Сребриста чайка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене



Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чайка.

Сребриста чайка
Larus argentatus argenteus.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Laridae Чайкови
род: Larus Чайки
вид: Larus
argentatus
Сребриста
чайка
Научно наименование
Уикивидове Larus argentatus
E. Pontoppidan, 1763
Разпространение
Larus argentatus map.svg
Разпространение
Сребриста чайка на варненски плаж

Сребристата чайка (Larus argentatus), е птица от семейство Чайкови.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Сребристата чайка има светло оперение.Гърбът и крилата й са сиви,като най-дългите махови пера са черни, с бели петна по върховете.Останалите части на тялото са бели. Няма полов диморфизъм.Младите екземпляри имат кафяво оперение с петна.

Разпространение[редактиране | edit source]

Много разпространена е по Българското Черноморие и река Дунав, особено в градовете. Сребристата чайка бива постоянна и скитаща птица, която рядко се среща край вътрешни водни басейни. Гларусите, които гнездят в центъра на София, се появиха в града на 11 май 1991 г.[2] Вече повече от 20 години те се възползват от предимствата на големия град (достатъчно храна и липса на врагове) и не напускат столицата.


Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Препитава се край морския бряг, храни се с всичко, което става за ядене, изхвърлено от хората, но най-много обича риба, малки раци и мекотели. Когато открият пасажи от риба, чайките се събират на ята от няколко десетки екземпляра. Понякога разнообразява храната си с мишевидни гризачи - лалугери, мишки, полевки, водни плъхове. Често се храни и с умрели риби, ракообразни и растителни отпадъци, изхвърлени от морето /планктон/.

Размножаване[редактиране | edit source]

Размножителният период започва през март. Гнезди по покриви на сгради, по скали и рядко по пясъка далеч от селищата. Гнездото си прави от клони и трева. Женската снася 2 - 4 сивосинкави яйца с тъмносиви и тъмнокафяви петна, които мъти заедно с мъжкия около 3 седмици. Родителите хранят малките с риба, като повръщат полусмляната храна в човката на малкото или на земята. Малките са много лакоми, нарастват бързо и след 40 - 45 дни правят първите опити да летят. През есента цялото семейство напуска гнездото и скита по крайбрежието. През зимата се завръщат отново в крайбрежните селища.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Larus argentatus. // IUCN. Посетен на 16 July 2012.
  2. Боев, З. 1991. Гларуси над София. - в. "Демокрация", бр. 114(380)/ 15.05.1991: 5.