Сусило Бамбанг Юдойоно
| Сусило Бамбанг Юдойоно Susilo Bambang Yudhoyono | |
| индонезийски военен и политик | |
 | |
| Роден |
9 септември 1949 г.
Пачитан, Индонезия |
|---|---|
| Религия | ислям |
| Учил във | Форт Бенинг |
| Политика | |
| Партия | Демократическа партия |
| 6-и президент на Индонезия | |
| 20 октомври 2004 – 20 октомври 2014 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Ани Юдойоно |
| Деца | 2 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.presidenri.go.id |
| Сусило Бамбанг Юдойоно в Общомедия | |
Сусило Бамбанг Юдойоно (на индонезийски: Susilo Bambang Yudhoyono) е индонезийски военен офицер, политик и шести президент на Индонезия от 2004 до 2014 г.
Юдойоно е роден в заможно яванско семейство с аристократичен произход. Следвайки стъпките на баща си, който е военен офицер, той се присъединява към армията, след като завършва Индонезийската военна академия през 1973 г. Бързото му издигане в йерархията е спомагано от женитбата му с Кристиани Херауати, която е дъщеря на влиятелен генерал. Като офицер, Юдойоно набавя ценен опит в чужбина, преминавайки курс за пехотен офицер в армията на САЩ през 1980-те години. Освен това той получава магистърска степен по бизнес администрация от университета Уебстър в Мисури през 1991 г. Завършва и докторантура по икономика от Селскостопанския университет в Богор през 2004 г.[1]
През 1995 г. Юдойоно служи като главен военен наблюдател от Индонезия за Международните сили на ООН за поддържане на мира в Босна и Херцеговина. По-късно е назначен за ръководител на щаба на армията по социалните и политически въпроси. През 2000 г. прекратява военната си служба с ранг генерал-лейтенант. От 2000 до 2004 г. служи на високопоставени длъжности в правителствата на Абдураман Уахид и на Мегауати Сукарнопутри. През 2002 г. учредява Демократическата партия на Индонезия, която се превръща в неговата политическа движеща сила през остатъка от политическата му кариера.[1]
Юдойоно печели президентските избори през 2004 г., побеждавайки вече действащата като президент Мегауати Сукарнопутри. На 20 октомври 2004 г. встъпва в длъжност. През 2009 г. се кандидатира отново и бързо печели с мнозинство. На 20 октомври 2014 г. е наследен като президент от Джоко Уидодо, от когото губи изборите тази година.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Greg Fealy. Susilo Bambang Yudhoyono | Biography & Facts // Encyclopædia Britannica, 5 септември 2019. Посетен на 1 април 2020.
|
