Стоица Чорбаджийски
| Стоица Чорбаджийски | |
| български революционер | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Стоица Чорбаджийски е български харамия и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стоица Чорбаджийски е роден в пиянешкото село Панчарево, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, на границата с България. Като харамия е привлечен от Гоце Делчев и се присъединява към ВМОРО[3] и служи като куриер. Участва в работата на Саблярската бомболеярна, организирана от Делчев през пролетта на 1897 година.
В едно писмо до Никола Малешевски Делчев пише:
| „ | Намеравам да прата една чета вътре во Македония, но ето че немаме човек, който да я преведе през граница, поне до Малешевско. След дълго мисление спрех се на Стоица. Ти веднага намери го и го запитай дали се решава да преведе четата било чрез Бураново или Църварица до Панчарево, а оттам ще ги препоръча на друго лице... Ако той не е наклонен, опитай се да намериш друг некой. Имаше негови другари от неговото село. Не желаят ли те да заминат или други некои и даже да ги придружават во всички походи?[4] | “ |
След разтурянето на леярната заедно с Темелко Харамията от Крецово, Иван Биковски, Атанас Сереков и Атанас Ризински от Будинарци, Мире от Прилеп и Георги Телеграфиста от Кюстендил заминават за вътрешността на Македония. Там през юли 1897 година се събират с четата на Васил Чочев, а Гоце Делчев поема командването, след което извършват няколко акции по събиране пари за целите на организацията.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. I. София, 1946. с. 30 – 42.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 63.
- ↑ Тодоракова, Милена. Спомени на Рафаел Камхи за участието му в македонското революционно движение; Спомени на Р. Камхи за Иванчо Карасулията // Известия на Държавните Архиви (115-116). София, ДАА, 2019. с. 210.
- ↑ Гоце Делчев. Писма и други материали. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 164 – 165.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 30 - 42.
