Стефан Кънчев (кмет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Кънчев
председател на ИК на ГНС Михайловград
Роден
Починал
2015 г. (83 г.)

Националност България
Политика
ПартияБКП
ОтличияОрден „Червено знаме на труда“, „Народен орден на труда“ – златен
Семейство
БащаКънчо Иванов
МайкаЙордана Кънчева
СъпругаЦветана Тодорова
ДецаСветлин Стефанов, Клавдия Стефанова

Стефан Кънчев Иванов е български политик, деец на БКП, председател на ИК на ГНС Михайловград през периода юли 1971 – април 1978 г., първи секретар на градския комитет на БКП /1978 – 1986 г./, общински и окръжен съветник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 август 1931 г. във Фердинанд в занаятчийско семейство. Баща му Кънчо Ив. Колчовски е преселник от с. Лешница, Ловешко, упражнявал грънчарски занаят, активен член на БКП, участник в Септемврийското въстание 1923 г. Майка му Йордана Кънчева умира рано и за него се грижи втората съпруга на баща му – Хрисимка Кастрева. Основно образование получава в родния си град, а средно образование в Търговската гимназия в града. Член е на РМС от 1945 г., по-късно на ДКМС. Започва работа в ДИП „Борис Стоилов“ през 1949 г. Избран е за първи секретар на ГК на ДКМС. През 1950 г. постъпва курсант във Военно-политическо училище „Й. Сталин“ и е произведен в офицерски чин. След завършване на училището е назначен за пропагандист в ХХІ полк, X дивизия в Граф Игнатиево, Пловдивско. Уволнява се през 1954 г. и е избран за първи секретар на ГК на ДКМС в Михайловград, работи в Околийския комитет на ДКМС, а след 1959 г. е секретар на Окръжния комитет на ДКМС по организационните въпроси. През 1967 г. завършва задочно висше образование по специалността „история“ в СУ „Климент Охридски“. От 1971 до 1978 г. е председател на ИК на ГНС Михайловград. През 1978 г. е избран за първи секретар на ГК на БКП и остава на този пост до 1986 г. След освобождаването му е назначен за началник на Районна инспекция по опазване на околната среда за районите Михайловград и Видин. Бил е съветник в общински и окръжен народен съвет в града. Пенсионира се през януари 1992 г. Награден е с Орден „Червено знаме на труда“, „Народен орден на труда“ – златен и други награди. Умира през ноември 2015 г.[1]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След проведените избори на 27 юни 1971 г. за народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели, на 3 юли с.г. на сесия на ГНС Михайловград по предложение на ГК на БКП е приет новият състав на ИК на ГНС с председател Стефан Кънчев и заместник-председатели: Благой Чубриев, Йосиф Цеков и Рангел Спасов. На 10 юли 1971 г. е проведено първото заседание на ИК на ГНС с председател Стефан Кънчев за приемане на бюджета на ГНС за 1972 г. Сред по-важните моменти от дейността на ГНС и общината през първия мандат на Стефан Кънчев (1971 – 1973 г.) е обсъждането и приемането на модел за социално-икономическо развитие на Михайловград за периода 1971 – 1990 г. (1971 г.) и преминаването на града и общината от 1 ноември 1973 г. към петдневна работна седмица и намалено работно време. След поредните избори на 13 януари 1974 г., на 20 януари с.г. е проведена учредителна сесия на ГНС за следващия мандат 1974 – 1976 г. Новият ИК се състои от 11 души с председател Стефан Кънчев и заместник-председатели: Асен Вачков, Йосиф Цеков, Рангел Спасов и Димитър Лалов. Отново след избори за общински съветници на 30 май 1976 г. е проведена следващата учредителна сесия на ГНС на 4 юни с. г. за мандат 1976 – 1978 г., за председател е избран Стефан Кънчев.[2]

При управлението на Стефан Кънчев (1971 – 1978 г.) ГНС отделя основно внимание на развитието на промишлеността, с високи темпове се развиват машиностроенето и леката промишленост. Влизат в действие нови производствени мощности в завода за акумулатори, завод „Мир“, обувна фабрика и др. В резултат на усилията на отдел „Планово-стопански“ на ГНС се увеличава обема на промишлената продукция, нараства производителността на труда, въведени са нови изделия и технологии. През 70-те години в града са създадени значителни предприятия като завод „23 септември“ за производство на фитинги, Предприятие за безалкохолни напитки и минерални води, Обединени керамични заводи (1971 г.), завод за подова керамика (1973 г.). Започват своята дейност нови производства: запалена е първата пещ на завода за подова керамика, пуснати са първите 10 000 вретена на Камгарната предачница (1974 г.). В производствената дейност на предприятията се допускат и слабости: неефективна експлоатация на машините и съоръженията и не винаги добро качество на промишлените изделия. Една част от произвежданата продукция не е на световно равнище и не може да бъде реализирана на пазара.[3]

В строителната дейност се извършва мащабно промишлено, комунално-битово и жилищно строителство, строят се множество жилищни и производствени сгради, които променят облика на града. При управлението на Стефан Кънчев е завършено изграждането на заводите „Мир“ и „Аналитик“, Свинекомплекса и Птицекомбината. Изграждат се новите заводи: за Подова керамика; за фитинги; Камгарна предачница; завод за инструменти и нестандартно оборудване; Птицекланица. Извършва се разширение на завод „Балкан“, продължава строителството на язовир „Михайловград“ (Огоста). В жилищното строителство се строят жилищни блокове в новите комплекси „Пъстрина“ и „Плиска“, започва изграждането на жк „Аврора“ с 4 жилищни блока и на комплексите „Младост-1“ и „Младост – 2“. Ежегодно се предават в експлоатация средно по 150 – 200 апартамента. Направена е първата копка за разширение на Домостроителния комбинат с инсталация за производство на 1000 апартамента годишно (1975 г.), получена е инсталация за пакетоповдигащи се плочи – нов метод на индустриално строителство. В областта на училищното строителство са построени детски градини и ясли, сгради на училището по електропромишленост, на V основно училище и ученическо общежитие с 200 легла. Пуснати в експлоатация са обекти от културно-битов характер: Полиграфически комбинат; битов комбинат и др. Започва строителството на сгради за Драматичен театър и хотел „Житомир“, Дом на техниката, Градска поликлиника. Създадени са две нови стопански организации – СД „Изграждане на населените места“ за осъществяване на ръководство на изпълнители и инвеститори в строителната дейност (1972 г.) и СП „Благоустройство и комунално стопанство“ за извършване на ниско строителство и комунална дейност (1977 г.). При осъществяване на значителната строителна програма се срещат трудности и проблеми – ежегодно неизпълнение на обема за жилищно строителство, липса на добра организация, пропуски в снабдяването, недостатъчно нови машини и квалифицирани работници и непълна проектосметна документация.[4]

В благоустрояването през този период са приети общ градоустройствен план на града (1974 г.), планове на жилищните комплекси „Пъстрина“ и „Аврора“ и план на промишлената зона. Одобрени са идейно-застроителни и регулационни планове на жк „Младост“ за 3750 апартамента (1974 г.) и на централната част на града. Завършен е пешеходния мост на р. Огоста, направен е ремонт на езерото в парк „Септемврийци“ (“Монтанезиум“), извършена е реконструкция на градската градина с изграждане на фонтан и преасфалтиране на алейте. Продължава изграждането на градската инфраструктура – над 40% от уличните платна са реконструирани и асфалтирани, ускорено се изгражда водопроводната и канализационната мрежа, коригирано е дере „Парта“. Подменено е осветлението в парковете и в централната част на града, осветени са входно-изходните артерии, благоустроен е района на жп гарата и бул. „Хаджи Димитър“. Изгражда се пешеходен тунел при жп гарата, благоустроява се парк „Калето“ и са построени първите две светофарни уредби в града. Зелените площи достигат 450 дка. Ежегодно се извършва кампания за събаряне на незаконно построените гаражи и постройки на територията на града. Организирано се провеждат мероприятия по хигиенизиране на жилищните райони, предприятията и учрежденията и са засадени няколко хиляди дръвчета и храсти.[5]

Извършват се изменения и подобрения и в търговската мрежа – открити са нови обекти: магазини за хранителни стоки, плодове и зеленчуци; павилиони; преустройват се ресторанти. Планът по стокооборота се изпълнява, подобрява се снабдяването, построени са три нови супермаркета. Все още съществува недостиг на месо и млечни произведения, шоколадови изделия, захар, безалкохолни напитки, бира и промишлени стоки. Не са достатъчни заведенията за обществено хранене – гостилници и закусвални, не е богат асортимента на ястията. Затруднения има в снабдяването със зеленчуци, хляб и хлебни изделия. Не се изучава потребителското търсене, гражданите не се обслужват културно, в крайните квартали вечер се образуват опашки за хляб.[6]

В Комунално-битовото обслужване се разширява мрежата и обхвата на услугите, подобрява се качеството им, разкриват се нови услуги в ТПК „Септември“, Телевизионни и радиосервизи, Сложна битова техника и Химическо чистене. Планът се преизпълнява, има ръст в обема на извършените услуги на гражданите. С нови игри са обогатени детските кътове в парковете на града. Има забавяне на услугите, не винаги качеството на извършването им е добро.[7]

В транспорта се увеличава броя на автобусите и на превозените пътници, но остават все още необхванати новите квартали на града. За подобряване на транспортните връзки с околните градове са изградени околовръстен път и входни артерии от София и Видин. Осъществена е автоматична телефонна връзка със София и окръжните градове (1975 г.)[8]

В областта на образованието и културата са открити: СПТУ по облекло и обувки и Шесто основно училище (1975 г.); Целодневни детски градини № 1 и № 5 (1971 и 1975 г.). През 1972 г. се поставя начало на организирано посрещане на Нова година на площад „Алеко Константинов“, създадена е окръжна художествена галерия „Кирил Петров“ (1974 г.), за първи път са проведени културни празници в града (1976 г.).[9]

На заседание на ИК на ГНС през м. април 1978 г. Стеафн Кънчев е освободен от длъжността председател на ИК поради избирането му за първи секретар на ГК на БКП – Михайловград и на негово място е избран Благой Чубриев.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Държавен архив – Монтана, ф.1523 – Историческа справка на Стефан Кънчев Иванов; оп.1, а.е.2 – Автобиография на Стефан Кънчев.
  2. Държавен архив – Монтана, ф.2, оп. 6, а. е. 3; ф.1346, оп.1, а. е. 22.
  3. Държавен архив – Монтана, ф. 2, оп. 6, а.е. 29,30; оп.7, а.е. 6; а.е. 5 – изказване на Анастас Първанов – първи секретар на ОК на БКП на годишна отчетна сесия на ГНС (1975 г.); ф.1346, оп.1, а. е. 22, 23; Герасимов Й. Монтана-Кутловица-Фердинанд-Михайловград, кратка летописна история, С., 1991, с. 78 – 82.
  4. Държавен архив – Монтана, ф. 2, оп.6, а.е. 29, 30; оп.7, а. е. 6; ф. 1346, оп. 1, а.е.22; Герасимов Й. Монтана-Кутловица-Фердинанд-Михайловград, кратка летописна история, С., 1991, с. 78 – 82.
  5. Държавен архив – Монтана, ф. 2, оп. 6, а.е. 29, 30; оп.7, а.е. 6, 9; ф.1346, оп.1, а. е. 22; Герасимов Й. Монтана-Кутловица-Фердинанд-Михайловград, кратка летописна история, С., 1991, с. 78 – 82.
  6. Държавен архив – Монтана, ф. 2, оп. 6, а.е. 29, 30; оп.7, а.е. 6.
  7. Държавен архив – Монтана, ф. 2, оп. 6, а.е. 29, 30; оп.7, а.е. 6; ф.1346, оп.1, а.е. 23.
  8. Държавен архив – Монтана, ф. 2, оп. 6, а.е. 30; ф. 1346, оп. 1, а.е. 22; Герасимов Й. Монтана-Кутловица-Фердинанд-Михайловград, кратка летописна история, С., 1991, с.78 – 82.
  9. Герасимов Й. Монтана-Кутловица-Фердинанд-Михайловград, кратка летописна история, С., 1991, с. 78 – 82; Държавен архив – Монтана, ф. 1346, оп. 1, а.е. 22.
  10. Държавен архив – Монтана, ф. 1346, оп. 1, а.е. 23.
Христо Казаков Председател на ИК на ГНС Михайловград
(юли 1971 – януари 1974)
Стефан Кънчев
Стефан Кънчев Председател на ИК на ГНС Михайловград
(януари 1974 – юни 1976)
Стефан Кънчев
Стефан Кънчев Председател на ИК на ГНС Михайловград
(юни 1976 – април 1978)
Благой Чубриев