Тамански полуостров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Таманския полуостров)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Таман пренасочва насам. За кагана вижте Таман (Западнотюркски каганат).

Тамански полуостров
Страна Flag of Russia.svg Русия
Площ 2 хил.km2 km²
Relief Map of Krasnodarski Krai.png
45.1856° с. ш. 36.7911° и. д.
Местоположение в Русия Краснодарски край
Тамански п-ов в Общомедия
Разположение на полуострова
Карта на полуострова от 1870 г.

Тама̀нският полуостров (на руски: Тама̀нский полуостров) е полуостров в Южна Русия, в Западното Предкавказие, заемащ крайната западна част на Краснодарски край в Русия.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Таманският полуостров е разположен в крайното северозападно продължение на планината Голям Кавказ. На север се мие от водите на Азовско море, на запад – от водите на Керченския проток, а на юг – от водите на Черно море. Площ 2 хил.km2. Бреговете му са силно разчленени, изобилстващи с много заливи (Тамански, Мали Кит и др.) пясъчни коси и лимани (Ахтанизовски, Цокур, Кизилташки, Бургаски, Витязевски и др.). Сериозно влияние върху бреговата ивица и релефа на полуострова оказва с нейните наноси делтата на река Кубан.[1]

Съвременния си облик полуострова придобива сравнително неотдавна. В античността се е състоял от множество острови, разделени от протоци, които през V в. се съединяват чрез пясъчни наноси и образуват съвременния облик на полуострова. Предишните острови представляват здрави куполовидни възвишения изградени от глинести наслаги с максимална височина до 164 m, на които са разположени 25 кални вулкана. Голяма част от бившите протоци са заети от лимани със солена вода.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В древността е бил населен от скитски племена. По-късно тук процъфтяват гръцките колонии Фанагория и Тмутаракан. Фанагория става център на Велика България през 7 век. В края на 10 век е завладян от Киевска Рус, за да премине по-късно в ръцете на монголите и генуезците, които владеят полуострова до 1483. След Руско-турската война (1787 – 1792) отново влиза в пределите на Русия.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

До първата половина на 19 век полуострова е слабо заселен. Тук са открити находища на нефт и природен газ. В процес на строителство е пристанище Таман, което се предвижда да бъде едно от най-големите в Южна Русия. Голяма част от територията му се обработва, като се отглеждат предимно пшеница, царевица, лозя и овощни дървета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]