Стефан Симеонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Симеонов Маринов
български офицер, полицай, деец на ВДРО
Стефан Симеонов Маринов 
Роден: 5 юни 1897 г.
Починал: 1945 г. (47 г.)
Стефан Симеонов /втория отдясно/ преди разстрела.
Висш Добруджански Съвет София, 15 – 17 май 1931 г. Ангел Чешмеджиев с бастун в центъра и Стефан Симеонов, четвъртия отдясно на втори ред
Честване на Стефан Караджа пред паметника на Васил Левски в София, 1924 г. – Стефан Симеонов е отляво до знамето.

Стефан Симеонов Маринов е български офицер, деец на ВДРО и радетел за освобождението на Добруджа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 5 юни 1897 г. в Силистра. Завършва гимназия в Силистра и Военното училище в София. Като млад юнкер воюва на фронта до края на Първата Световна война. Попада в плен и след сключването на Ньойския мирен договор е освободен и демобилизиран. След връщането си от плен е почти две години безработен. Започва да чете карл Маркс и се увлича от социалистическите идеи, поддържа връзки с Комунистическата партия. Домакин и възпитател в Русенското сиропиталище (1921 – 1939). От 1923 г. е активен член на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО).

При избирането на нов УК на ВДРО, Стефан Симеонов е включен в него и отговаря за организирането и екипирането на четите, преминаващи на румънска територия. Извършва инструктажи на водачите на четите. В Русенското сиропиталище, където е директор, се провеждат срещи на ВДРО от 1930 г. През март 1931 г. комунистическата партийна организация в Русе изпраща човек от Варна към Русе за да пусне телеграми до съпругата и майката на Стефан Симеонов, че той е убит. Телеграмите са пуснати от името на секретаря на Добруджанската организация във Варна. По случая има образувано следствие.[1] По същото време, според полицейски донесения, Стефан Симеонов организира чети, екипира ги със Стефан Боздуганов и преминава румънската границата за да извършва нелегална дейност през перода 1931 – 1933 г. В сиропиталището на сираците от войните, на което е управител се състоят заседанията на ЦК на ВДРО и се укриват четници.

След като постъпва на служба в полицията през 1939 г., се оттегля от активна нелегална дейност във ВДРО. Става полицейски комендант на Русе през 1940 г. и областен полицейски началник в Скопие, 1941 – 1942 г. За заслуги към Родината през 1943 г. е предложен за народна пенсия и награда. На 13.06.1943 терористична комунистическа група напада и прострелва Стефан Симеонов пред дома му в Русе на ул. Плиска №13. Стефан Симеонов е ранен, но оцелява от този атентат. Нападателите са: Тодор Койнов, Ана Вентура, Ангел Джуров и Ангел Главчев. Симеонов е осъден на смърт от Народния съд по Наказателно дело 11121/1945 г., заедно с още 26 свои сътрудници полицаи.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Родителите му са източноправославни. Женен с две деца: син Вихър роден на 9.07.1922 и дъщеря Олга родена на 9.1.1924 г.

Дъщеря му Олга е с прекъснати студентски права и става работничка в Русе, през 1971 загива при съмнителни обстоятелства. Синът му изчезва безследно във Варна през 1970 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. в. Русенска поща, бр.3222/от 28.08.1931/, в. Време бр.324/6.11.1931г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]