Марат Сафин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марат Сафин
Марат Мөбин улы Сафин
Marat Safin
14 май 2007
14 май 2007
Информация
Държава Русия
Роден
Живее в Монте Карло
Височина / Тегло193 cm / 88 kg
Кариера
Професионална1997
Оттеглил се10 ноември 2009
Пари от наградни фондове$14 373 291
Сингъл
Победи-загуби422–267
Титли от Големия шлем2
Титли от ATP13
Други титли3
Най-висока позиция1 (20 ноември 2000)
Двойки
Победи-загуби96–120
Титли от ATP2
Други титли2
Най-висока позиция71 (22 април 2002)
Отборно
Купа ДейвисРусия
(1998 – 2002,
2004 – 2009)
Световна отборна купаРусия
(2000 – 2002)
Хопман КъпРусия
(2001, 2004 – 2005)
Информацията е актуална към 11 април 2012
Марат Сафин в Общомедия
Сафин ядосано рита топката след сгрешено разиграване
Сафин винаги е обект на интерес от страна на ловците на автографи
Хамбург Мастърс, 14 май 2007

Мара̀т Миха̀йлович Са̀фин (на руски: Марат Михайлович Сафин) е руски тенисист от татарски произход, роден в Москва на 27 януари 1980 г. Професионалист е от 1997 г. От турнирите с висока категория има спечелени 15 титли на сингъл, две от които от Големия шлем, както и една на двойки с партньор Роджър Федерер. На 20 ноември 2000 се изкачва до номер едно в световната ранглиста, където прекарва общо девет седмици (20 ноември 2000 – 3.12.2000, 29 януари 2001 – 25 февруари 2001, 2 април 2001 – 22 април 2001).

Семейство и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Родителите на Сафин също са тенисисти. Майка му, Рауза Исланова, е една от най-добрите тенисистки на Съветския съюз. Именно тя е негова треньорка, когато Марат започва да се занимава с тенис на шестгодишна възраст. Марат тренира в тенис клуб „Спартак“, чийто собственик е баща му Михаил Алексеевич. Този клуб е отправна точка към големия тенис и за други звезди като Евгени Кафелников, Анна Курникова, Елена Дементиева и Анастасия Мискина. Сестрата на Сафин, Динара, също е тенисистка. Любопитно е, че преди Динара да стане известна, много хора мислят, че сестра на Сафин е популярната певица Алсу Сафина, която също е етническа волжка татарка и има брат, който се казва Марат. Сафин и семейството му са мюсюлмани.

Едва четиринадесетгодишен, Сафин заминава за Валенсия. Талантът му не остава незабелязан и след като подписва договор за спонсорство с „Bank of New York“ започва да тренира в школата на Панчо Алварес.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Първото участие на Сафин в турнир на АТП е през ноември 1997 г. в Москва, където губи в първия кръг от датчанина Кенет Карлсен. Марат попада за първи път в светлината на прожекторите през 1998 г., когато прави фурор на Ролан Гарос. Там той побеждава последователно Андре Агаси, Густаво Куертен и Даниел Вачек, преди да отпадне от Седрик Пиолин. През тази година Марат бива избран за Новак на годината на АТП.

Сафин печели турнира в Бостън през 1999 г. През 2000 г. следват още три титли, преди да надделее над Пийт Сампрас на финала на Откритото първенство на САЩ. Тази година е най-силната за Сафин в кариерата му, защото той печели още три титли от турнири на АТП и през месец ноември става най-младият дотогава водач в ранглистата на АТП. Същата година е избран за Най-проспериращ тенисист на годината на АТП, както и за Новак на годината на Световните спортни награди Лауреус, известни още като спортните Оскари. Освен това е обявен за човека с най-голям прогрес в класацията на списание „Пипъл“ за най-интригуващи хора през 2000 г.

Специалистите виждат в него новата суперзвезда на световния тенис, но поредица от контузии прекъсва устрема му и дори се стига дотам, Сафин да пропусне по-голямата част от сезон 2003.

През 2002 и 2006 г. Сафин е с основен принос за спечелването на Купа Дейвис, съответно срещу Франция и Аржентина.

Марат играе на още три финала от Големия шлем, и трите в Австралия през 2002, 2004 и 2005, като печели последния от тях, надделявайки над Лейтън Хюит в 4 сета. Освен двете си титли от Големия шлем, той има и 13 победи в турнири от АТП на сингъл (от общо 22 участия на финал), в това число и пет от сериите Мастърс (8 финала). На двойки има една спечелена титла от общо пет участия на финал. През 2000 и 2004 г. играе полуфинал на Мастърс Къп.

