Стотинка

Стотинката (съкратено ст.) е монетна парична единица, представляваща една стотна от българския лев или евро.

В България в обращение са стотинките със следните номинални стойности:

Български лев			Евро
Номинална стойност	Емисия		Номинална стойност	Емисия
1 стотинка	1999		1 евроцент	2026
2 стотинки	1999		2 евроцента	2026
5 стотинки	1999		5 евроцента	2026
10 стотинки	1999		10 евроцента	2026
20 стотинки	1999		20 евроцента	2026
50 стотинки	1999		50 евроцента	2026
1 стотинка	2000
2 стотинки	2000
5 стотинки	2000
50 стотинки	2004
50 стотинки	2005
50 стотинки	2007

Монетите от емисиите с българските монети са по художествен проект на Петър Стойков и Владимир Йосифов.

Състав

Монетите на новите стотинки от първата им емисия (1999) с номинал 1, 2 и 5 стотинки са изсечени от Cu-Al-Ni-сплав (мед, алуминий и никел) и имат тегло съответно 1,8, 2,5 и 3,5 грама. Монетите с номинал 1, 2 и 5 стотинки от по-късните емисии са изсечени от стоманена сърцевина с електролитно покритие. Те са с гладък гурт (кант).

Монетите с номинал 10, 20 и 50 стотинки също се различават по състав. Тези от първата емисия (1999) са изсечени от Ново сребро (нойзилбер). То е сплав от мед (65%), цинк (20%) и никел (15%). На външен вид наподобява сребро, но не съдържа такова.), докато от по-късните емисии са от Cu-Zn-Ni-сплав (мед, цинк и никел) и имат тегло съответно 3, 4 и 5 грама. Всичките са с назъбен гурт (кант).

История

Български лев

През 1880 г. Второто обикновено народно събрание приема „Закон за правото на резание монети в Княжеството“, с който на държавата се дава изключителното право да сече и пуска в обращение стотинки и се създава националната парична единица лев, разделен на сто стотинки. Паричната система на страната се основава на принципите на Латинския монетен съюз, като е прието в България да се използват три вида монети: медни, сребърни и златни. Още през следващата година в Англия са отсечени първите български монети – медните от 2, 5 и 10 стотинки. С обнародвания през 1897 г. „Закон за монетите в Княжеството“ за парична единица в България е обявен златният лев. През 1928 г. е приет „Закон за стабилизирането на лева и за монетната циркулация“, с който се въвежда златно-девизният стандарт. През различните периоди в зависимост от това, в чии правомощия попада емитирането на националните парични знаци, Българската народна банка като самостоятелна институция или като подразделение на Министерството на финансите поръчва изработката на българските монети в най-добрите монетни дворове на Европа – в Русия, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Белгия, Германия и Югославия.

„	Народът е давал звучни прозвища на първите си монети – най-общо „мангър“: дребна монета. 10-стотинковите е наричал „гологан“, „рупче“ е прикачил на 5-стотинковите. Знае се такава поговорка: „Черен гологан не се губи“ – защото са били едри по формат, а медта бързо потъмнява. А монетите от 2 стотинки е нарекъл „каравелчета“ по името на министъра на финансите Петко Каравелов – заради държавническата и личната му пресметливост.	“
Из „България 20 век. Алманах“, под редакцията на Филип Панайотов

Евро

На 1 януари 2026 г. еврото става официална валута на България. Върху монетите от първата и единствена към 2026 г. емисия български центове е изписано „стотинки“ при номиналите от 2, 5, 10, 20 и 50 цента и „стотинка“ съответно при 1 цент. Поради това евромонетите на страната се наричат и стотинки.

Вижте също

• Български евромонети