Станчо Димитриев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Станчо Димитриев
български морски офицер
На борда на крайцера „Надежда“. Източник: ДА „Архиви“
На борда на крайцера „Надежда“. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал

Националност българин
Образование Национален военен университет

Станчо Димитров Димитриев е български офицер, капитан I ранг, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на Крайцера „Надежда“ и командир на Военноморския флот на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Станчо Димитриев е роден на 22 март 1866 г.[1] в с. Беброво. През 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище. При избухването на Сръбско-българската война (1885) е включва в редовете на 7 пехотен преславски полк и взема участие в боевете при с. Радейна и Пирот (14 – 15 ноември), където е ранен. За участието си във войната е награден с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен.

През 1886 г. взема участие в детронацията на Александър I Батенберг и в състава на конвоя, който го е есктернирал по Дунав. След контрапреврата е разжалван и изпратен да служи в 9 пехотен пловдивиски полк като редник.[2] По-късно е амнистиран и продължава обучението си във Военното училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 70 по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6 пехотен търновски полк.[3].

През 1888 г. е зачислен във флотилията и Морската част в Русе.[2] На 18 май 1890 г. е произведен в чин мичман I клас. Същата година като мичман I ранг от Флотилията и морската част и е командирован за обучение в Кралски военноморски колеж в Гринуич, Англия, като завършва през 1893 г. На 2 август 1894 е произведен в чин лейтенант, а в периода 1897-1898 г. специализира във Френски военноморски флот.[4]

На 14 февруари 1900 г. е произведен в чин капитан-лейтенант, а през следващата година е назначен за командир на Крайцера „Надежда“. По-късно през 1905 г. е назначен за началник-щаб на флота. В периода (1 юли 1908 – 15 април 1911) командва Военноморския флот на България.

Капитан I ранг Станчо Димитриев е женен и има 4 деца. Умира на 13 април 1913 в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Според Руменин е роден на 15 декември 1865 в Търново
  2. а б Съединението, с. 93
  3. Марков, приложение 4
  4. Танчев, с. 87 (Цит: ДВ № 248, 13 ноември 1890; ВИ, № 51, 6 ноември 1893; № 117, 1 март 1897; Павлов, Вл. Морски офицери, 11 – 29.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
  • Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
  • Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България