Марат Сафин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марат Сафин
Марат Мөбин улы Сафин
Marat Safin
14 май 2007
14 май 2007
Информация
Държава Flag of Russia.svg Русия
Роден
Живее в Flag of Monaco.svg Монте Карло
Височина / Тегло 193 cm / 88 kg
Кариера
Професионална 1997
Оттеглил се 10 ноември 2009
Пари от наградни фондове $14,373,291
Сингъл
Победи-загуби 422–267
Титли от Големия шлем 2
Титли от ATP 13
Други титли 3
Най-висока позиция 1 (20 ноември 2000)
Двойки
Победи-загуби 96–120
Титли от ATP 2
Други титли 2
Най-висока позиция 71 (22 април 2002)
Отборно
Купа Дейвис Русия
(1998 – 2002,
2004 – 2009)
Световна отборна купа Русия
(2000 – 2002)
Хопман Къп Русия
(2001,2004 – 2005)
Информацията е актуална към 11 април 2012
Марат Сафин в Общомедия
Сафин ядосано рита топката след сгрешено разиграване
Сафин винаги е обект на интерес от страна на ловците на автографи
Хамбург Мастърс, 14 май 2007

Мара̀т Миха̀йлович Са̀фин (на руски: Марат Михайлович Сафин) е руски тенисист от татарски произход, роден в Москва на 27 януари 1980 г. Професионалист е от 1997 г. От турнирите с висока категория има спечелени 15 титли на сингъл, две от които от Големия шлем, както и една на двойки с партньор Роджър Федерер. На 20 ноември 2000 се изкачва до номер едно в световната ранглиста, където прекарва общо девет седмици (20 ноември 2000 – 3.12.2000, 29 януари 2001 – 25 февруари 2001, 2 април 2001 – 22 април 2001).

Семейство и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Родителите на Сафин също са тенисисти. Майка му, Рауза Исланова, е една от най-добрите тенисистки на Съветския съюз. Именно тя е негова треньорка, когато Марат започва да се занимава с тенис на шестгодишна възраст. Марат тренира в тенис клуб „Спартак“, чийто собственик е баща му Михаил Алексеевич. Този клуб е отправна точка към големия тенис и за други звезди като Евгени Кафелников, Анна Курникова, Елена Дементиева и Анастасия Мискина. Сестрата на Сафин, Динара, също е тенисистка. Любопитно е, че преди Динара да стане известна, много хора мислят, че сестра на Сафин е популярната певица Алсу Сафина, която също е етническа волжка татарка и има брат, който се казва Марат. Сафин и семейството му са мюсюлмани.

Едва четиринадесетгодишен, Сафин заминава за Валенсия. Талантът му не остава незабелязан и след като подписва договор за спонсорство с „Bank of New York“ започва да тренира в школата на Панчо Алварес.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Първото участие на Сафин в турнир на АТП е през ноември 1997 г. в Москва, където губи в първия кръг от датчанина Кенет Карлсен. Марат попада за първи път в светлината на прожекторите през 1998 г., когато прави фурор на Ролан Гарос. Там той побеждава последователно Андре Агаси, Густаво Куертен и Даниел Вачек, преди да отпадне от Седрик Пиолин. През тази година Марат бива избран за Новак на годината на АТП.

Сафин печели турнира в Бостън през 1999 г. През 2000 г. следват още три титли, преди да надделее над Пийт Сампрас на финала на Откритото първенство на САЩ. Тази година е най-силната за Сафин в кариерата му, защото той печели още три титли от турнири на АТП и през месец ноември става най-младият дотогава водач в ранглистата на АТП. Същата година е избран за Най-проспериращ тенисист на годината на АТП, както и за Новак на годината на Световните спортни награди Лауреус, известни още като спортните Оскари. Освен това е обявен за човекът с най-голям прогрес в класацията на списание „Пипъл“ за най-интригуващи хора през 2000 г.

