Хулиан Бестейро
| Хулиан Бестейро Julián Besteiro | |
| испански политик | |
.jpg) Бестейро през 1931 г. | |
| Роден | Хулиан Бестейро Фернандес
21 септември 1870 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 септември 1940 г.
|
| Погребан | Мадрид, Испания |
| Учил в | Парижки университет Мадридски университет Комплутенсе |
| Политика | |
| Професия | професор |
| Партия | Испанска социалистическа работническа партия |
| Убеждения | социалист |
| Конгрес на депутатите | |
| Председател | 14 юли 1931 – 9 октомври 1933 |
| Испанска социалистическа работническа партия | |
| Лидер | 9 декември 1925 – 11 юли 1931 |
| Общ съюз на трудещите се | |
| Лидер | 1925 – 1934 |
| Семейство | |
| Съпруга | Долорес Себриан (1913 – 1940) |
| Подпис |  |
| Хулиан Бестейро в Общомедия | |
Хулиан Бестейро Фернандес (на испански: Julián Besteiro Fernández) е испански политик, един от историческите лидери на Испанската социалистическа работническа партия. Избран в Генералния кортес (Парламент) през 1931 г. като председател на Учредителния кортес на Испанската република.
Също така е избиран няколко пъти в градския съвет на Мадрид. През същия период е университетски професор по философия и логика и декан на катедрата в Мадридския университет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Роден е в Мадрид, завършва в Institución Libre de Enseñanza и учи във Факултета по философия и литература в Мадридския университет, както и в Сорбоната през 1896 г., университетите в Мюнхен, Берлин и Лайпциг през 1909 – 1910 г. През 1908 г. става част от Радикална републиканска партия, създадена от Алехандро Леру.
Член и на Републиканския съюз, той е избран за общински съветник на Толедо на 8 ноември 1903 г.[1]
Бестейро става член на Agrupación Socialista Madrileña (социалистическия кръг в Мадрид) през 1912 г. През същата година му е предложена катедрата по фундаментална логика във Факултета по философия и литература в Мадридския университет. Скоро след това Бестейро става член на профсъюза Общ съюз на трудещите се (UGT) и на Испанската социалистическа работническа партия (PSOE).[2] През 1913 г. се жени за Долорес Себриан, професор по физика и естествени науки в колежа за учители в Толедо.
През 1917 г. след общата стачка, Бестейро е сред много членове на стачния комитет, съден в Мадрид. Той е признат за виновен и осъден на доживотен затвор. След освобождаването му в рамките на кампанията за амнистия е избран за съветник в градския съвет на Мадрид.
На следващата година Бестейро е избран в Кортес (испанския парламент) като член на Конгреса на депутатите от Мадрид.
По време на диктатурата на Мигел Примо де Ривера, Бестейро предпочита сътрудничеството на социалистите с лидера. Примо де Ривера предлага на UGT участие в управлението на страната. Мнението в рамките на PSOE се обръща срещу Бестейро, тъй като режимът на Примо де Ривера става непредпочитан по време на икономическия спад като част от Голямата депресия.
До средата на 1930-те години Бестейро става политически изолиран в мненията си за колаборационизма. Това е противопоставено от републиканския фронт, създаден от Пакта от Сан Себастиан.[3] Бестейро също се противопоставя на участието на UGT в общата стачка на 15 декември 1930 г. На съвместна среща на PSOE и UGT през февруари 1931 г. той подава оставка както като лидер както на партията, така и на съюза.
През 1931 г. е избран за съветник на градския съвет на Мадрид.
Втората република и гражданската война[редактиране | редактиране на кода]
Все още част от испанския парламент след създаването на Втората испанска република през 1931 г., Бестейро е избран за председател на Учредителния Кортес, упълномощен да изготви нова конституция. Кабинетът му предлага първо работата на държавен делегат в CAMPSA, държавния петролен монополист, а след това и поста на посланик във Франция, като той отхвърля и двете.[4] По време на периода си като президент на Кортесите, Бестейро става по-консервативен в политическите си възгледи. През януари 1934 г. подава оставка като лидер на UGT.
