Марат Сафин
Марат Сафин | |
Marat Safin | |
Марат Сафин 2006 г. | |
Информация | |
---|---|
Държава | Русия |
Роден | 27 януари 1980 г. (на 44 г.)
|
Живее в | Монте Карло |
Височина / Тегло | 194[1] cm / 88 kg |
Кариера | |
Професионална | 1997 |
Оттеглил се | 10 ноември 2009 |
Пари от наградни фондове | $ 14 373 291 |
Сингъл | |
Победи-загуби | 422–267 |
Титли от ATP | 15 |
Други титли | 3 |
Най-висока позиция | 1 (20 ноември 2000) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | Шампион 2005 |
Ролан Гарос | 1/2 Финал 2002 |
Уимбълдън | 1/2 Финал 2008 |
ОП на САЩ | Шампион 2000 |
Двойки | |
Победи-загуби | 96–120 |
Титли от ATP | 2 |
Други титли | 2 |
Най-висока позиция | 71 (22 април 2002) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 1-ви кръг 2000, 2009 |
Ролан Гарос | 1-ви кръг 2001 |
Уимбълдън | 3-ти кръг 2001 |
Отборно | |
Купа Дейвис | Русия Шампион 2002, 2006 |
Световна отборна купа | Русия (2000 – 2002) |
Хопман Къп | Русия Финал 2009 |
Информацията е актуална към 29 февруари 2024 | |
Марат Сафин в Общомедия |
Мара̀т Миха̀йлович Са̀фин (на руски: Марат Михайлович Сафин) е руски тенисист от татарски произход, роден в Москва на 27 януари 1980 г. Професионалист е от 1997 г. От турнирите с висока категория има спечелени 15 титли на сингъл, две от които от Големия шлем, както и една на двойки с партньор Роджър Федерер. На 20 ноември 2000 се изкачва до номер едно в световната ранглиста, където прекарва общо девет седмици (20 ноември 2000 – 3.12.2000, 29 януари 2001 – 25 февруари 2001, 2 април 2001 – 22 април 2001).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родителите на Сафин също са тенисисти. Майка му, Рауза Исланова, е една от най-добрите тенисистки на Съветския съюз. Именно тя е негова треньорка, когато Марат започва да се занимава с тенис на шестгодишна възраст. Марат тренира в тенис клуб „Спартак“, чийто собственик е баща му Михаил Алексеевич. Този клуб е отправна точка към големия тенис и за други звезди като Евгени Кафелников, Анна Курникова, Елена Дементиева и Анастасия Мискина. Сестрата на Сафин, Динара, също е тенисистка. Любопитно е, че преди Динара да стане известна, много хора мислят, че сестра на Сафин е популярната певица Алсу Сафина, която също е етническа волжка татарка и има брат, който се казва Марат. Сафин и семейството му са мюсюлмани.
Едва четиринадесетгодишен, Сафин заминава за Валенсия. Талантът му не остава незабелязан и след като подписва договор за спонсорство с „Bank of New York“ започва да тренира в школата на Панчо Алварес.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Първото участие на Сафин в турнир на АТП е през ноември 1997 г. в Москва, където губи в първия кръг от датчанина Кенет Карлсен. Марат попада за първи път в светлината на прожекторите през 1998 г., когато прави фурор на Ролан Гарос. Там той побеждава последователно Андре Агаси, Густаво Куертен и Даниел Вачек, преди да отпадне от Седрик Пиолин. През тази година Марат бива избран за Новак на годината на АТП.
Сафин печели турнира в Бостън през 1999 г. През 2000 г. следват още три титли, преди да надделее над Пийт Сампрас на финала на Откритото първенство на САЩ. Тази година е най-силната за Сафин в кариерата му, защото той печели още три титли от турнири на АТП и през месец ноември става най-младият дотогава водач в ранглистата на АТП. Същата година е избран за Най-проспериращ тенисист на годината на АТП, както и за Новак на годината на Световните спортни награди Лауреус, известни още като спортните Оскари. Освен това е обявен за човека с най-голям прогрес в класацията на списание „Пипъл“ за най-интригуващи хора през 2000 г.
Специалистите виждат в него новата суперзвезда на световния тенис, но поредица от контузии прекъсва устрема му и дори се стига дотам, Сафин да пропусне по-голямата част от сезон 2003.
През 2002 и 2006 г. Сафин е с основен принос за спечелването на Купа Дейвис, съответно срещу Франция и Аржентина.
Марат играе на още три финала от Големия шлем, и трите в Австралия през 2002, 2004 и 2005, като печели последния от тях, надделявайки над Лейтън Хюит в 4 сета. Освен двете си титли от Големия шлем, той има и 13 победи в турнири от АТП на сингъл (от общо 22 участия на финал), в това число и пет от сериите Мастърс (8 финала). На двойки има една спечелена титла от общо пет участия на финал. През 2000 и 2004 г. играе полуфинал на Мастърс Къп.
Сафин е известен с буйния си нрав на корта. Счупил е немалко ракети, удряйки ги в земята когато играта не му върви. През 2004 г. на турнира Ролан Гарос дори си сваля шортите до коленете след спечелена точка в мача срещу Феликс Мантиля. Въпреки тези си спонтанни прояви, а може би заради тях, Сафин е харесван от феновете на тениса.
Треньори
[редактиране | редактиране на кода]От шестгодишна възраст в продължение на седем години треньорка на Марат е неговата майка. Първият му професионален треньор е Рафаел Менсуа, с когото работят заедно от началото на престоя му във Валенсия до началото на 2000 г. Според Сафин това е една от личностите, повлияли най-много над него като играч и човек. Следващият му треньор е Александър Волков, бивш руски тенисист, за когото Марат казва, че е един от най-близките му приятели на и извън корта. Двамата бързо се сработват и резултатът не закъснява – 2000 г. е най-успешната за Сафин със седем спечелени титли. През 2001 г. Сафин започва да тренира с Матс Виландер, шведски тенисист, осемкратен победител в турнири от Големия шлем. Съвместната им работа е преустановена след Откритото първенство на Австралия през 2002 г. заради факта, че Виландер е възпрепятстван да прекарва повече време със Сафин поради семейни причини и участието му в турнири за вече отказали се тенисисти. Следва кратка работа с Марк Росе и по-късно с Денис Голованов. От април 2004 Сафин наема за треньор шведа Петер Лундгрен, който е бивш треньор на Роджър Федерер. С него Марат тренира до август 2006 г.
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]Титли от Голям шлем (2)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
2000 | ОП САЩ | Пийт Сампрас | 6–4, 6–3, 6–3 |
2005 | ОП Австралия | Лейтън Хюит | 1–6, 6–3, 6–4, 6–4 |
Финали на турнири от Голям шлем (2)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
2002 | ОП Австралия | Томас Йохансон | 6–3, 4–6, 4–6, 6–7(4–7) |
2004 | ОП Австралия | Роджър Федерер | 6–7(3–7), 4–6, 2–6 |
Титли от турнири от сериите Мастърс (5)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|
2000 | Канада Оупън | Харел Леви | 6–2, 6–3 |
