Степан Ерзя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Степан Ерзя

Роден
село Баево, Симбирска губерния, Руска империя
Починал
24 ноември 1959 г. (83 г.)
Москва, СССР, дн.Русия
Погребан Саранск

Националност ерзянин
Образование Московско училище за живопис, скулптура и архитектура
Степан Ерзя в Общомедия

Степан Ерзя (на руски: Степа́н Дми́триевич Э́рьзя) (27 октомври 1876 - 24 ноември 1959 г.) е съветски художник и скулптор от ерзянски произход. Истинската му фамилия е Нефьодов, а Ерзя е артистичен псевдоним, с който художникът подчертава своя етнос.

Първите си уроци по изобразително изкуство Ерзя получава в художествените ателиета в Алатир и Казан, където изписва църкви в селата и градчетата из Поволжието. Между 1906 и 1914 г. живее в Италия и Франция, където създава творбите си „Тъга“ (1908), „Свещеникът на тъмницата“, „Последната нощ“ (1909), „Каменният век“ (1911), „Марта“ (1912). Получава световна известност с участията си в изложби във Венеция, Милано (1909), Париж (1912).

След Октомврийската революция през 1917 г. с ентусиазъм започва да изработва монументални скултури като същевременно преподава из страната[1] - в Урал (1918-1921), Новоросийск (1921-1922), Батуми (1922), Баку (1923—1925). В този период започват и проблемите му с новата власт в Русия, където различни функционери се изказват негативно за произведенията му и му създават различни спънки. При пътуванията си от град на град по време на гражданската война на няколко пъти попада в престрелки и оцелява по чудо.[2] Тъй като се работи по план с цел пропаганда на новата власт много от творбите му освен това се изпълняват от некачествени материали като цимент, а не от мрамор, за да може да се спазят поставените срокове, поради което и са повредени безвъзвратно и погубени.

Трудните условия, в които работи, принуждават Ерзя да емигрира. През есента на 1926 г. той получава разрешение от властите да замине за Париж в командировка, за да представи там своя изложба и остава там половин година, участвайки паралелно и в IV Международна изложба в Салона на независимите художници. Двете прояви преминават успешно и му донасят значителни финансови средства. Той получава покана да представи своя изложба в Монтевидео и заминава за Латинска Америка като през 1927 г. окончателно се установява в Аржентина.

Тук той твори 23 години - до 1950. Още с пристигането му вестниците в страната публикуват обширни статии за творчеството му и пишат за проблемите му с новата съветска власт, както и за популярността му в Европа. Обрисуват живота му като загадъчен, а него самия като чудак, което спомага да се роди истинска легенда. Първата му изложба с донесени от Европа творби преминава с огромен успех. Ерзя пътува много из Аржентина, рисува местните индианци и изработва скулптури от кебрачо.

През 1950 г. получава разрешение от съветските власти да се завърне в СССР и на следващата година пристига в родината си заедно с голяма колекция от свои творби - 180 скулптури от дърво, бронз, мрамор, гипс с общо тегло 175 тона. Правителството му предоставя ателие в Москва, където той прави постоянна изложба, която жъне голям успех.

Ерзя умира в Москва на 24 ноември 1959 г. и е погребан в Саранск.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Розенберг Н. А. Степан Эрьзя. Аргентинский период: на пересечении культурных традиций. — СПб., 2007. — 112 с., ил. ISBN 978-5-8064-1180-9
  2. МИИРМ рукописный фонд Orsetti Z. Apuntes para una biografia del Escultor Stafan Erzia. — 1976. — Машинопись. — С. 264, 265.