центъра на София, се появиха в града на 11 май 1991 г.[2] Така, повече от 20 години те се възползват от предимствата на големия град (достатъчно храна и липса на врагове) и не напускат столицата. Същото важи и за град Пловдив.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Препитава се край морския бряг, храни се с всичко, което е подходящо за ядене и/или изхвърлено от хората, но най-много обича риба, малки раци и мекотели. Когато открият пасажи от риба, чайките се събират на ята от няколко десетки екземпляра. Понякога разнообразява храната си с мишевидни гризачи – лалугери, мишки, полевки, водни плъхове. Често се храни и с умрели риби, ракообразни и растителни отпадъци, изхвърлени от морето. На разнообразното ѝ хранене се дължи и почистващото „санитарно“ въздействие на тази чайка, която в крайморските селища оползотворява всевъзможни градски отпадъци. В края на лятото много чайки напускат градовете и се събират на хилядни ята в добруджанската ни степ, където масово се угощават с дребни гризачи и насекоми, по време на есенната оран в полята.[3]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителният период започва през март. Гнезди по покриви на сгради, по скали и рядко по пясъка далеч от селищата. Гнездото си прави от клони и трева. Женската снася 2 – 4 сивосинкави яйца с тъмносиви и тъмнокафяви петна, които мъти заедно с мъжкия около 3 седмици. Родителите хранят малките с риба, като повръщат полусмляната храна в човката на малкото или на земята. Малките са много лакоми, нарастват бързо и след 40 – 45 дни правят първите опити да летят. През есента цялото семейство напуска гнездото и скита по крайбрежието. През зимата се завръщат отново в крайбрежните селища.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Larus argentatus (Pontoppidan, 1763). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Боев, З. 1991. Гларуси над София. – в. „Демокрация“, бр. 114(380)/ 15.05.1991: 5.
  3. Боев, Н. 1952. Вредни ли са чайките? – Лов и рибарство, 2 – 3: 15.