Направо към съдържанието

Марат Сафин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марат Сафин
Marat Safin
Марат Сафин 2006 г.
Марат Сафин 2006 г.
Информация
Държава Русия
Роден
27 януари 1980 г.  (на 44 г.)
Живее в Монте Карло
Височина / Тегло194[1] cm / 88 kg
Кариера
Професионална1997
Оттеглил се10 ноември 2009
Пари от наградни фондове$ 14 373 291
Сингъл
Победи-загуби422–267
Титли от ATP15
Други титли3
Най-висока позиция1 (20 ноември 2000)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияШампион
2005
Ролан Гарос1/2 Финал
2002
Уимбълдън1/2 Финал
2008
ОП на САЩШампион
2000
Двойки
Победи-загуби96–120
Титли от ATP2
Други титли2
Най-висока позиция71 (22 април 2002)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1-ви кръг
2000, 2009
Ролан Гарос1-ви кръг
2001
Уимбълдън3-ти кръг
2001
Отборно
Купа ДейвисРусия
Шампион
2002, 2006
Световна отборна купаРусия
(2000 – 2002)
Хопман КъпРусия
Финал
2009
Информацията е актуална към 29 февруари 2024
Марат Сафин в Общомедия
Сафин ядосано рита топката след сгрешено разиграване
Сафин винаги е обект на интерес от страна на ловците на автографи
Хамбург Мастърс, 14 май 2007

Мара̀т Миха̀йлович Са̀фин (на руски: Марат Михайлович Сафин) е руски тенисист от татарски произход, роден в Москва на 27 януари 1980 г. Професионалист е от 1997 г. От турнирите с висока категория има спечелени 15 титли на сингъл, две от които от Големия шлем, както и една на двойки с партньор Роджър Федерер. На 20 ноември 2000 се изкачва до номер едно в световната ранглиста, където прекарва общо девет седмици (20 ноември 2000 – 3.12.2000, 29 януари 2001 – 25 февруари 2001, 2 април 2001 – 22 април 2001).

Родителите на Сафин също са тенисисти. Майка му, Рауза Исланова, е една от най-добрите тенисистки на Съветския съюз. Именно тя е негова треньорка, когато Марат започва да се занимава с тенис на шестгодишна възраст. Марат тренира в тенис клуб „Спартак“, чийто собственик е баща му Михаил Алексеевич. Този клуб е отправна точка към големия тенис и за други звезди като Евгени Кафелников, Анна Курникова, Елена Дементиева и Анастасия Мискина. Сестрата на Сафин, Динара, също е тенисистка. Любопитно е, че преди Динара да стане известна, много хора мислят, че сестра на Сафин е популярната певица Алсу Сафина, която също е етническа волжка татарка и има брат, който се казва Марат. Сафин и семейството му са мюсюлмани.

Едва четиринадесетгодишен, Сафин заминава за Валенсия. Талантът му не остава незабелязан и след като подписва договор за спонсорство с „Bank of New York“ започва да тренира в школата на Панчо Алварес.

Първото участие на Сафин в турнир на АТП е през ноември 1997 г. в Москва, където губи в първия кръг от датчанина Кенет Карлсен. Марат попада за първи път в светлината на прожекторите през 1998 г., когато прави фурор на Ролан Гарос. Там той побеждава последователно Андре Агаси, Густаво Куертен и Даниел Вачек, преди да отпадне от Седрик Пиолин. През тази година Марат бива избран за Новак на годината на АТП.

Сафин печели турнира в Бостън през 1999 г. През 2000 г. следват още три титли, преди да надделее над Пийт Сампрас на финала на Откритото първенство на САЩ. Тази година е най-силната за Сафин в кариерата му, защото той печели още три титли от турнири на АТП и през месец ноември става най-младият дотогава водач в ранглистата на АТП. Същата година е избран за Най-проспериращ тенисист на годината на АТП, както и за Новак на годината на Световните спортни награди Лауреус, известни още като спортните Оскари. Освен това е обявен за човека с най-голям прогрес в класацията на списание „Пипъл“ за най-интригуващи хора през 2000 г.

Специалистите виждат в него новата суперзвезда на световния тенис, но поредица от контузии прекъсва устрема му и дори се стига дотам, Сафин да пропусне по-голямата част от сезон 2003.

През 2002 и 2006 г. Сафин е с основен принос за спечелването на Купа Дейвис, съответно срещу Франция и Аржентина.

Марат играе на още три финала от Големия шлем, и трите в Австралия през 2002, 2004 и 2005, като печели последния от тях, надделявайки над Лейтън Хюит в 4 сета. Освен двете си титли от Големия шлем, той има и 13 победи в турнири от АТП на сингъл (от общо 22 участия на финал), в това число и пет от сериите Мастърс (8 финала). На двойки има една спечелена титла от общо пет участия на финал. През 2000 и 2004 г. играе полуфинал на Мастърс Къп.

Сафин е известен с буйния си нрав на корта. Счупил е немалко ракети, удряйки ги в земята когато играта не му върви. През 2004 г. на турнира Ролан Гарос дори си сваля шортите до коленете след спечелена точка в мача срещу Феликс Мантиля. Въпреки тези си спонтанни прояви, а може би заради тях, Сафин е харесван от феновете на тениса.

От шестгодишна възраст в продължение на седем години треньорка на Марат е неговата майка. Първият му професионален треньор е Рафаел Менсуа, с когото работят заедно от началото на престоя му във Валенсия до началото на 2000 г. Според Сафин това е една от личностите, повлияли най-много над него като играч и човек. Следващият му треньор е Александър Волков, бивш руски тенисист, за когото Марат казва, че е един от най-близките му приятели на и извън корта. Двамата бързо се сработват и резултатът не закъснява – 2000 г. е най-успешната за Сафин със седем спечелени титли. През 2001 г. Сафин започва да тренира с Матс Виландер, шведски тенисист, осемкратен победител в турнири от Големия шлем. Съвместната им работа е преустановена след Откритото първенство на Австралия през 2002 г. заради факта, че Виландер е възпрепятстван да прекарва повече време със Сафин поради семейни причини и участието му в турнири за вече отказали се тенисисти. Следва кратка работа с Марк Росе и по-късно с Денис Голованов. От април 2004 Сафин наема за треньор шведа Петер Лундгрен, който е бивш треньор на Роджър Федерер. С него Марат тренира до август 2006 г.

Кариерна статистика

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир съперник резултат
2000 ОП САЩ Пийт Сампрас 6–4, 6–3, 6–3
2005 ОП Австралия Лейтън Хюит 1–6, 6–3, 6–4, 6–4
година турнир съперник резултат
2002 ОП Австралия Томас Йохансон 6–3, 4–6, 4–6, 6–7(4–7)
2004 ОП Австралия Роджър Федерер 6–7(3–7), 4–6, 2–6
година турнир съперник във финала резултат
2000 Канада Оупън Харел Леви 6–2, 6–3
2000 Париж Мастърс Марк Филипусис 3–6, 7–6(9–7), 6–4, 3–6, 7–6(10–8)
2002 Париж Мастърс Лейтън Хюит 7–6(7–4), 6–0, 6–4
2004 Мадрид Оупън Давид Налбандиян 6–2, 6–4, 6–3
2004 Париж Мастърс Радек Щепанек 6–3, 7–6(7–5), 6–3
година турнир съперник във финала резултат
1999 Париж Мастърс Андре Агаси 6–7(1–7), 2–6, 6–4, 4–6
2000 Германия Оупън Густаво Куертен 4–6, 7–5, 4–6, 7–5, 6–7(3–7)
2002 Германия Оупън Роджър Федерер 1–6, 3–6, 4–6

ATP финали (15 титли; 27 финала)

[редактиране | редактиране на кода]
П–З Година Турнир Клас-серии Настилка Опонент Резултат
Победа 1–0 1999 Ю Ес Про Чемпиъншипс Световни серии Твърда Грег Руседски 6–4, 7–6(13–11)
Загуба 1–1 1999 Париж Мастърс Супер 9 Килим (з) Андре Агаси 6–7(1–7), 2–6, 6–4, 4–6
Победа 2–1 2000 Барселона Оупън Межд. Голд Клей Хуан Карлос Фереро 6–3, 6–3, 6–4
Победа 3–1 2000 Валенсия Оупън Световни серии Клей Микаел Тилстрьом 6–4, 6–3
Загуба 3–2 2000 Германия Оупън Мастърс Клей Густаво Куертен 4–6, 7–5, 4–6, 7–5, 6–7(3–7)
Победа 4–2 2000 Канада Оупън (Торонто) Мастърс Твърда Харел Леви 6–2, 6–3
Загуба 4–3 2000 Индианаполис Чемпиъншипс Межд. Голд Твърда Густаво Куертен 6–3, 6–7(2–7), 6–7(2–7)
Победа 5–3 2000 ОП САЩ Голям шлем Твърда Пийт Сампрас 6–4, 6–3, 6–3
Победа 6–3 2000 Ташкент Оупън Международни Твърда Давиде Сангвинети 6–3, 6–4
Победа 7–3 2000 Санкт Петербург Оупън Международни Твърда (з) Доминик Хърбати 2–6, 6–4, 6–4
Победа 8–3 2000 Париж Мастърс Мастърс Килим (з) Марк Филипусис 3–6, 7–6(9–7), 6–4, 3–6, 7–6(10–8)
Загуба 8–4 2001 Дубай Чемпиъншипс Межд. Голд Твърда Хуан Карлос Фереро 2–6, 3–6
Победа 9–4 2001 Ташкент Оупън Международни Твърда Евгени Кафелников 6–2, 6–2
Победа 10–4 2001 Санкт Петербург Оупън Международни Твърда (з) Райнер Шютлер 3–6, 6–3, 6–3
Загуба 10–5 2002 ОП Австралия Голям шлем Твърда Томас Йохансон 6–3, 4–6, 4–6, 6–7(4–7)
Загуба 10–6 2002 Германия Оупън Мастърс Клей Роджър Федерер 1–6, 3–6, 4–6
Победа 11–6 2002 Париж Мастърс Мастърс Килим (з) Лейтън Хюит 7–6(7–4), 6–0, 6–4
Загуба 11–7 2003 Барселона Оупън Межд. Голд Клей Карлос Моя 7–5, 2–6, 2–6, 0–3, отказва се
Загуба 11–8 2004 ОП Австралия Голям шлем Твърда Роджър Федерер 6–7(3–7), 4–6, 2–6
Загуба 11–9 2004 Португалия Оупън Международни Клей Хуан Игнасио Чела 7–6(7–2), 3–6, 3–6
Победа 12–9 2004 Чайна Оупън Международни Твърда Михаил Южни 7–6(7–4), 7–5
Победа 13–9 2004 Мадрид Оупън Мастърс Твърда (з) Давид Налбандиян 6–2, 6–4, 6–3
Победа 14–9 2004 Париж Мастърс Мастърс Килим (з) Радек Щепанек 6–3, 7–6(7–5), 6–3
Победа 15–9 2005 ОП Австралия Голям шлем Твърда Лейтън Хюит 1–6, 6–3, 6–4, 6–4
Загуба 15–10 2005 Хале Оупън Международни Трева Роджър Федерер 4–6, 7–6(8–6), 4–6
Загуба 15–11 2006 Купа на Кремъл 250 серии Килим (з) Николай Давиденко 4–6, 7–5, 4–6
Загуба 15–12 2008 Купа на Кремъл 250 серии Твърда (з) Игор Куницин 6–7(6–8), 7–6(7–4), 3–6

Титли и участия на финал

[редактиране | редактиране на кода]
Дата Турнир Противник Резултат
1. 26 август 1996 Овиедо, Испания 7 Давид Санчес-Муньос 6:3, 6:0
2. 23 септември 1996 Торелавега, Испания 8 Хуан-Игнасио Караско 6:4, 3:6, 6:3
3. 8 септември 1997 Еспиньо, Португалия Стефан Хюет 7:5, 6:0
4. 23 август 1999 Бостън, САЩ Грег Руседски 6:4, 7:6(11)
5. 24 април 2000 Барселона, Испания Хуан Карлос Фереро 6:3, 6:3, 6:4
6. 1 май 2000 Майорка, Испания Микаел Тилстрьом 6:4, 6:3
7. 31 юли 2000 Торонто, Канада Харел Леви 6:2, 6:3
8. 28 август 2000 Открито първенство на САЩ, Ню Йорк Пийт Сампрас 6:4, 6:3, 6:3
9. 11 септември 2000 Ташкент, Узбекистан Давиде Сангинети 6:3, 6:4
10. 6 ноември 2000 Санкт Петербург, Русия Доминик Хърбати 2:6, 6:4, 6:4
11. 13 ноември 2000 Париж, Франция Марк Филипусис 3:6, 7:6(7), 6:4, 3:6, 7:6(8)
12. 10 септември 2001 Ташкент, Узбекистан Евгени Кафелников 6:2, 6:2
13. 22 октомври 2001 Санкт Петербург, Русия Райнер Шютлер 3:6, 6:3, 6:3
14. 28 октомври 2002 Париж, Франция Лейтън Хюит 7:6(4), 6:0, 6 – 4
15. 13 септември 2004 Пекин, Китай Михаил Южни 7:6(4), 7:5
16. 18 октомври 2004 Мадрид, Испания Давид Налбандиян 6:2, 6:4, 6:3
17. 1 ноември 2004 Париж, Франция Радек Щепанек 6:3, 7:6(5), 6:3
18. 17 януари 2005 Открито първенство на Австралия,
Мелбърн
Лейтън Хюит 1:6, 6:3, 6:4, 6:4
Легенда
Голям шлем (2)
Мастърс Къп (0)
Серии Мастърс (5)
АТП Тур (8+1)
Чалънджър (1+1)
Турнир от сателитна
тенис верига (2+1)

Загубени финали на сингъл (14)

[редактиране | редактиране на кода]
Дата Турнир Противник Резултат
1. 16 септември 1996 Торелавега, Испания 8 Салвадор Наваро-Гутиерас 6:7, 0:6
2. 3 март 1997 Тераса, Испания 3 Салвадор Наваро-Гутиерас 6:2, 1:6, 4:6
3. 6 април 1998 Неапол, Италия Давиде Сангинети 4:6, 4:6
4. 7 ноември 1999 Париж, Франция Андре Агаси 6:7(1), 2:6, 6:4, 4:6
5. 21 май 2000 Хамбург, Германия Густаво Куертен 4:6, 7:5, 4:6, 7:5, 6:7(3)
6. 20 август 2000 Индианаполис, САЩ Густаво Куертен 6:3, 6:7(2), 6:7(2)
7. 4 февруари 2001 Дубай, ОАЕ Хуан Карлос Фереро 2:6, 1:3 (отк.)
8. 27 януари 2002 Открито първенство на Австралия, Мелбърн Томас Йохансон 6:3, 4:6, 4:6, 6:7(4)
9. 19 май 2002 Хамбург, Германия Роджър Федерер 1:6, 3:6, 4:6
10. 27 април 2003 Барселона, Испания Карлос Моя 7:5, 2:6, 2:6, 0:3 (отк.)
11. 1 февруари 2004 Открито първенство на Австралия, Мелбърн Роджър Федерер 6:7(3), 4:6, 2:6
12. 18 април 2004 Ещорил, Португалия Хуан Игнасио Чела 7:6(2), 3:6, 3:6
13. 12 юни 2005 Хале, Германия Роджър Федерер 4:6, 7:6(6), 4:6
14. 9 октомври 2006 Москва, Русия Николай Давиденко 4:6, 7:5, 4:6
Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 23 юни 1997 Амерсфоорт, Холандия Мартин Веркерк Мариано Хууд
Себастиан Уайз
6:3, 6:4
2. 9 февруари 1998 Волфсбург, Германия Душан Вемич Ян-Ралф Брант
Томас Месмер
6:4, 4:6, 6:2
3. 15 юли 2001 Гстаад, Швейцария Роджър Федерер Майкъл Хил
Джеф Таранго
0:1 (отк.)
4. 14 октомври 2007 Москва, Русия Дмитрий Турсунов Томаш Цибулец
Ловро Зовко
6:4, 6:2

Загубени финали на двойки (5)

[редактиране | редактиране на кода]
Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 10 февруари 1997 Картагена, Испания 2 Хуан Гинер Хуан-Игнасио Караско
Маркос Рой-Хирарди
4:6, 6:7
2. 14 ноември 1999 Москва, Русия Андрей Медведев Джъстин Гимелстоб
Даниел Вачек
2:6, 1:6
3. 28 октомври 2001 Санкт Петербург, Русия Иракли Лабадзе Денис Голованов
Евгени Кафелников
5:7, 4:6
4. 27 октомври 2002 Санкт Петербург, Русия Иракли Лабадзе Дейвид Адамс
Джаред Палмър
6:7(10), 3:6
5. 12 юни 2005 Хале, Германия Йоахим Йохансон Ив Алегро
Роджър Федерер
5:7, 7:6(6), 3:6
Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 1 декември 2002 Купа Дейвис, Франция Евгени Кафелников, Михаил Южни,
Андрей Столяров, Шамил Тарпишев (к)
Франция 3 – 2
2. 3 декември 2006 Купа Дейвис, Русия Николай Давиденко, Дмитрий Турсунов,
Михаил Южни, Игор Андреев
Аржентина 3 – 2

Загубени финали на отборни първенства (3)

[редактиране | редактиране на кода]
Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 21 май 2000 Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия Евгени Кафелников Словакия 0 – 3
2. 21 май 2001 Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия Евгени Кафелников Австралия 1 – 2
3. 25 май 2002 Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия Евгени Кафелников,
Андрей Черкасов
Аржентина 0 – 3

Класиране в ранглистата в края на годината

[редактиране | редактиране на кода]
Година 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008
Сингъл 194 48 25 2 11 3 77 4 13 26 56 29
Двойки - - 108 108 86 107 277 165 265 128 173 310

Участия на турнири от Големия шлем

[редактиране | редактиране на кода]
Турнир 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 Съотношение победи/загуби*
Открито първенство на Австралия - - Ф Ф Ш - 28 – 6
Открито първенство на Франция - ЧФ ПФ - 24 – 9
Уимбълдън - - ЧФ - 11 – 8
Открито първенство на САЩ - Ш ПФ - - 20 – 6
Съотношение победи/загуби* 0 – 0 6 – 3 6 – 3 12 – 3 14 – 4 13 – 4 2 – 0 9 – 4 12 – 2 4 – 3 5 – 3 83 – 29

* В статистиката не са включени случаите на отказване поради контузия или когато Сафин е преминал директно без игра в следващия кръг (walkover).

Хк = х-ти кръг, ЧФ = четвъртфинал, ПФ = полуфинал, Ф = финал, Ш = шампион

  1. Marat Safin // Celeb heights. Посетен на 20 January 2023.