Специалистите виждат в него новата суперзвезда на световния тенис, но поредица от контузии прекъсва устрема му и дори се стига дотам, Сафин да пропусне по-голямата част от сезон 2003.

През 2002 и 2006 г. Сафин е с основен принос за спечелването на Купа Дейвис, съответно срещу Франция и Аржентина.

Марат играе на още три финала от Големия шлем, и трите в Австралия през 2002, 2004 и 2005, като печели последния от тях, надделявайки над Лейтън Хюит в 4 сета. Освен двете си титли от Големия шлем, той има и 13 победи в турнири от АТП на сингъл (от общо 22 участия на финал), в това число и пет от сериите Мастърс (8 финала). На двойки има една спечелена титла от общо пет участия на финал. През 2000 и 2004 г. играе полуфинал на Мастърс Къп.

Сафин е известен с буйния си нрав на корта. Счупил е немалко ракети, удряйки ги в земята когато играта не му върви. През 2004 г. на турнира Ролан Гарос дори си сваля шортите до коленете след спечелена точка в мача срещу Феликс Мантия. Въпреки тези си спонтанни прояви, а може би заради тях, Сафин е харесван от феновете на тениса.

Треньори[редактиране | редактиране на кода]

От шестгодишна възраст в продължение на седем години треньорка на Марат е неговата майка. Първият му професионален треньор е Рафаел Менсуа, с когото работят заедно от началото на престоя му във Валенсия до началото на 2000 г. Според Сафин това е една от личностите, повлияли най-много над него като играч и човек. Следващият му треньор е Александър Волков, бивш руски тенисист, за когото Марат казва, че е един от най-близките му приятели на и извън корта. Двамата бързо се сработват и резултатът не закъснява – 2000 г. е най-успешната за Сафин със седем спечелени титли. През 2001 г. Сафин започва да тренира с Матс Виландер, шведски тенисист, осемкратен победител в турнири от Големия шлем. Съвместната им работа е преустановена след Откритото първенство на Австралия през 2002 г. заради факта, че Виландер е възпрепятстван да прекарва повече време със Сафин поради семейни причини и участието му в турнири за вече отказали се тенисисти. Следва кратка работа с Марк Росе и по-късно с Денис Голованов. От април 2004 Сафин наема за треньор шведа Петер Лундгрен, който е бивш треньор на Роджър Федерер. С него Марат тренира до август 2006 г.

Класиране в ранглистата в края на годината[редактиране | редактиране на кода]

Година 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008
Сингъл 194 48 25 2 11 3 77 4 13 26 56 29
Двойки - - 108 108 86 107 277 165 265 128 173 310

Титли и участия на финал[редактиране | редактиране на кода]

Титли на сингъл (18)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Турнир Противник Резултат
1. 26 август 1996 Овиедо, Испания 7 Flag of Spain.svg Давид Санчес-Муньос 6:3, 6:0
2. 23 септември 1996 Торелавега, Испания 8 Flag of Spain.svg Хуан-Игнасио Караско 6:4, 3:6, 6:3
3. 8 септември 1997 Еспиньо, Португалия Flag of France.svg Стефан Хюет 7:5, 6:0
4. 23 август 1999 Бостън, САЩ Flag of the United Kingdom.svg Грег Руседски 6:4, 7:6(11)
5. 24 април 2000 Барселона, Испания Flag of Spain.svg Хуан Карлос Фереро 6:3, 6:3, 6:4
6. 1 май 2000 Майорка, Испания Flag of Sweden.svg Микаел Тилстрьом 6:4, 6:3
7. 31 юли 2000 Торонто, Канада Flag of Israel (bordered).svg Харел Леви 6:2, 6:3
8. 28 август 2000 Открито първенство на САЩ, Ню Йорк Flag of the United States.svg Пийт Сампрас 6:4, 6:3, 6:3
9. 11 септември 2000 Ташкент, Узбекистан Flag of Italy.svg Давиде Сангинети 6:3, 6:4
10. 6 ноември 2000 Санкт Петербург, Русия Flag of Slovakia.svg Доминик Хърбати 2:6, 6:4, 6:4
11. 13 ноември 2000 Париж, Франция Flag of Australia.svg Марк Филипусис 3:6, 7:6(7), 6:4, 3:6, 7:6(8)
12. 10 септември 2001 Ташкент, Узбекистан Flag of Russia (bordered).svg Евгени Кафелников 6:2, 6:2
13. 22 октомври 2001 Санкт Петербург, Русия Flag of Germany.svg Райнер Шютлер 3:6, 6:3, 6:3
14. 28 октомври 2002 Париж, Франция Flag of Australia.svg Лейтън Хюит 7:6(4), 6:0, 6 – 4
15. 13 септември 2004 Пекин, Китай Flag of Russia (bordered).svg Михаил Южни 7:6(4), 7:5
16. 18 октомври 2004 Мадрид, Испания Flag of Argentina.svg Давид Налбандиян 6:2, 6:4, 6:3
17. 1 ноември 2004 Париж, Франция Flag of the Czech Republic (bordered).svg Радек Щепанек 6:3, 7:6(5), 6:3
18. 17 януари 2005 Открито първенство на Австралия,
Мелбърн
Flag of Australia.svg Лейтън Хюит 1:6, 6:3, 6:4, 6:4
Легенда
Голям шлем (2)
Мастърс Къп (0)
Серии Мастърс (5)
АТП Тур (8+1)
Чалънджър (1+1)
Турнир от сателитна
тенис верига (2+1)

Загубени финали на сингъл (14)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Турнир Противник Резултат
1. 16 септември 1996 Торелавега, Испания 8 Flag of Spain.svg Салвадор Наваро-Гутиерас 6:7, 0:6
2. 3 март 1997 Тераса, Испания 3 Flag of Spain.svg Салвадор Наваро-Гутиерас 6:2, 1:6, 4:6
3. 6 април 1998 Неапол, Италия Flag of Italy.svg Давиде Сангинети 4:6, 4:6
4. 7 ноември 1999 Париж, Франция Flag of the United States.svg Андре Агаси 6:7(1), 2:6, 6:4, 4:6
5. 21 май 2000 Хамбург, Германия Flag of Brazil.svg Густаво Куертен 4:6, 7:5, 4:6, 7:5, 6:7(3)
6. 20 август 2000 Индианаполис, САЩ Flag of Brazil.svg Густаво Куертен 6:3, 6:7(2), 6:7(2)
7. 4 февруари 2001 Дубай, ОАЕ Flag of Spain.svg Хуан Карлос Фереро 2:6, 1:3 (отк.)
8. 27 януари 2002 Открито първенство на Австралия, Мелбърн Flag of Sweden.svg Томас Йохансон 6:3, 4:6, 4:6, 6:7(4)
9. 19 май 2002 Хамбург, Германия Flag of Switzerland.svg Роджър Федерер 1:6, 3:6, 4:6
10. 27 април 2003 Барселона, Испания Flag of Spain.svg Карлос Моя 7:5, 2:6, 2:6, 0:3 (отк.)
11. 1 февруари 2004 Открито първенство на Австралия, Мелбърн Flag of Switzerland.svg Роджър Федерер 6:7(3), 4:6, 2:6
12. 18 април 2004 Ещорил, Португалия Flag of Argentina.svg Хуан Игнасио Чела 7:6(2), 3:6, 3:6
13. 12 юни 2005 Хале, Германия Flag of Switzerland.svg Роджър Федерер 4:6, 7:6(6), 4:6
14. 9 октомври 2006 Москва, Русия Flag of Russia (bordered).svg Николай Давиденко 4:6, 7:5, 4:6

