Сребриста чайка



Вижте пояснителната страница за други значения на Чайка.

---

Сребриста чайка
Природозащитен статут
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни тип: Chordata Хордови клас: Aves Птици разред: Charadriiformes Дъждосвирцоподобни семейство: Laridae Чайкови род: Larus Чайки вид: Larus argentatus Сребриста чайка
Научно наименование
Larus argentatus
Разпространение
Сребриста чайка в Общомедия

Сребриста чайка на варненски плаж

Сребристата чайка (Larus argentatus), е птица от семейство Чайкови.

Физически характеристики

Сребристата чайка има светло оперение. Гърбът и крилата ѝ са сиви, като най-дългите махови пера са черни, с бели петна по върховете. Останалите части на тялото са бели. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат кафяво оперение с петна.

Разпространение

Много разпространена е по Българското Черноморие и река Дунав, особено в градовете. Сребристата чайка бива постоянна и скитаща птица, която рядко се среща край вътрешни водни басейни.

Гларусите, които гнездят в центъра на София, се появиха в града на 11 май 1991 г. Така, повече от 20 години те се възползват от предимствата на големия град (достатъчно храна и липса на врагове) и не напускат столицата.

Начин на живот и хранене

Препитава се край морския бряг, храни се с всичко, което е подходящо за ядене и/или изхвърлено от хората, но най-много обича риба, малки раци и мекотели. Когато открият пасажи от риба, чайките се събират на ята от няколко десетки екземпляра. Понякога разнообразява храната си с мишевидни гризачи – лалугери, мишки, полевки, водни плъхове. Често се храни и с умрели риби, ракообразни и растителни отпадъци, изхвърлени от морето. На разнообразното ѝ хранене се дължи и почистващото „санитарно“ въздействие на тази чайка, която в крайморските селища оползотворява всевъзможни градски отпадъци. В края на лятото много чайки напускат градовете и се събират на хилядни ята в добруджанската ни степ, където масово се угощават с дребни гризачи и насекоми, по време на есенната оран в полята.

Размножаване

Размножителният период започва през март. Гнезди по покриви на сгради, по скали и рядко по пясъка далеч от селищата. Гнездото си прави от клони и трева. Женската снася 2 – 4 сивосинкави яйца с тъмносиви и тъмнокафяви петна, които мъти заедно с мъжкия около 3 седмици. Родителите хранят малките с риба, като повръщат полусмляната храна в човката на малкото или на земята. Малките са много лакоми, нарастват бързо и след 40 – 45 дни правят първите опити да летят. През есента цялото семейство напуска гнездото и скита по крайбрежието. През зимата се завръщат отново в крайбрежните селища.