Сребриста чайка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сребриста чайка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:Чайкови (Laridae)
род:Чайки (Larus)
вид:Сребриста чайка (L. argentatus)
Научно наименование
Pontoppidan, 1763
Разпространение
Larus argentatus map.svg
Сребриста чайка в Общомедия
[ редактиране ]

Сребристата чайка (Larus argentatus) е вид птица от семейство Чайкови (Laridae).

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Сребриста чайка на варненски плаж

Сребристата чайка има светло оперение. Гърбът и крилата ѝ са сиви, като най-дългите махови пера са черни, с бели петна по върховете. Останалите части на тялото са бели. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат кафяво оперение с петна.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в Северна Европа (атлантическото и морските крайбрежия, както и навътре в сушата). Срещащият се в България някогашен подвид днес е признат в таксономията като отделен вид, жълтокрака чайка (L. michahellis); в България относително често се среща и друг много сходен на жълтокраката чайка вид, каспийската чайка (L. cachinnans).

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Препитава се край морския бряг, храни се с всичко, което е подходящо за ядене и/или изхвърлено от хората, но най-много обича риба, малки раци и мекотели. Когато открият пасажи от риба, чайките се събират на ята от няколко десетки екземпляра. Понякога разнообразява храната си с мишевидни гризачи – лалугери, мишки, полевки, водни плъхове. Често се храни и с умрели риби, ракообразни и растителни отпадъци, изхвърлени от морето. На разнообразното ѝ хранене се дължи и почистващото „санитарно“ въздействие на тази чайка, която в крайморските селища оползотворява всевъзможни градски отпадъци. В края на лятото много чайки напускат градовете и се събират на хилядни ята в добруджанската ни степ, където масово се угощават с дребни гризачи и насекоми, по време на есенната оран в полята.[2]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителният период започва през март. Гнезди по покриви на сгради, по скали и рядко по пясъка далеч от селищата. Гнездото си прави от клони и трева. Женската снася 2 – 4 сивосинкави яйца с тъмносиви и тъмнокафяви петна, които мъти заедно с мъжкия около 3 седмици. Родителите хранят малките с риба, като повръщат полусмляната храна в човката на малкото или на земята. Малките са много лакоми, нарастват бързо и след 40 – 45 дни правят първите опити да летят. През есента цялото семейство напуска гнездото и скита по крайбрежието. През зимата се завръщат отново в крайбрежните селища.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Larus argentatus (Pontoppidan, 1763). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Боев, Н. 1952. Вредни ли са чайките? – Лов и рибарство, 2 – 3: 15.