Титли на двойки (4)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 23 юни 1997 Амерсфоорт, Холандия Flag of the Netherlands.svg Мартин Веркерк Flag of Argentina.svg Мариано Хууд
Flag of Argentina.svg Себастиан Уайз
6:3, 6:4
2. 9 февруари 1998 Волфсбург, Германия Flag of Serbia.svg Душан Вемич Flag of Germany.svg Ян-Ралф Брант
Flag of Germany.svg Томас Месмер
6:4, 4:6, 6:2
3. 15 юли 2001 Гстаад, Швейцария Flag of Switzerland.svg Роджър Федерер Flag of Australia.svg Майкъл Хил
Flag of the United States.svg Джеф Таранго
0:1 (отк.)
4. 14 октомври 2007 Москва, Русия Flag of Russia (bordered).svg Дмитрий Турсунов Flag of the Czech Republic.svg Томаш Цибулец
Flag of Croatia.svg Ловро Зовко
6:4, 6:2

Загубени финали на двойки (5)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 10 февруари 1997 Картагена, Испания 2 Flag of Spain.svg Хуан Гинер Flag of Spain.svg Хуан-Игнасио Караско
Flag of Spain.svg Маркос Рой-Хирарди
4:6, 6:7
2. 14 ноември 1999 Москва, Русия Flag of Ukraine.svg Андрей Медведев Flag of the United States.svg Джъстин Гимелстоб
Flag of the Czech Republic (bordered).svg Даниел Вачек
2:6, 1:6
3. 28 октомври 2001 Санкт Петербург, Русия Flag of Georgia (bordered).svg Иракли Лабадзе Flag of Russia (bordered).svg Денис Голованов
Flag of Russia (bordered).svg Евгени Кафелников
5:7, 4:6
4. 27 октомври 2002 Санкт Петербург, Русия Flag of Georgia (bordered).svg Иракли Лабадзе Flag of South Africa.svg Дейвид Адамс
Flag of the United States.svg Джаред Палмър
6:7(10), 3:6
5. 12 юни 2005 Хале, Германия Flag of Sweden.svg Йоахим Йохансон Flag of Switzerland.svg Ив Алегро
Flag of Switzerland.svg Роджър Федерер
5:7, 7:6(6), 3:6

Отборни титли (2)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 1 декември 2002 Купа Дейвис, Франция Евгени Кафелников, Михаил Южни,
Андрей Столяров, Шамил Тарпишев (к)
Flag of France.svg Франция 3 – 2
2. 3 декември 2006 Купа Дейвис, Русия Николай Давиденко, Дмитрий Турсунов,
Михаил Южни, Игор Андреев
Flag of Argentina.svg Аржентина 3 – 2

Загубени финали на отборни първенства (3)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 21 май 2000 Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия Евгени Кафелников Flag of Slovakia.svg Словакия 0 – 3
2. 21 май 2001 Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия Евгени Кафелников Flag of Australia.svg Австралия 1 – 2
3. 25 май 2002 Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия Евгени Кафелников,
Андрей Черкасов
Flag of Argentina.svg Аржентина 0 – 3

Участия на турнири от Големия шлем[редактиране | редактиране на кода]

Турнир 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 Съотношение победи/загуби*
Открито първенство на Австралия - - Ф Ф Ш - 28 – 6
Открито първенство на Франция - ЧФ ПФ - 24 – 9
Уимбълдън - - ЧФ - 11 – 8
Открито първенство на САЩ - Ш ПФ - - 20 – 6
Съотношение победи/загуби* 0 – 0 6 – 3 6 – 3 12 – 3 14 – 4 13 – 4 2 – 0 9 – 4 12 – 2 4 – 3 5 – 3 83 – 29

* В статистиката не са включени случаите на отказване поради контузия или когато Сафин е преминал директно без игра в следващия кръг (walkover).

Хк = х-ти кръг, ЧФ = четвъртфинал, ПФ = полуфинал, Ф = финал, Ш = шампион

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]