Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите
Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам
Автор Юрий Иванович Венелин
Първо издание 1829 г.
Русия
Издателство Москва. В Университетской типографии
Оригинален език руски
Вид историческо изследване

„Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“ (на руски: Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном отношении к россиянам) е руска книга, издадена в три тома през периода 1829-1841 година. Автор на книгата е Юрий Венелин. Първо издание е през 1829 г., а второто през 1856 г.

Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност.

Българско землище и численост[редактиране | редактиране на кода]

Според автора българите са коренно население в Македония, главно такова в Дунавска България и Тракия, частно такова в Османска Албания и съвместно такова в Тесалия. [1]

По груби изчисления Венелин изкарва броя им на 2 545 000, докато Павел Шафарик ги преизчислява в 1842 г. на 3 587 000, т.е. двойно по-малко от действителния им брой. [2] Съчинението излиза година след конференцията в Порос за определяне границите на Гърция и година преди султанския ферман за предоставяне на автономия на княжество Сърбия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София, стр. 217-219.. 1915, 1917.
  2. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София, стр. 217-219. В бележка на стр. 426-427 се прави уточнението и че автора намира българите за повече от турците и гърците в Европейска Турция. 1915, 1917.

Литература[редактиране | редактиране на кода]