Страшимирит
| Страшимирит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | минерална разновидност |
| Формула | Cu8(AsO4)4(OH)4.5(H2O) |
| Класификация на Щрунц | 8.DC.12 (10 ed) 7/D.07-20 (8 ed) |
| Класификация на Дана | 42.6.5.1 |
| Кристална симетрия | P2/m, P2, или Pm |
| Характеристики | |
| Цвят | бял, бледо зелен |
| Твърдост по Моос | 2,5 – 3 |
| Блясък | бисерен |
| Плътност | 3,67 |
| Показател на пречупване | nα = 1.726 nγ = 1.747 |
| Двойно лъчепречупване | δ = 0.021 |
| 2V ъгъл | 70° |
| Източници | [1][2][3][4][5][6] |
| Страшимирит в Общомедия | |
Страшимирит (MMA (IMA) символ: Ssh[7]) е моноклинен минерал, съдържащ арсен, мед, водород и кислород.
Откритие и изучаване
[редактиране | редактиране на кода]Химичната му формула е Cu8(AsO4)4(OH)4.5(H2O)[8][9] със съдържание на вода и цинк.[10] Минералът е открит и изучен от Йорданка Минчева-Стефанова в полиметалното находище Запачица,[11] разположено по северните склонове на връх Изремец, край Своге през 1960 г. Наименуван е в чест на акад. Страшимир Димитров, професор по минералогия и петрография в Софийския университет.[12][10][13] Одобрен е от Международната минералогична асоциация за нов вид минерал през 1968 г.[14] За него е известено в научна статия, публикувана в „Записки Всесоюзного минералогического общества“ през същата година.[10]
Орудяването е медно, вложено в пясъчници и е обхванато от процеси на изветряне. Среща се във финолюспести до влакнести агрегати, които образуват отделни сферолити или кори с гроздовидни повърхности. Размерите на сферолитите са до 0,5 mm, а дебелината на коричките е между 0,1 и 1,5 mm, рядко достига до 3 mm. Цветът в малките сферолити е бял със зеленикъв оттенък, а в по-добре развитите корички е бледозелен. Люспиците са с бисерен блясък.[10]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]
- България (Запачица; Венеца),
- Германия (Baden-Württemberg, Clara; Neubulach; Dorotea; Neues Jahr; Heidelwerk; Eichhalde; Anton; Johann; Maria Theresia; Hessen, Friedenschacht; Lichtloch; Rosenthaler Stollen, Hohenstein, Borstein, Wolfsberg; Saarland, Blauwald; Thuringia, Kamsdorf; BadenWürttemberg, Heidelwerk; Rheinland-Pfalz, “Grüner Löwe”; Braubach; Friedrichssegen; Grüne Au; Lower Saxony, “Frische Lutter”, Silberhütte; Nordrhein-Westfalen, Wildernmann),
- Швейцария (Wallis, Col des Mines; Scherbadung; Pote; Vaas cave; Glarus, Mürtschenalp, Erzbett; Chalttalboden; Ticino, Monte Torri; Breno),
- Словашка Република (Novaveská Huta; Svätodušna; Farbište),
- САЩ (Невада, Majuba Hill или Myler Mine; Nickel Mine; San Rafael Mine; Burrus Mine; Юта, Gold Hill Mine; Eureka Mine; Mammoth Mine; Аризона, Silver King Mine; Монтана, Black Pine Mine),
- Франция (Cap-Garonne; Triembach au Val; La Treille Mine; Herival; Roua; La Verriere; La Pakaudiére; Tistoulet),
- Австрия (Salzburg, Leogang; Danielstollen, Inschlagal и Schwarzleo; Magnesite Mine; Tyrol, Gratlspitz; Schwaz; Flirsch; Graschberg; Carinthen, Neufinkenstein-Grabanz; Vorarlberg, Vilifau Alp; Silverberg),
- Казахстан (златно находище),
- Великобритания (Cornwall, Wheal Unity; Wheals Gorland; Ting Tang; Leicestershire, New Cliffe Hill Quarry; Cumbria, Driggith и Sandbed),
- Чешка Република (Бохемия, Jáchymov, Rovnost; Elias; Svornost; Моравия, Zálezí),
- Полша (Rędziny),
- Гърция (Lavrion),
- Ирландия (Tynagh Mine),
- Италия (Mount Cervandone и Gambatesa),
- Мароко (Bou Azzer),
- Русия (Лебединое),
- Испания (Cueva de la Guerra Antigua и La Amorosa).[15][13]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ страшимирит // Енциклопедия България. Т. 6 С-Ти. София, Издателство на Българска академия на науките, 1988. с. 597.
