Теофил Еротик
| Теофил Еротик | |
| Починал | |
|---|---|
Теофил Еротик (на гръцки: Θεόφιλος Ἐρωτικός, Theophilos Erotikos, † сл. 1042) е византийски стратег и узурпатор против императрица Зоя на остров Кипър.
Теофил Еротик служи вероятно при император Роман III като протоспатарий. През 1035 или 1036 г. неговият последник Михаил IV го поставя след неуспешния бунт на сръбския архонт Стефан Войслав като управител на алс Диоклиция, централната част на днешна Черна гора. Войслав успява да избяга през зимата 1037/38 г. от затвора в Константинопол и се връща в Диоклиция, където въстава втори път успешно против Византия и от 1040 г. има тежки сражения с българския сепаратист Петър Делян. Еротик е свален от Войслав и изгонен от страната.
Скоро след това Теофил Еротик е назначен за стратег на Кипър. По време на разправиите за трона след свалянето на Михаил V през април 1042 г. той започва бунт, по време на който е убит императорският критий (съдия) Теофилакт, който отговарял и за събирането на провинциалните данъци. Новият император Константин IX изпраща флот под командването на Константин Чаге, който бързо потушава въстанието на кипърците и залавя Еротик. Въстаникът е отведен в Константинопол, където е публично унижен: облекли го в женски дрехи и го принудили да язди кон през хиподрума. След това имуществото му е конфискувано, а той е освободен. По-нататъшната му съдба е неизвестна.
Не трябва да се бърка с византийския учен Теофил Еротик (10 век).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Михаил Глика, Chronicle of events from the creation of the world to the death of Alexius I Comnenus (1118), 594, 20
- Йоан Скилица, Michael IV 21, Konstantin IX 4, De Gruyter. 1973. ISBN 3-11-002285-0.
- Йоан Зонара, Annals 17, 22
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- John Van Antwerp Fine, Jr.: The Early Medieval Balkans. University of Michigan Press, Ann Arbor 1991, ISBN 978-0-472-08149-3, S. 206.
- Finlay, George: History of the Byzantine Empire, Volume 1. 1853. Blackwood.
- Константин Иречек, Histoire des Serbes [Geschichte der Serben], Gotha, 1911.
- V. Laurent, Le thème byzantin de Serbie au XIe siècle, Revue des études byzantines, vol. 15, 1957, p. 185-195
- Rodolphe Guilland, La collation et la perte ou la déchéance des titres nobiliaires à Byzance, Revue des études byzantines, vol. 4, 1946, p. 24-70