2000 | Париж Мастърс | Марк Филипусис | 3–6, 7–6(9–7), 6–4, 3–6, 7–6(10–8) |
2002 | Париж Мастърс | Лейтън Хюит | 7–6(7–4), 6–0, 6–4 |
2004 | Мадрид Оупън | Давид Налбандиян | 6–2, 6–4, 6–3 |
2004 | Париж Мастърс | Радек Щепанек | 6–3, 7–6(7–5), 6–3 |
Финали на турнири от сериите Мастърс (3)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|
1999 | Париж Мастърс | Андре Агаси | 6–7(1–7), 2–6, 6–4, 4–6 |
2000 | Германия Оупън | Густаво Куертен | 4–6, 7–5, 4–6, 7–5, 6–7(3–7) |
2002 | Германия Оупън | Роджър Федерер | 1–6, 3–6, 4–6 |
ATP финали (15 титли; 27 финала)
[редактиране | редактиране на кода]П–З | Година | Турнир | Клас-серии | Настилка | Опонент | Резултат | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Победа | 1–0 | 1999 | Ю Ес Про Чемпиъншипс | Световни серии | Твърда | Грег Руседски | 6–4, 7–6(13–11) |
Загуба | 1–1 | 1999 | Париж Мастърс | Супер 9 | Килим (з) | Андре Агаси | 6–7(1–7), 2–6, 6–4, 4–6 |
Победа | 2–1 | 2000 | Барселона Оупън | Межд. Голд | Клей | Хуан Карлос Фереро | 6–3, 6–3, 6–4 |
Победа | 3–1 | 2000 | Валенсия Оупън | Световни серии | Клей | Микаел Тилстрьом | 6–4, 6–3 |
Загуба | 3–2 | 2000 | Германия Оупън | Мастърс | Клей | Густаво Куертен | 4–6, 7–5, 4–6, 7–5, 6–7(3–7) |
Победа | 4–2 | 2000 | Канада Оупън (Торонто) | Мастърс | Твърда | Харел Леви | 6–2, 6–3 |
Загуба | 4–3 | 2000 | Индианаполис Чемпиъншипс | Межд. Голд | Твърда | Густаво Куертен | 6–3, 6–7(2–7), 6–7(2–7) |
Победа | 5–3 | 2000 | ОП САЩ | Голям шлем | Твърда | Пийт Сампрас | 6–4, 6–3, 6–3 |
Победа | 6–3 | 2000 | Ташкент Оупън | Международни | Твърда | Давиде Сангвинети | 6–3, 6–4 |
Победа | 7–3 | 2000 | Санкт Петербург Оупън | Международни | Твърда (з) | Доминик Хърбати | 2–6, 6–4, 6–4 |
Победа | 8–3 | 2000 | Париж Мастърс | Мастърс | Килим (з) | Марк Филипусис | 3–6, 7–6(9–7), 6–4, 3–6, 7–6(10–8) |
Загуба | 8–4 | 2001 | Дубай Чемпиъншипс | Межд. Голд | Твърда | Хуан Карлос Фереро | 2–6, 3–6 |
Победа | 9–4 | 2001 | Ташкент Оупън | Международни | Твърда | Евгени Кафелников | 6–2, 6–2 |
Победа | 10–4 | 2001 | Санкт Петербург Оупън | Международни | Твърда (з) | Райнер Шютлер | 3–6, 6–3, 6–3 |
Загуба | 10–5 | 2002 | ОП Австралия | Голям шлем | Твърда | Томас Йохансон | 6–3, 4–6, 4–6, 6–7(4–7) |
Загуба | 10–6 | 2002 | Германия Оупън | Мастърс | Клей | Роджър Федерер | 1–6, 3–6, 4–6 |
Победа | 11–6 | 2002 | Париж Мастърс | Мастърс | Килим (з) | Лейтън Хюит | 7–6(7–4), 6–0, 6–4 |
Загуба | 11–7 | 2003 | Барселона Оупън | Межд. Голд | Клей | Карлос Моя | 7–5, 2–6, 2–6, 0–3, отказва се |
Загуба | 11–8 | 2004 | ОП Австралия | Голям шлем | Твърда | Роджър Федерер | 6–7(3–7), 4–6, 2–6 |
Загуба | 11–9 | 2004 | Португалия Оупън | Международни | Клей | Хуан Игнасио Чела | 7–6(7–2), 3–6, 3–6 |
Победа | 12–9 | 2004 | Чайна Оупън | Международни | Твърда | Михаил Южни | 7–6(7–4), 7–5 |
Победа | 13–9 | 2004 | Мадрид Оупън | Мастърс | Твърда (з) | Давид Налбандиян | 6–2, 6–4, 6–3 |
Победа | 14–9 | 2004 | Париж Мастърс | Мастърс | Килим (з) | Радек Щепанек | 6–3, 7–6(7–5), 6–3 |
Победа | 15–9 | 2005 | ОП Австралия | Голям шлем | Твърда | Лейтън Хюит | 1–6, 6–3, 6–4, 6–4 |
Загуба | 15–10 | 2005 | Хале Оупън | Международни | Трева | Роджър Федерер | 4–6, 7–6(8–6), 4–6 |
Загуба | 15–11 | 2006 | Купа на Кремъл | 250 серии | Килим (з) | Николай Давиденко | 4–6, 7–5, 4–6 |
Загуба | 15–12 | 2008 | Купа на Кремъл | 250 серии | Твърда (з) | Игор Куницин | 6–7(6–8), 7–6(7–4), 3–6 |
Титли и участия на финал
[редактиране | редактиране на кода]Титли на сингъл (18)
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Загубени финали на сингъл (14)
[редактиране | редактиране на кода]№ | Дата | Турнир | Противник | Резултат |
1. | 16 септември 1996 | Торелавега, Испания 8 | Салвадор Наваро-Гутиерас | 6:7, 0:6 |
2. | 3 март 1997 | Тераса, Испания 3 | Салвадор Наваро-Гутиерас | 6:2, 1:6, 4:6 |
3. | 6 април 1998 | Неапол, Италия | Давиде Сангинети | 4:6, 4:6 |
4. | 7 ноември 1999 | Париж, Франция | Андре Агаси | 6:7(1), 2:6, 6:4, 4:6 |
5. | 21 май 2000 | Хамбург, Германия | Густаво Куертен | 4:6, 7:5, 4:6, 7:5, 6:7(3) |
6. | 20 август 2000 | Индианаполис, САЩ | Густаво Куертен | 6:3, 6:7(2), 6:7(2) |
7. | 4 февруари 2001 | Дубай, ОАЕ | Хуан Карлос Фереро | 2:6, 1:3 (отк.) |
8. | 27 януари 2002 | Открито първенство на Австралия, Мелбърн | Томас Йохансон | 6:3, 4:6, 4:6, 6:7(4) |
9. | 19 май 2002 | Хамбург, Германия | Роджър Федерер | 1:6, 3:6, 4:6 |
10. | 27 април 2003 | Барселона, Испания | Карлос Моя | 7:5, 2:6, 2:6, 0:3 (отк.) |
11. | 1 февруари 2004 | Открито първенство на Австралия, Мелбърн | Роджър Федерер | 6:7(3), 4:6, 2:6 |
12. | 18 април 2004 | Ещорил, Португалия | Хуан Игнасио Чела | 7:6(2), 3:6, 3:6 |
13. | 12 юни 2005 | Хале, Германия | Роджър Федерер | 4:6, 7:6(6), 4:6 |
14. | 9 октомври 2006 | Москва, Русия | Николай Давиденко | 4:6, 7:5, 4:6 |
Титли на двойки (4)
[редактиране | редактиране на кода]№ | Дата | Турнир | Партньор | Противник | Резултат |
1. | 23 юни 1997 | Амерсфоорт, Холандия | Мартин Веркерк | Мариано Хууд Себастиан Уайз |
6:3, 6:4 |
2. | 9 февруари 1998 | Волфсбург, Германия | Душан Вемич | Ян-Ралф Брант Томас Месмер |
6:4, 4:6, 6:2 |
3. | 15 юли 2001 | Гстаад, Швейцария | Роджър Федерер | Майкъл Хил Джеф Таранго |
0:1 (отк.) |
4. | 14 октомври 2007 | Москва, Русия | Дмитрий Турсунов | Томаш Цибулец Ловро Зовко |
6:4, 6:2 |
Загубени финали на двойки (5)
[редактиране | редактиране на кода]№ | Дата | Турнир | Партньор | Противник | Резултат |
1. | 10 февруари 1997 | Картагена, Испания 2 | Хуан Гинер | Хуан-Игнасио Караско Маркос Рой-Хирарди |
4:6, 6:7 |
2. | 14 ноември 1999 | Москва, Русия | Андрей Медведев | Джъстин Гимелстоб Даниел Вачек |
2:6, 1:6 |
