Сребриста чайка
Вижте пояснителната страница за други значения на Чайка.
| Сребриста чайка | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Pontoppidan, 1763 г. | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Сребриста чайка в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Сребристата чайка (Larus argentatus), е птица от семейство Чайкови.
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Сребристата чайка има светло оперение. Гърбът и крилата ѝ са сиви, като най-дългите махови пера са черни, с бели петна по върховете. Останалите части на тялото са бели. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат кафяво оперение с петна.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Много разпространена е по Българското Черноморие, река Дунав и река Марица особено в градовете. Сребристата чайка бива постоянна и скитаща птица, която рядко се среща край вътрешни водни басейни.
Гларусите, които гнездят в центъра на София, се появиха в града на 11 май 1991 г.[2] Така, повече от 20 години те се възползват от предимствата на големия град (достатъчно храна и липса на врагове) и не напускат столицата. Същото важи и за град Пловдив.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Препитава се край морския бряг, храни се с всичко, което е подходящо за ядене и/или изхвърлено от хората, но най-много обича риба, малки раци и мекотели. Когато открият пасажи от риба, чайките се събират на ята от няколко десетки екземпляра. Понякога разнообразява храната си с мишевидни гризачи – лалугери, мишки, полевки, водни плъхове. Често се храни и с умрели риби, ракообразни и растителни отпадъци, изхвърлени от морето. На разнообразното ѝ хранене се дължи и почистващото „санитарно“ въздействие на тази чайка, която в крайморските селища оползотворява всевъзможни градски отпадъци. В края на лятото много чайки напускат градовете и се събират на хилядни ята в добруджанската ни степ, където масово се угощават с дребни гризачи и насекоми, по време на есенната оран в полята.[3]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Размножителният период започва през март. Гнезди по покриви на сгради, по скали и рядко по пясъка далеч от селищата. Гнездото си прави от клони и трева. Женската снася 2 – 4 сивосинкави яйца с тъмносиви и тъмнокафяви петна, които мъти заедно с мъжкия около 3 седмици. Родителите хранят малките с риба, като повръщат полусмляната храна в човката на малкото или на земята. Малките са много лакоми, нарастват бързо и след 40 – 45 дни правят първите опити да летят. През есента цялото семейство напуска гнездото и скита по крайбрежието. През зимата се завръщат отново в крайбрежните селища.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Larus argentatus (Pontoppidan, 1763). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
- ↑ Боев, З. 1991. Гларуси над София. – в. „Демокрация“, бр. 114(380)/ 15.05.1991: 5.
- ↑ Боев, Н. 1952. Вредни ли са чайките? – Лов и рибарство, 2 – 3: 15.