Стефка Петрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефка Петрова
български лекар

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учила вМедицинска академия
Медицина
Работила вНационален център по опазване на общественото здраве (НЦИОЗ)
Семейство
СъпругИван Петров
Деца1

Стефка Петрова е български лекар, специалист по хранене и диететика, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Медицинската академия в София през 1974 г. Специализира „Хранителна епидемиология“ в Кеймбриджкия университет във Великобритания, „Информационен мениджмънт в областта на храненето“ в Университета Емори в Атланта, САЩ.

Дългогодишен ръководител е на лаборатория и секция „Хранене“ (1989-2005) към Националния център по опазване на общественото здраве (НЦИОЗ), заместник-директор на НЦИОЗ (2005-2009) и директор на НЦИОЗ (2009-2011). Тя е национален консултант по хранене и диететика към Министерството на здравеопазването на Република България (1995-2011), представител на България по „Хранене и хранителна политика“ към Световната здравна организация (1995-2011) и член на работната група по „Хранене и физическа активност“ към Европейския съюз (2008-2011).

Основната област, в която работи, е хранителна епидемиология и хранителна политика. Ръководител е на националните проучвания на храненето и хранителния статус на населението в България, на осем международни проекта със СЗО, УНИЦЕФ, Харвардския университет в САЩ, Европейската комисия, Европейския орган за безопасност на храните. Ръководител е на експертните групи за разработване на национални препоръки за здравословно хранене. Участва в разработката в над 40 здравнополитически и нормативни документи на Министерството на здравеопазването на Република България.

Проф. Петрова е един от българските лекари, номинирани от пациенти през 2015 г. в проекта на вестник „24 часа“ „Лекарите, на които вярваме“.

Омъжена е за проф. д-р Иван Петров, има един син.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Над 150 публикации в наши и чужди научни списания, глави в чужди монографии
  • Над 170 доклада на наши и международни научни конгреси, форуми, симпозиуми, конференции.

Членство в научни дружества[редактиране | редактиране на кода]

  • Научно дружество по хранене – Съюз на българските учени, от 1980
  • Европейска академия на науките по хранене (EANS), от 1988 г.
  • Българска асоциация по затлъстяване и съпътстващи заболявания, от 1996
  • Международна асоциация по затлъстяване (IASO) от 1996.
  • Консултативен съвет на Европейската асоциация за безопасност на храните (ЕАБХ)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]