Противопоставяйки се на радикализацията на социалистическото движение, той не одобрява участието на социалистите във въоръженото въстание от октомври 1934 г.[5] През февруари 1936 г. Бестейро печели най-много гласове от всички кандидати в Мадрид на изборите за Народния фронт.
През този период Бестейро продължава да работи в Мадридския университет като декан на Факултета по философия и литература, както и да изпълнява задълженията си като депутат в парламента и съветник в градския съвет в Мадрид. След избухването на Гражданската война в Испания през 1936 г. и въпреки настоятелните призиви на приятелите си, той отказва да избяга от Мадрид и да замине в изгнание.
Мануел Асаня, испанският републикански президент избира Бестейро за представител на коронацията на новия британски крал Джордж VI в Лондон на 12 май 1937 г.[6] Бестейро вярва, че това трябва да е мирна мисия. Там той се среща със сър Антъни Идън, за да търси британска помощ за прекратяване на войната, която привлича подкрепата на Нацистка Германия и СССР към воюващите страни, но не последват значителни резултати.[7] След провала на мисията му в Лондон, Бестейро се връща на работа в градския съвет на Мадрид, но се оттегля от друг официален обществен живот. Той спира да посещава Agrupación Socialista Madrileña и срещите на парламентарната група.
С новината за падането на Барселона на 26 януари 1939 г. и оставката на Асаня като президент на републиката, Бестейро решава да работи за постигане на мир и спиране на съпротивата. Той се свързва с полковник Сехисмундо Касадо. На 5 март Бестейро обявява създаването на Съвет за национална отбрана (Consejo Nacional de Defensa).[8] Бунтът срещу правителството на Хуан Негрин и неговите съюзници от Комунистическата партия на Испания успява с цената на близо 2 000 живота.[9]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
След падането на Мадрид в ръцете на националистите на 28 март 1939 г., Бестейро е арестуван от франкистките сили. На 8 юли той е изправен пред военен съд и е осъден на тридесет години затвор.[10] Първо е затворен в Траписткия манастир в Дуеняс край Паленсия до края на август 1939 г. След това е преместен в затвора в Кармона. Хулиан Бестейро умира в затвора през следващата година.[11]
Бестейро е погребан в градското гробище в Мадрид.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sánchez Lubián, Enrique. El republicano más honrado // 9 November 2003.
- ↑ Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and The Civil War, 1931-1939. Princeton University Press. Princeton. 1967. p. 470
- ↑ Jackson (1967), The Spanish Republic and The Civil War, 1931-1939., p. 28
- ↑ Preston, Paul. The Coming of the Spanish Civil War: Reform, Reaction and Revolution in the Spanish Second Republic. Routledge. New York. 1994. p. 77.
- ↑ Jackson (1967), The Spanish Republic and The Civil War, p. 182
- ↑ Beevor (2006), The Battle for Spain, p. 333
- ↑ Jackson (1967), The Spanish Republic and The Civil War, pp. 441-442
- ↑ Beevor (2006), The Battle for Spain, pp. 391-392
- ↑ Beevor (2006), The Battle for Spain, p. 394
- ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. p. 888
- ↑ Preston (2006), The Spanish Civil War, p. 319
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Comrades! Portraits from the Spanish Civil War by Paul Preston, HarperCollins Publishers ISBN 0-00-255635-9
- Spain's First Democracy: The Second Republic, 1931-1936, by Stanley G. Payne, University of Wisconsin Press ISBN 0-299-13674-4
- Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936-1939. Penguin Books. London. 2006. ISBN 0-14-303765-X
- Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and The Civil War, 1931-1939. Princeton University Press. Princeton. 1967. ISBN 0-691-00757-8
- Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. 2006. ISBN 978-0-00-723207-9 ISBN 0-00-723207-1
- Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2003. ISBN 978-0-14-101161-5
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Julián Besteiro в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |