Тетовско-Гостиварско благотворително братство
| Тетовско-Гостиварско благотворително братство „Кирил Пейчинович“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществена организация |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София, България |
| Езици | български |
Тетовско-Гостиварското благотворително братство „Кирил Пейчинович“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от региона на Тетово и Гостивар, съществувала в българската столица София от началото на XX век.
История
[редактиране | редактиране на кода]Дружеството е основано в началото на XX век в София. През Балканските войни доброволци от братството се включват в Четвърта битолска дружина на Македоно-одринското опълчение.[1]
На Учредителния събор на македонските бежански братства от 28 ноември 1918 година до 1 януари 1919 година делегати от братството са Петър Станков и Тодор Геров.[2]
На 12 ноември 1922 година 30 души възстановяват братството, приемат устав и избират ново ръководство в състав Петър Станков (председател), Страхил Костов (подпредседател) и Паскал Яковчев (секретар). Патрон на братството е Кирил Пейчинович, а годишният му празник се отбелязва на 15 август – Успение Богородично.[3]
Делегати от Тетовско-Гостиварското братство на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Блаже Костов, Петър Станков и Страхил Костов.[4]
В средата на 1924 година братството си избира настоятелство в състав Иван Михаилов (председател), Блаже К. Апостолов (подпредседател), Александър П. Симов (секретар), Борис Спасов (касиер) и съветници Михаил Арнаудов, Ив. Яковчев и Атанас Аврамов.[5] На 15 март 1925 година братството си избира настоятелство в състав Иван Михайлов (председател), Атанас Албански (подпредседател), Александър Попсимов (секретар), Атанас Аврамов (касиер) и съветници Страхил Костов, Паскал Яковчев и Борис Атанасов. В контролната комисия са Борис Иванов, Никола Благоев и Ецо Илчев.[6] На 21 февруари 1926 година е избрано ново настоятелство в състав Иван Михайлов (председател), Тодор Геров (подпредседател), Александър П. Симов (секретар), Ат. Аврамов (касиер) и съветници Блаже Апостолов, Христо Благоев и Блаже Търнев.[7]
През 1936 година в управителното му тяло влизат Спас Несторов Благоев, Спас Спиров Николов, Сребро Д. Стоянов, Бюлюл Янков Иванов, Стоян Несторов Мисирски, Ецо (Евстати) Илчо Грунев, Симеон Крайчев, Атанас Несторов Аврамов и Любомир Захариев Новев. През 1938 година в ново ръководство са избрани Сребро Димитров Стоянов (председател), Блаже Алексов Манолов (подпредседател), Димитър Анушев Илиев (секретар), Божил Иванов Петров (касиер) и Кръстю Петров Исайлов (съветник). В контролната комисия са Кузман Димитров Крайчев (председател), Христо Благоев Несторов и Григор Атанасов Гаврилов са членове.[8]
През 1941 година председател на братството е Сребро Стоянов.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Забравената война (продължение) // focus-news.net. Посетен на 18.5.2022.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 611.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (58). София, СМЕО, 16 май 1924. с. 3.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (104). София, СМЕО, 3 април 1925. с. 3.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (151). София, СМЕО, 19 март 1926. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 612.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