- ↑ Информация за страшимирит // Handbook of Mineralogy. (на английски)
- ↑ Информация за страшимирит // Mindat. (на английски)
- ↑ Информация за страшимирит // Webmineral. (на английски)
- ↑ страшимирит // RRUFF Database. (на английски)
- ↑ страшимирит // Mineralienatlas Lexicon. (на немски)
- ↑ Warr, L.N. IMA-CNMNC approved mineral symbols // Mineralogical Magazine 85. 2021. p. 315. Посетен на 16 октомври 2023. (на английски)
- ↑ Минчева-Стефанова, Й. Страшимирит - новый водный арсенат меди // ЗАПИСКИ ВСЕСОЮЗНОГО МИНЕРАЛОГИЧЕСКОГО ОБЩЕСТВА XCVII (4). 1968. (на руски)
- ↑ Frost, Ray L. and Keeffe, Eloise C. and Cejka, Jiri and Sejkora, Jiri. Vibrational spectroscopic study of the arsenate mineral strashimirite Cu8(AsO4)4(OH)4.5H2O – relationship to other basic copper arsenates // Vibrational Spectroscopy 50 (2). 2009. с. 289 – 297.
- 1 2 3 4 Минчева-Стефанова, Йорданка. Те носят имена от България // Природа и знание 32 (3). 1981. ISSN 0204 – 7680. с. 21.
- ↑ Jordanka Minceva-Stefanova (Йорданка Минчева-Стефанова)(1923 – 2007), архив на оригинала от 2 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070902000143/http://www.clmc.bas.bg/minsoc/Membership/J_Mincheva/J_Mincheva.htm, посетен на 1 април 2017
- ↑ Fleischer, Michael. New Mineral Names // American Mineralogist 54. 1969. с. 1221.
- 1 2 Маврудчиев, Божидар; Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Иван. Страшимиритът и неговите находища по света // Страшимир Димитров. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски”, 1998. ISBN 954-07-1157-6. с. 92 – 97.
- ↑ Stoilova, D.; Minčeva-Stefanova, J. Infrared Spectroscopic Study of Strashimirite // Comptes rendus de l'Académie bulgare de science 54 (8). 2001. с. 49 – 52.
- ↑ Костов, Руслан И. Находки и парагенези на минерала страшимирит по света // Българско геологическо дружество, Национална конференция с международно участие „ГЕОНАУКИ 2013“, Списание на българското геологическо дружество. 2013. с. 33 – 34.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Колекция минерали // Национален природонаучен музей.
- Каров, Чавдар; Петрусенко, Светослав. Авторски минераложки образци от фондовете на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките, използвани в научни публикации // Списание на българското геологическо дружество 73 (1 – 3). 2012. с. 144, 146.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 533 – 534.
- Костов, Руслан И. Находки и парагенези на минерала страшимирит по света // Българско геологическо дружество, Национална конференция с международно участие „ГЕОНАУКИ 2013“, Списание на българското геологическо дружество. 2013. с. 33 – 34.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН "Проф. Марин Дринов", 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 583 – 584.
- Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“. София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. с. 83. Посетен на 15 октомври 2023.
- Маврудчиев, Божидар; Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Иван. Страшимиритът и неговите находища по света // Страшимир Димитров. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски”, 1998. ISBN 954-07-1157-6. с. 92 – 97.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 187.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 126.
- Gaines, Richard V., Skinner, H. Catherine W., Foord, Eugene E. Dana's New Mineralogy: The System of Mineralogy of James Dwight Dana and Edward Salisbury Dana. New York, Chichester, Weinheim, Brisbane, Singapore, Toronto, John Wiley & Sons, Inc., 1997. с. 893.
- Янев, Славчо. С български имена по света // Скали и минерали. София, Наука и изкуство, 1974. с. 126.
- Експозиция "Минерали на България" // Национален музей „Земята и хората“. Посетен на 24 април 2024.
- Дамянова, Роза. В „Радиоенциклопедия“ всеки четвъртък през август: поредицата „Скъпоценните камъни на България“ // Българско национално радио – Радио „Христо Ботев“, 27 май 2010. Посетен на 9 декември 2024.