Съвет за национална отбрана
| Съвет за национална отбрана Consejo Nacional de Defensa | |
 Лидерите на Съвета за национална отбрана при пристигането им в Обединеното кралство: Сехисмундо Касадо, вляво и Венселао Карильо с шапката. | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | Управляващ съвет |
| Основатели | Сехисмундо Касадо, Хосе Миаха |
| Основана | 5 март 1939 г. |
| Закрита | 28 март 1939 г. |
| Обхват и цели | преговори за мир с Франсиско Франко |
| Положение | закрита |
| Седалище | Мадрид,  Испания |
| Ръководител | Хосе Миаха |
Съветът за национална отбрана (на испански: Consejo Nacional de Defensa) е ръководният орган в Републиканска Испания в края на Испанската гражданска война. Съветът завзема властта с преврата на полковник Сехисмундо Касадо на 5 март 1939 г., когато става ясно, че републиканците губят войната.
Лидерите се надяват да договорят край на военните действия с бунтовническите сили на генерал Франсиско Франко. Франко обаче настоява за безусловна капитулация и на 26 март 1939 г. започва последната офанзива от гражданската война. До края на месеца той контролира цялата страна. Повечето от членовете на съвета бягат в изгнание на британски военни кораби.
Преврат[редактиране | редактиране на кода]
Касадо поставя началото в 19:00 часа на 5 март 1939 г. в сградата на бившото Министерство на финансите. Както той пише по-късно, "Тази много стара сграда има добър план за защита в случай на комунистическо въстание." Към 20:00 часа към него се присъединяват повечето от съзаклятниците му. Хулиан Бестейро е най-видната личност сред тях, той предлага Касадо да стане едновременно президент и отговорен за отбраната. Касадо заявява, че само временно ще председателства съвета, докато генерал Хосе Миаха пристигне от Валенсия.[1] Сиприано Мера пристига в Министерството на финансите в 21:00 часа.[2]
Създаването на Съвета за национална отбрана е обявено по радио Union в 22:00 часа.[2] Излъчването се състои от официално комюнике и обръщения на Бестейро, Кастро и Касадо. Всички са формулирани доста неясно с високопарни думи и съсредоточени върху критикуването на Хуан Негрин и неговото правителство като некомпетентни и обслужващи чужди (т.е. вероятно съветски) интереси, управляващи голямата национална катастрофа. Те не съдържат изрични препратки към започване на мирни преговори с националистите, въпреки че няколко пъти ползват фрази за „спасяване на невинни маси“ или „хуманитарни задължения“, но ораторите също се обявяват за антифашисти и на някои места се застъпват за съпротива. Последните думи от речта на Касадо са отправени към Франко: „във вашите ръце, не в нашите, е мирът или войната“.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
61-годишният Миаха знае, че ще бъде основна фигура в съвета. Но с Миаха като президент, много офицери в Мадрид, Нова Кастилия, Леванте и останалата територия, контролирана от републиканците, приемат властта на съвета. Хуан Негрин не прави нищо, за да се противопостави на преврата. Той и неговият бивш външен министър Хулио Алварес дел Вайо се качват на самолет за Франция късно вечерта на 6 март 1939 г.[4]
Противоречивото решение на анархистката Национална конфедерация на труда да си сътрудничи с Касадо и неговите политически поддръжници в съвета се оказва жизненоважно за успеха на преврата. Анархистите дават своята политическа подкрепа на съвета и войските, командвани от анархисти, особено тези под ръководството на Сиприано Мера, преодоляват съпротивата.[5] Контрабунт предизвиква боеве в Мадрид между силите на Касадо и комунистите от 7 до 12 март. Причината вероятно е по-скоро добре обоснован страх от антикомунистическа чистка, отколкото противопоставяне на капитулацията. Силите на Мера изиграват решаваща роля в поражението на комунистите.[6] Контрабунтът се проваля с цената на близо 2 000 живота.[7]
