Стенис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стенис
Σθέννις
древногръцки скулптор
Роден

Стенис (на старогръцки: Σθέννις) е древногръцки скулптор от втората половина на IV век пр. Хр., съвременник на Лизип и Силанион.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Животът му е слабо известен. В един от подписите си, Стенис се представя като „син на Херодот от Атина“.[1] Павзаний го споменава като „Стенис от Олинт“.[2] Стенис вероятно емигрира в Атина след разрушаването на Олинт от цар Филип II Македонски през 348 г. пр. Хр. и е получил атинско гражданство.[3] Плиний Стари определя разцвета му по време 113-та олимпиада, т.е. 328-325 г. пр. Хр. същото време, в което творят Лизип и Силанион.[4]

Двамата му сина Калиад[5] и Херодор[6] също са скулптори.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Стенис е подписал портрет на философа Дион Ефески,[7] както и статуя на Хадея, снаха на цар Лизимах, открита в Амфиарайона в Ороп.[1] Работил е заедно с Леохар паметник на атинско семейство на Акропола.[8] Плиний Стари вижда от него в Рим статуи на Деметра, на Зевс и на Атина, вероятно принадлежащи към една и съща група, както и жени, които плачат, молят се и пренасят жертва.[9] Стенис е и автор на две статуи на спортисти, които Павзаний вижда в Олимпия.[2] На него се приписва и портрет на героя Автолик, основател на град Синоп.[10][11][12]

Нито една от неговите творби не е запазена.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Muller-Dufeu, Marion. La Sculpture grecque. Sources littéraires et épigraphiques. Paris, éditions de l'École nationale supérieure des Beaux-Arts, 2002. ISBN 2-84056-087-9. MMD. p. 543-547, n° 1537 - 1601.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Πετράκος Χ, Βασίλειος. Οι Επιγραφές του Ωρωπού. Aθήναι, Εν Αθήναις Αρχαιολογική Εταιρεία, 1997, n° 383. ISBN 9607036727. = Muller-Dufeu 2002., n° 1597.
  2. а б Павзаний, „Описание на Елада“, VI, 16, 8 и 17, 5.
  3. Osborne, Michael J. Naturalization in Athens. Bruxelles, 1981. p. 3-4, 64-65.
  4. Плиний Стари, „Естествена история“, XXXIV, 51.
  5. Πετράκος Χ, Βασίλειος. Οι Επιγραφές του Ωρωπού. Aθήναι, Εν Αθήναις Αρχαιολογική Εταιρεία, 1997, n° 371, 372. ISBN 9607036727. = Muller-Dufeu 2002., n° 1585, 1586.
  6. Blikenberg, C., K. F. Kinch. Lindos. Fouilles et recherches 1902-1924, t. II, Les Inscriptions. Berlin-Copenhague, 1931 - 1960, n° 103. = Muller-Dufeu 2002., n° 2487
  7. Moretti, Luigi. Inscriptiones graecae urbis Romae (IGUR). Rome, 1968 - 1990, n° 1491. = Muller-Dufeu 2002., n° 1596
  8. Inscriptiones Graecae II-III², 3829, = Muller-Dufeu 2002., n° 1537
  9. Плиний Стари, „Естествена история“, XXXIV, 90.
  10. Плутарх, „Успоредни животописи“, Лукул. 23.
  11. Страбон, „География“, XII, 546.
  12. Апиан, „Митридатова война“, 83.
     Портал „Македония“         Портал „Македония