Тим Хенман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тим Хенман
Tim Henman
Информация
ДържаваОбединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания
Роден
Живее вОбединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лондон
Височина / Тегло185 cm / 77 kg
Кариера
Професионална1993
Пари от наградни фондове$11 601 042
Сингъл
Победи-загуби496–274
Титли от ATP11
Най-висока позиция4 (08.07.2002)
Двойки
Победи-загуби89–81
Титли от ATP4
Най-висока позиция62 (21.02.2000)
Отборно
Купа ДейвисВеликобритания
(1994-2004, 2007)
Световна отборна купаВеликобритания
(1999, 2002)
Друго
Летни олимпийски игри
Сребърен медал Атланта 1996 - двойки
Информацията е актуална към 17.08.2007
Тим Хенман в Общомедия

Тим Хенман (на английски: Tim Henman) е първият британски тенисист след Роджър Тейлър през 1970-те, който достига полуфинал на турнира по тенис в Уимбълдън. Хенман е роден на 6 септември 1974 г. в Оксфорд, Англия.

Юношески години[редактиране | редактиране на кода]

Хенман не впечатлява като юноша. Треньорите му предричат, че едва ли би могъл да пробие даже в топ 200. Хенман често отпада рано в различните юношески турнири, но не се отказва и става шампион на Великобритания до 18 години през 1992 г. Година по-късно става професионалист.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Дебютът си на Уимбълдън Хенман прави през 1994 г., когато губи от германеца Давид Приносил в четири сета. През 1996 г. Хенман вече е в топ 100, за първи път достига до четвъртфиналите на Уимбълдън и се ражда така наречената Хенмания - група от фанатични фенове на Хенман, които го подкрепят бурно в мачовете му на Уимбълдън. По пътя си Хенман побеждава шампиона от Откритото първенство на Франция същата година Евгени Кафелников в пет сета, но губи от Тод Мартин. Англичаните виждат в него надеждата за бъдещ шампион на Уимбълдън, за първи път от титлата на Фред Пери през 1936 г. През следващата, 1997 г. Хенман отново достига четвъртфиналите на Уимбълдън като по пътя си побеждава защитаващия титлата си холандец Рихард Крайчек. Хенман губи от Михаел Щих в три сета. През 1998, 1999, 2001, 2002 г. Хенман достига до фазата на полуфиналите като и четирите пъти бива спрян от бъдещия шампион. Два пъти Сампрас, и по един път Хюит и Иванишевич спират Хенман от мечтаната титла. В мача срещу Иванишевич Хенман води с 2-1 сета като печели третия с 6-0 за по-малко от 15 минути, но дъжд прекъсва мача и хърватинът впоследствие обръща резултата. През 2002 г. Хенман достига четвърто място в световната ранглиста, най-високото, което до този момент е заемал, а също така заема втората позиция в по-малката ранглиста на АТП, отнасяща се само за съответната година. През 2003 г. Хенман достига четвъртфиналите на Уимбълдън губейки този път от Себастиян Грожан. В края на същата година печели и първата си титла от сериите Мастърс. Това става в Париж като по пътя си побеждава Николай Давиденко, Себастиян Грожан, Густаво Куертен, Роджър Федерер, Анди Родик и Андрей Павел, губейки само един сет през целия турнир. Това безспорно е една от на-категоричните и качествени победи в историята на турнирите от серията Мастърс.

2004 г. е най-успешната година за Хенман. На Ролан Гарос за първи път успява да мине осминафиналната фаза на турнир от Големия шлем различен от Уимбълдън, миксирайки своя стил сервис-воле с агресивна и точна игра от дъното на корта. Хенман достига до полуфиналите, където среща почти непобедимия, по това време, на землени настилки аржентинец Гилермо Кория и води с 6-3, 4-2, но Кория обръща резултата и повежда с 2-1 сета. Хенман обаче води с 5-3 в четвъртия и сервира за него, но не печели нито гейм повече. Хенман достига до четвъртфинал на Уимбълдън, където губи от Марио Анчич, както и полуфинал на US Open, където губи от Роджър Федерер. Хенман достига още финал на турнира от сериите Мастърс в Индиан Уелс, но губи от Федерер, след като преди това отстранява Анди Родик. Хенман завършва годината в топ 8 и се класира за турнира Мастърс Къп в Хюстън, където е в група с Родик, Сафин и Кория. Хенман завършва трети и не продължава на полуфиналите.

2005 г. започва също обнадеждаващо за него, след като достига четвъртфинали на първите два турнира от сериите Мастърс в Маями и Индиан Уелс, но губи шокиращо във втори кръг на Уимбълдън от Дмитри Турсунов. През 2006 и 2007 Хенман също губи втори кръг на Уимбълдън, но заявява в интервюта, че няма никакво намерение да се отказва от тениса. С постиженията си Хенман е най-добрият британски състезател в Опън ерата. Той има 11 титли и спечелени над 11 милиона долара. Завършва в топ 20 в осем поредни години.

На 23 август, 2007 година Тим Хенман обявява на пресконференция в Ню Йорк, че ще се откаже от тениса след двубоя на Великобритания срещу Хърватия за Купа Дейвис през септември.

Стил на игра[редактиране | редактиране на кода]

В ранните си години Хенман играе класическото сервис-воле, но в последно време се задържа все повече на основната линия, заради по-бавните настилки и по-тежките топки в сравнение с преди. За мнозина специалисти, начело с Джон Макенроу, Хенман притежава най-добрите волета в историята на тениса. Хенман споделя в интервюта, че бекхендът е по-стабилният му удар, но от форхенд прави повече печеливши удари.

Извън тениса[редактиране | редактиране на кода]

Хенман подкрепя футболния клуб Оксфорд Юнайтед както и Фулъм. Хенман често играе голф. През 1999 г. се жени за дългогодишната си приятелка Луси Хелд като от нея има две деца на име Роуз Елизабет и Оливия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]