Съветът премахва петолъчната червена звезда, която е носена от всички чинове от сержант нагоре в републиканската армия. Посочената причина е, че „няма йерархично значение“, но истинската причина е връзката ѝ с комунизма.[8] За да предотврати безсмислената загуба на животи, съветът позволява на републиканските войски да се саморазпуснат и урежда евакуацията на цивилни и войници, които искат да напуснат Мадрид.[9]
На 12 март 1939 г. Касадо съобщава на правителството на бунтовниците, че той и генерал Мануел Гомес искат да отидат в Бургос, за да преговарят за мирни условия.[10] Съветът подготвя мирно предложение от осем точки. Те искат политическа амнистия, да се даде време на тези, които искат да напуснат Испания да го направят и „зачитане на живота, свободите и кариерите на професионалните войници.“[11] На 18 март 1939 г. Бестейро говори по Мадридско радио, в което той обяснява какво се прави. Цитира съобщението от Съвета за национална отбрана до националистическото правителство, в което се твърди, че е готов да започне преговори, които ще осигурят почтен мир и в същото време ще избегнат ненужни кръвопролития.[12] Въпреки това, Франко няма интерес от преговори.[11] На 19 март 1939 г. е получен отговор от Франко, в който се казва, че не е готов да приеме висшите офицери в Бургос и да се отнася с тях като с равни. Той би приел само безусловно предаване.[13]
Съветът премахва разузнавателната агенция Servicio de Investigacion Militar (SIM), няколко дни преди бунтовниците да превземат Мадрид.[14] На 23 март Касадо изпраща емисари в Бургос, столицата на бунтовниците.[15] Франко все още би приел само безусловна капитулация.[6] Той изисква испанските републикански военновъздушни сили да се предадат до 25 март 1939 г., а останалата част от републиканските войски да се предадат до 27 март. Втора среща се провежда на летище Хамонал на 25 март 1939 г., където на републиканския подполковник Антонио Гарийо е казано, че темпото на предаване е твърде бавно.[16] Франко заповядва да се започне всеобща офанзива на сутринта на 26 март 1939 г., последната офанзива от Испанската гражданска война. Същата сутрин Касадо изпраща съобщение до Бургос, на което не е отговорено.[17]
Съветът се събира за последен път на 27 март 1939 г.[15] Този ден съветът заминава за Валенсия и Касадо заповядва на войските си да се разоръжат и да не оказват съпротива на бунтовниците.[9] На следващия ден силите на Франко влизат победоносно в Мадрид.[15] Хулиан Бестейро и Рафаел Санчес Гера са единствените от съвета, които остават в столицата при пристигането на бунтовническите войски. Те получават първия обвинителен акт за военни престъпления, като ще бъдат съдени от военни трибунали.[18] До 31 март 1939 г. бунтовниците контролират цялата испанска територия.[19]
Последствия[редактиране | редактиране на кода]
Касадо остава в изгнание във Венецуела, докато не се завръща в Испания през 1961 г.[20] Сиприано Мера бяга в Оран и Казабланка, но е екстрадиран в Испания през февруари 1942 г.[21] През 1943 г. той е осъден на смърт, присъда, която е заменена с 30 години затвор. Освободен през 1946 г. и бяга във Франция[22], където умира през 1975 г. Мануел Гомес е задържан и затворен от националистите и умира в Мадрид през 1956 г.[23] Хулиан Бестейро, все още на поста си в мазето на сградата на приходите на улица „Алкала 7“ в Мадрид, е арестуван от националистите, когато влизат в града и е изправен пред военен съд. Осъден е на 30 години затвор[24], като умира там от инфекция, причинена от нараняване на ръката му през 1940 г.[25]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Bolloten 1991, с. 726.
- ↑ а б Alexander 1999, с. 1067.
- ↑ Preston 2016, pp. 211-215
- ↑ Alexander 1999, с. 1068.
- ↑ Alexander 1999, с. 1055.
- ↑ а б Preston 2006, с. 298.
- ↑ Beevor 2006, с. 394.
- ↑ Alpert 2013, с. 155.
- ↑ а б Stewart 2012, с. 179.
- ↑ Bahamonde Cervera Gil, с. 448 – 450.
- ↑ а б Alexander 1999, с. 1073.
- ↑ Bahamonde Cervera Gil, с. 450 – 451.
- ↑ Bahamonde Cervera Gil, с. 450.
- ↑ Alpert 2013, с. 255.
- ↑ а б в Cook Stevenson, с. 58.
- ↑ Bahamonde Cervera Gil, с. 458 – 459.
- ↑ Bahamonde Cervera Gil, с. 460 – 461.
- ↑ Ruiz 2005, с. 65.
- ↑ Preston 2006, с. 298 – 299.
- ↑ Thomas, Hugh 2001. p.923
- ↑ Beevor, Antony 2006. p. 410
- ↑ Beevor, Antony 2006. p. 410
- ↑ Thomas, Hugh 2001. p.923
- ↑ Thomas, Hugh 2001. p.888
- ↑ Preston, Paul 2006. p.319
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Alexander, Robert J. The Anarchists in the Spanish Civil War. Janus Publishing Company, 1999. ISBN 978-1-85756-412-9. Посетен на 2015-08-25.
- Alía Miranda, Francisco, Valle Calzado, Angel Ramón del, Morales Encinas, Olga M. La guerra civil en Castilla-La Mancha, 70 años después: actas del Congreso Internacional. Univ de Castilla La Mancha, 2008. ISBN 978-84-8427-555-8.
- Alpert, Michael. La guerra civil española en el mar. Editorial Critica, 2008. ISBN 978-84-8432-975-6. Посетен на 2015-10-08.
- Alpert, Michael. The Republican Army in the Spanish Civil War, 1936–1939. Cambridge University Press, 2013-02-28. ISBN 978-1-107-32857-0. Посетен на 2015-08-31.
- Álvarez Rey, Leandro. Los Diputados por Andalucía de la Segunda República 1931–1939. Centro de Estudios Andaluces, 2009. ISBN 978-84-613-1326-6. Посетен на 2015-10-08.
- Bahamonde, Ángel, Cervera Gil, Javier. Así terminó la Guerra de España. Madrid, Marcial Pons, 1999. ISBN 84-95379-00-7.
- Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. London, Penguin Books, 2006.
- Bolloten, Burnett. The Spanish Civil War: Revolution and Counterrevolution. Univ of North Carolina Press, 1991. ISBN 978-0-8078-1906-7. Посетен на 2015-10-08.
- Castillo Fernández, Javier и др. Fondos sobre la Guerra Civil Española en el Archivo General de la Región de Murcia // Anales de Documentación 11. Universidad de Murcia, 2008.
- Cook, Chris, Stevenson, John. Longman Handbook of Twentieth Century Europe. Routledge, 2014-09-19. ISBN 978-1-317-89225-0. Посетен на 2015-10-07.
- Graham, Helen. Socialism and War: The Spanish Socialist Party in Power and Crisis, 1936–1939. Cambridge University Press, 1991-06-28. ISBN 978-0-521-39257-0. Посетен на 2015-10-07.
- Jackson, Gabriel. Juan Negrín: Physiologist, Socialist and Spanish Republican War Leader. Sussex Academic Press, 2010. ISBN 978-1-84519-376-8. Посетен на 2015-10-08.[неработеща препратка]
- Juliá, Santos, Casanova, Julían, Solé i Sabaté, Josep Maria. Víctimas de la guerra civil. Madrid, Ediciones Temas de Hoy, 2006.
- Monferrer Catalán, Luis. Odisea en Albión: los republicanos españoles exiliados en Gran Bretaña 1936–1977. Ediciones de la Torre, 2007. ISBN 978-84-7960-386-1. Посетен на 2015-10-08.
- Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, revolution & revenge. London, Harper Perennial, 2006. ISBN 978-0-00-723207-9.
- Romero Salvadó, Francisco J. Historical Dictionary of the Spanish Civil War. Scarecrow Press, 2013-03-14. ISBN 978-0-8108-8009-2. Посетен на 2015-08-31.
- Ruiz, Julius. Franco's Justice: Repression in Madrid After the Spanish Civil War. Clarendon Press, 2005. ISBN 978-0-19-928183-1. Посетен на 2015-10-07.
- Stewart, Jules. Madrid: The History. I.B.Tauris, 2012. ISBN 978-1-78076-281-4. Посетен на 2015-10-07.
- Hugh Thomas (writer), Hugh. The Spanish Civil War. London, Penguin Books, 2003. ISBN 978-0-14-101161-5.
- Viñas, Ángel, Hernández Sánchez, Fernando. El desplome de la República. Barcelona, 2009. ISBN 978-84-9892-108-3.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата National Defence Council (Spain) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |