Стоян Стоянов (археолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Стоянов
български археолог

Роден
село Кара иб (днес Чудомир), Разградско, Царство България
Починал

Националност българин
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Стоян Петков Стоянов е български историк и археолог, дългогодишен изследовател на античния и ранновизантийски град Абритус. Негова е заслугата за спасяването на античния град при строежа на Завода за пеницилин, както и за обявяването на Абритус за археологически резерват.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Стоянов е роден в разградското село Кара иб на 9 януари 1930 година. Завършва Философско-историческия факултет на Софийския университет с профил археология и музейно дело през 1954 година. През 1960 година постъпва на работа в Историческия музей в Разград и по-късно става негов директор. През 1971 година при редовни разкопки на Абритус, Стоянов прави първото си значимо научно откритие - златно съкровище от 835 златни солида от V век.[2] Негово откритие е и Златният пегас от Вазово, днес част от герба на Разград. Стоянов открива и описва царската Свещарска гробница през 1982 година. Кулминация на неговите изследователски търсения е най-голямата на Балканския полуостров находка от каменни форми за отливане на бронзови оръжия в Побит камък.

Стоян Стоянов е удостоен с Наградата на името на академик Анание Явашов.

Умира на 26 ноември 2008 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ekip7.bg
  2. Теофил Иванов, Стоян Стоянов, Abritvs. История и археология // Културно-историческо наследство, 1985
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „България“         Портал „България