Тетовски пашалък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тетовският пашалък е полусамостоятелно владение на албански феодали в Османската империя, с център северозападномакедонския град Тетово, съществувало от средата на XVIII до средата на XIX век.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В средата на XVIII век с отслабването на централната власт в балканските територии на Османската империя много местни феодали се сдобиват с почти самостоятелна власт. В Тетово се установява Реч паша[1] от село Бал,[2] който управлява само Долния Полог.[1] Внукът му Реджеп паша завладява Гостивар и Горния Полог от Топал паша и сломява мощта на делибашиите — остатъците от еничерите, които тормозят местното население.[3] Реджеб паша въвежда система тежки данъци за населението, обновява тетовското Арабати Баба теке и учредява вакъф, отнася се благосклонно и към християнските светини — покровителства Кирил Пейчинович и съдейства със сина си Абдурахман паша за възстановяването на Лешочкия манастир „Свети Атнасий“.[4]

В 1834 година Реджеп паша е наследен от сина си Абдурахман паша, управлявал заедно с баща си в последните му години. Той построява Тетовското кале и присъединява към пашалъка Кичевско, след като брат му Вели бег побеждава Кьор бег и става управител на Кичево. След смъртта на Вели бег в Кичево се установява друг брат на Абдурахман Хавзи, който получава титлата паша за дайствията си в Гръцката война. След това Хавзи паша получава ферман за управление на Скопие, но му се налага да превземе града с обсада от местните бегове.[5]

В 1843 година Абдурахман паша е убит от Портата в Цариград и за кратко е наследен от брат си Джеладин бег Тетовски.[6] В същата година се разбунтува гостиварският управител Дервиш Цара и Джеладин е принуден да се спасява в Скопие. Въстанието на Цара е разгромено в 1845 година от правителствените войски на Хайредин паша и Исмаил паша,[7] а Тетово за кратко е завзет от дебърския управител и противник на Дервиш Цара, Дели бег. Дели бег управлява града до идването на Хайредин и Исмаил, които ликвидират Тетовския пашалък и образуват мюдюрлук, начело с каймакамин.[8]

При управлението на тетовските паши в Полога прониква силен албански етнически елемент и етнографският облик на областта се променя.[9]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 119. Посетен на 13 февруари 2015.
  2. Cilët ishin 200 shqiptarët, pushtetarët më të lartë të Turqisë. // KOHA.net. Посетен на 11 февруари 2015.
  3. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 120. Посетен на 13 февруари 2015.
  4. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 122. Посетен на 13 февруари 2015.
  5. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 123. Посетен на 13 февруари 2015.
  6. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 124. Посетен на 13 февруари 2015.
  7. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 125. Посетен на 13 февруари 2015.
  8. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 126. Посетен на 13 февруари 2015.
  9. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 127. Посетен на 13 февруари 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония