Марат Сафин
Марат Сафин Марат Мөбин улы Сафин | |
---|---|
Marat Safin | |
![]() 14 май 2007 | |
Информация | |
Държава | ![]() |
Роден | |
Живее в | ![]() |
Височина / Тегло | 193 cm / 88 kg |
Кариера | |
Професионална | 1997 |
Оттеглил се | 10 ноември 2009 |
Пари от наградни фондове | $14 373 291 |
Сингъл | |
Победи-загуби | 422–267 |
Титли от Големия шлем | 2 |
Титли от ATP | 13 |
Други титли | 3 |
Най-висока позиция | 1 (20 ноември 2000) |
Двойки | |
Победи-загуби | 96–120 |
Титли от ATP | 2 |
Други титли | 2 |
Най-висока позиция | 71 (22 април 2002) |
Отборно | |
Купа Дейвис | Русия (1998 – 2002, 2004 – 2009) |
Световна отборна купа | Русия (2000 – 2002) |
Хопман Къп | Русия (2001, 2004 – 2005) |
Информацията е актуална към 11 април 2012 | |
Марат Сафин в Общомедия |


Мара̀т Миха̀йлович Са̀фин (на руски: Марат Михайлович Сафин) е руски тенисист от татарски произход, роден в Москва на 27 януари 1980 г. Професионалист е от 1997 г. От турнирите с висока категория има спечелени 15 титли на сингъл, две от които от Големия шлем, както и една на двойки с партньор Роджър Федерер. На 20 ноември 2000 се изкачва до номер едно в световната ранглиста, където прекарва общо девет седмици (20 ноември 2000 – 3.12.2000, 29 януари 2001 – 25 февруари 2001, 2 април 2001 – 22 април 2001).
Семейство и ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Родителите на Сафин също са тенисисти. Майка му, Рауза Исланова, е една от най-добрите тенисистки на Съветския съюз. Именно тя е негова треньорка, когато Марат започва да се занимава с тенис на шестгодишна възраст. Марат тренира в тенис клуб „Спартак“, чийто собственик е баща му Михаил Алексеевич. Този клуб е отправна точка към големия тенис и за други звезди като Евгени Кафелников, Анна Курникова, Елена Дементиева и Анастасия Мискина. Сестрата на Сафин, Динара, също е тенисистка. Любопитно е, че преди Динара да стане известна, много хора мислят, че сестра на Сафин е популярната певица Алсу Сафина, която също е етническа волжка татарка и има брат, който се казва Марат. Сафин и семейството му са мюсюлмани.
Едва четиринадесетгодишен, Сафин заминава за Валенсия. Талантът му не остава незабелязан и след като подписва договор за спонсорство с „Bank of New York“ започва да тренира в школата на Панчо Алварес.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Първото участие на Сафин в турнир на АТП е през ноември 1997 г. в Москва, където губи в първия кръг от датчанина Кенет Карлсен. Марат попада за първи път в светлината на прожекторите през 1998 г., когато прави фурор на Ролан Гарос. Там той побеждава последователно Андре Агаси, Густаво Куертен и Даниел Вачек, преди да отпадне от Седрик Пиолин. През тази година Марат бива избран за Новак на годината на АТП.
Сафин печели турнира в Бостън през 1999 г. През 2000 г. следват още три титли, преди да надделее над Пийт Сампрас на финала на Откритото първенство на САЩ. Тази година е най-силната за Сафин в кариерата му, защото той печели още три титли от турнири на АТП и през месец ноември става най-младият дотогава водач в ранглистата на АТП. Същата година е избран за Най-проспериращ тенисист на годината на АТП, както и за Новак на годината на Световните спортни награди Лауреус, известни още като спортните Оскари. Освен това е обявен за човека с най-голям прогрес в класацията на списание „Пипъл“ за най-интригуващи хора през 2000 г.
Специалистите виждат в него новата суперзвезда на световния тенис, но поредица от контузии прекъсва устрема му и дори се стига дотам, Сафин да пропусне по-голямата част от сезон 2003.
През 2002 и 2006 г. Сафин е с основен принос за спечелването на Купа Дейвис, съответно срещу Франция и Аржентина.
Марат играе на още три финала от Големия шлем, и трите в Австралия през 2002, 2004 и 2005, като печели последния от тях, надделявайки над Лейтън Хюит в 4 сета. Освен двете си титли от Големия шлем, той има и 13 победи в турнири от АТП на сингъл (от общо 22 участия на финал), в това число и пет от сериите Мастърс (8 финала). На двойки има една спечелена титла от общо пет участия на финал. През 2000 и 2004 г. играе полуфинал на Мастърс Къп.
Сафин е известен с буйния си нрав на корта. Счупил е немалко ракети, удряйки ги в земята когато играта не му върви. През 2004 г. на турнира Ролан Гарос дори си сваля шортите до коленете след спечелена точка в мача срещу Феликс Мантия. Въпреки тези си спонтанни прояви, а може би заради тях, Сафин е харесван от феновете на тениса.
Треньори[редактиране | редактиране на кода]
От шестгодишна възраст в продължение на седем години треньорка на Марат е неговата майка. Първият му професионален треньор е Рафаел Менсуа, с когото работят заедно от началото на престоя му във Валенсия до началото на 2000 г. Според Сафин това е една от личностите, повлияли най-много над него като играч и човек. Следващият му треньор е Александър Волков, бивш руски тенисист, за когото Марат казва, че е един от най-близките му приятели на и извън корта. Двамата бързо се сработват и резултатът не закъснява – 2000 г. е най-успешната за Сафин със седем спечелени титли. През 2001 г. Сафин започва да тренира с Матс Виландер, шведски тенисист, осемкратен победител в турнири от Големия шлем. Съвместната им работа е преустановена след Откритото първенство на Австралия през 2002 г. заради факта, че Виландер е възпрепятстван да прекарва повече време със Сафин поради семейни причини и участието му в турнири за вече отказали се тенисисти. Следва кратка работа с Марк Росе и по-късно с Денис Голованов. От април 2004 Сафин наема за треньор шведа Петер Лундгрен, който е бивш треньор на Роджър Федерер. С него Марат тренира до август 2006 г.
Класиране в ранглистата в края на годината[редактиране | редактиране на кода]
Година | 1997 | 1998 | 1999 | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 |
Сингъл | 194 | 48 | 25 | 2 | 11 | 3 | 77 | 4 | 13 | 26 | 56 | 29 |
Двойки | - | - | 108 | 108 | 86 | 107 | 277 | 165 | 265 | 128 | 173 | 310 |
Титли и участия на финал[редактиране | редактиране на кода]
Титли на сингъл (18)[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Загубени финали на сингъл (14)[редактиране | редактиране на кода]
№ | Дата | Турнир | Противник | Резултат |
1. | 16 септември 1996 | Торелавега, Испания 8 | ![]() |
6:7, 0:6 |
2. | 3 март 1997 | Тераса, Испания 3 | ![]() |
6:2, 1:6, 4:6 |
3. | 6 април 1998 | Неапол, Италия | ![]() |
4:6, 4:6 |
4. | 7 ноември 1999 | Париж, Франция | ![]() |
6:7(1), 2:6, 6:4, 4:6 |
5. | 21 май 2000 | Хамбург, Германия | ![]() |
4:6, 7:5, 4:6, 7:5, 6:7(3) |
6. | 20 август 2000 | Индианаполис, САЩ | ![]() |
6:3, 6:7(2), 6:7(2) |
7. | 4 февруари 2001 | Дубай, ОАЕ | ![]() |
2:6, 1:3 (отк.) |
8. | 27 януари 2002 | Открито първенство на Австралия, Мелбърн | ![]() |
6:3, 4:6, 4:6, 6:7(4) |
9. | 19 май 2002 | Хамбург, Германия | ![]() |
1:6, 3:6, 4:6 |
10. | 27 април 2003 | Барселона, Испания | ![]() |
7:5, 2:6, 2:6, 0:3 (отк.) |
11. | 1 февруари 2004 | Открито първенство на Австралия, Мелбърн | ![]() |
6:7(3), 4:6, 2:6 |
12. | 18 април 2004 | Ещорил, Португалия | ![]() |
7:6(2), 3:6, 3:6 |
13. | 12 юни 2005 | Хале, Германия | ![]() |
4:6, 7:6(6), 4:6 |
14. | 9 октомври 2006 | Москва, Русия | ![]() |
4:6, 7:5, 4:6 |
Титли на двойки (4)[редактиране | редактиране на кода]
№ | Дата | Турнир | Партньор | Противник | Резултат |
1. | 23 юни 1997 | Амерсфоорт, Холандия | ![]() |
![]() ![]() |
6:3, 6:4 |
2. | 9 февруари 1998 | Волфсбург, Германия | ![]() |
![]() ![]() |
6:4, 4:6, 6:2 |
3. | 15 юли 2001 | Гстаад, Швейцария | ![]() |
![]() ![]() |
0:1 (отк.) |
4. | 14 октомври 2007 | Москва, Русия | ![]() |
![]() ![]() |
6:4, 6:2 |
Загубени финали на двойки (5)[редактиране | редактиране на кода]
№ | Дата | Турнир | Партньор | Противник | Резултат |
1. | 10 февруари 1997 | Картагена, Испания 2 | ![]() |
![]() ![]() |
4:6, 6:7 |
2. | 14 ноември 1999 | Москва, Русия | ![]() |
![]() ![]() |
2:6, 1:6 |
3. | 28 октомври 2001 | Санкт Петербург, Русия | ![]() |
![]() ![]() |
5:7, 4:6 |
4. | 27 октомври 2002 | Санкт Петербург, Русия | ![]() |
![]() ![]() |
6:7(10), 3:6 |
5. | 12 юни 2005 | Хале, Германия | ![]() |
![]() ![]() |
5:7, 7:6(6), 3:6 |
Отборни титли (2)[редактиране | редактиране на кода]
№ | Дата | Турнир | Съотборници | Противник | Резултат |
1. | 1 декември 2002 | Купа Дейвис, Франция | Евгени Кафелников, Михаил Южни, Андрей Столяров, Шамил Тарпишев (к) |
![]() |
3 – 2 |
2. | 3 декември 2006 | Купа Дейвис, Русия | Николай Давиденко, Дмитрий Турсунов, Михаил Южни, Игор Андреев |
![]() |
3 – 2 |
Загубени финали на отборни първенства (3)[редактиране | редактиране на кода]
№ | Дата | Турнир | Съотборници | Противник | Резултат |
1. | 21 май 2000 | Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия | Евгени Кафелников | ![]() |
0 – 3 |
2. | 21 май 2001 | Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия | Евгени Кафелников | ![]() |
1 – 2 |
3. | 25 май 2002 | Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия | Евгени Кафелников, Андрей Черкасов |
![]() |
0 – 3 |
Участия на турнири от Големия шлем[редактиране | редактиране на кода]
Турнир | 1997 | 1998 | 1999 | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | Съотношение победи/загуби* |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Открито първенство на Австралия | - | - | 3к | 1к | 4к | Ф | 3к | Ф | Ш | - | 3к | 28 – 6 |
Открито първенство на Франция | - | 4к | 4к | ЧФ | 3к | ПФ | - | 4к | 4к | 1к | 2к | 24 – 9 |
Уимбълдън | - | 1к | - | 2к | ЧФ | 2к | - | 1к | 3к | 2к | 3к | 11 – 8 |
Открито първенство на САЩ | - | 4к | 2к | Ш | ПФ | 2к | - | 1к | - | 4к | 20 – 6 | |
Съотношение победи/загуби* | 0 – 0 | 6 – 3 | 6 – 3 | 12 – 3 | 14 – 4 | 13 – 4 | 2 – 0 | 9 – 4 | 12 – 2 | 4 – 3 | 5 – 3 | 83 – 29 |
* В статистиката не са включени случаите на отказване поради контузия или когато Сафин е преминал директно без игра в следващия кръг (walkover).
Хк = х-ти кръг, ЧФ = четвъртфинал, ПФ = полуфинал, Ф = финал, Ш = шампион
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Биография на Сафин Архив на оригинала от 2007-04-30 в Wayback Machine.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Официален сайт Архив на оригинала от 2006-11-11 в Wayback Machine.
- ((en)) Профил в ITF
- ((en)) Профил в ATP
- ((en)) Списък с участия за Купа Дейвис
|