3. | 28 октомври 2001 | Санкт Петербург, Русия | Иракли Лабадзе | Денис Голованов Евгени Кафелников |
5:7, 4:6 |
4. | 27 октомври 2002 | Санкт Петербург, Русия | Иракли Лабадзе | Дейвид Адамс Джаред Палмър |
6:7(10), 3:6 |
5. | 12 юни 2005 | Хале, Германия | Йоахим Йохансон | Ив Алегро Роджър Федерер |
5:7, 7:6(6), 3:6 |
Отборни титли (2)
[редактиране | редактиране на кода]№ | Дата | Турнир | Съотборници | Противник | Резултат |
1. | 1 декември 2002 | Купа Дейвис, Франция | Евгени Кафелников, Михаил Южни, Андрей Столяров, Шамил Тарпишев (к) |
Франция | 3 – 2 |
2. | 3 декември 2006 | Купа Дейвис, Русия | Николай Давиденко, Дмитрий Турсунов, Михаил Южни, Игор Андреев |
Аржентина | 3 – 2 |
Загубени финали на отборни първенства (3)
[редактиране | редактиране на кода]№ | Дата | Турнир | Съотборници | Противник | Резултат |
1. | 21 май 2000 | Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия | Евгени Кафелников | Словакия | 0 – 3 |
2. | 21 май 2001 | Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия | Евгени Кафелников | Австралия | 1 – 2 |
3. | 25 май 2002 | Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия | Евгени Кафелников, Андрей Черкасов |
Аржентина | 0 – 3 |
Класиране в ранглистата в края на годината
[редактиране | редактиране на кода]Година | 1997 | 1998 | 1999 | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 |
Сингъл | 194 | 48 | 25 | 2 | 11 | 3 | 77 | 4 | 13 | 26 | 56 | 29 |
Двойки | - | - | 108 | 108 | 86 | 107 | 277 | 165 | 265 | 128 | 173 | 310 |
Участия на турнири от Големия шлем
[редактиране | редактиране на кода]Турнир | 1997 | 1998 | 1999 | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | Съотношение победи/загуби* |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Открито първенство на Австралия | - | - | 3к | 1к | 4к | Ф | 3к | Ф | Ш | - | 3к | 28 – 6 |
Открито първенство на Франция | - | 4к | 4к | ЧФ | 3к | ПФ | - | 4к | 4к | 1к | 2к | 24 – 9 |
Уимбълдън | - | 1к | - | 2к | ЧФ | 2к | - | 1к | 3к | 2к | 3к | 11 – 8 |
Открито първенство на САЩ | - | 4к | 2к | Ш | ПФ | 2к | - | 1к | - | 4к | 20 – 6 | |
Съотношение победи/загуби* | 0 – 0 | 6 – 3 | 6 – 3 | 12 – 3 | 14 – 4 | 13 – 4 | 2 – 0 | 9 – 4 | 12 – 2 | 4 – 3 | 5 – 3 | 83 – 29 |
* В статистиката не са включени случаите на отказване поради контузия или когато Сафин е преминал директно без игра в следващия кръг (walkover).
Хк = х-ти кръг, ЧФ = четвъртфинал, ПФ = полуфинал, Ф = финал, Ш = шампион
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Marat Safin // Celeb heights. Посетен на 20 January 2023.
- Биография на Сафин Архив на оригинала от 2007-04-30 в Wayback Machine.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Марат Сафин Архив на оригинала от 2006-11-11 в Wayback Machine. Официален сайт ((en))
- Марат Сафин в сайта на ATP
- Марат Сафин в сайта на ITF
- Марат Сафин в сайта на Davis cup
- Марат Сафин в сайта на ESPN
|