Сусило Бамбанг Юдойоно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сусило Бамбанг Юдойоно
Susilo Bambang Yudhoyono

Роден
Пачитан, Индонезия

Религия Ислям
Образование Форт Бенинг
Политика
Партия Демократическа партия
6-и президент на Индонезия
20 октомври 2004 – 20 октомври 2014
Семейство
Съпруга Ани Юдойоно
Деца 2

Подпис Susilo Bambang Yudhoyono signature.svg
Уебсайт www.presidenri.go.id
Сусило Бамбанг Юдойоно в Общомедия

Сусило Бамбанг Юдойоно (на индонезийски: Susilo Bambang Yudhoyono) е индонезийски военен офицер, политик и шести президент на Индонезия от 2004 до 2014 г.

Юдойоно е роден в заможно яванско семейство с аристократичен произход. Следвайки стъпките на баща си, който е военен офицер, той се присъединява към армията, след като завършва Индонезийската военна академия през 1973 г. Бързото му издигане в йерархията е спомагано от женитбата му с Кристиани Херауати, която е дъщеря на влиятелен генерал. Като офицер, Юдойоно набавя ценен опит в чужбина, преминавайки курс за пехотен офицер в армията на САЩ през 1980-те години. Освен това, той получава магистърска степен по бизнес администрация от университета Уебстър в Мисури през 1991 г. Завършва и докторантура по икономика от Селскостопанския университет в Богор през 2004 г.[1]

През 1995 г. Юдойоно служи като главен военен наблюдател от Индонезия за Международните сили на ООН за поддържане на мира в Босна и Херцеговина. По-късно е назначен за ръководител на щаба на армията по социалните и политически въпроси. През 2000 г. прекратява военната си служба с ранг генерал-лейтенант. От 2000 до 2004 г. служи на високопоставени длъжности в правителствата на Абдураман Уахид и на Мегауати Сукарнопутри. През 2002 г. учредява Демократическата партия на Индонезия, която се превръща в неговата политическа движеща сила през остатъка от политическата му кариера.[1]

Юдойоно печели президентските избори през 2004 г., побеждавайки вече действащата като президент Мегауати Сукарнопутри. На 20 октомври 2004 г. встъпва в длъжност. През 2009 г. се кандидатира отново и бързо печели с мнозинство. На 20 октомври 2014 г. е наследен като президент от Джоко Уидодо, от когото губи изборите тази година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Encyclopædia Britannica, 5 септември 2019. Посетен на 1 април 2020.