Сафин е известен с буйния си нрав на корта. Счупил е немалко ракети, удряйки ги в земята когато играта не му върви. През 2004 г. на турнира Ролан Гарос дори си сваля шортите до коленете след спечелена точка в мача срещу Феликс Мантия. Въпреки тези си спонтанни прояви, а може би заради тях, Сафин е харесван от феновете на тениса.

Треньори[редактиране | редактиране на кода]

От шестгодишна възраст в продължение на седем години треньорка на Марат е неговата майка. Първият му професионален треньор е Рафаел Менсуа, с когото работят заедно от началото на престоя му във Валенсия до началото на 2000 г. Според Сафин това е една от личностите, повлияли най-много над него като играч и човек. Следващият му треньор е Александър Волков, бивш руски тенисист, за когото Марат казва, че е един от най-близките му приятели на и извън корта. Двамата бързо се сработват и резултатът не закъснява – 2000 г. е най-успешната за Сафин със седем спечелени титли. През 2001 г. Сафин започва да тренира с Матс Виландер, шведски тенисист, осемкратен победител в турнири от Големия шлем. Съвместната им работа е преустановена след Откритото първенство на Австралия през 2002 г. заради факта, че Виландер е възпрепятстван да прекарва повече време със Сафин поради семейни причини и участието му в турнири за вече отказали се тенисисти. Следва кратка работа с Марк Росе и по-късно с Денис Голованов. От април 2004 Сафин наема за треньор шведа Петер Лундгрен, който е бивш треньор на Роджър Федерер. С него Марат тренира до август 2006 г.

Класиране в ранглистата в края на годината[редактиране | редактиране на кода]

Година 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008
Сингъл 194 48 25 2 11 3 77 4 13 26 56 29
Двойки - - 108 108 86 107 277 165 265 128 173 310

Титли и участия на финал[редактиране | редактиране на кода]

Титли на сингъл (18)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Турнир Противник Резултат
1. 26 август 1996 Овиедо, Испания 7 Давид Санчес-Муньос 6:3, 6:0
2. 23 септември 1996 Торелавега, Испания 8 Хуан-Игнасио Караско 6:4, 3:6, 6:3
3. 8 септември 1997 Еспиньо, Португалия Стефан Хюет 7:5, 6:0
4. 23 август 1999 Бостън, САЩ Грег Руседски 6:4, 7:6(11)
5. 24 април 2000 Барселона, Испания Хуан Карлос Фереро 6:3, 6:3, 6:4
6. 1 май 2000 Майорка, Испания Микаел Тилстрьом 6:4, 6:3
7. 31 юли 2000 Торонто, Канада Харел Леви 6:2, 6:3
8. 28 август 2000 Открито първенство на САЩ, Ню Йорк Пийт Сампрас 6:4, 6:3, 6:3
9. 11 септември 2000 Ташкент, Узбекистан Давиде Сангинети 6:3, 6:4
10. 6 ноември 2000 Санкт Петербург, Русия Доминик Хърбати 2:6, 6:4, 6:4
11. 13 ноември 2000 Париж, Франция Марк Филипусис 3:6, 7:6(7), 6:4, 3:6, 7:6(8)
12. 10 септември 2001 Ташкент, Узбекистан Евгени Кафелников 6:2, 6:2
13. 22 октомври 2001 Санкт Петербург, Русия Райнер Шютлер 3:6, 6:3, 6:3
14. 28 октомври 2002 Париж, Франция Лейтън Хюит 7:6(4), 6:0, 6 – 4
15. 13 септември 2004 Пекин, Китай Михаил Южни 7:6(4), 7:5
16. 18 октомври 2004 Мадрид, Испания Давид Налбандиян 6:2, 6:4, 6:3
17. 1 ноември 2004 Париж, Франция Радек Щепанек 6:3, 7:6(5), 6:3
18. 17 януари 2005 Открито първенство на Австралия,
Мелбърн
Лейтън Хюит 1:6, 6:3, 6:4, 6:4
Легенда
Голям шлем (2)
Мастърс Къп (0)
Серии Мастърс (5)
АТП Тур (8+1)
Чалънджър (1+1)
Турнир от сателитна
тенис верига (2+1)

Загубени финали на сингъл (14)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Турнир Противник Резултат
1. 16 септември 1996 Торелавега, Испания 8 Салвадор Наваро-Гутиерас 6:7, 0:6
2. 3 март 1997 Тераса, Испания 3 Салвадор Наваро-Гутиерас 6:2, 1:6, 4:6
3. 6 април 1998 Неапол, Италия Давиде Сангинети 4:6, 4:6
4. 7 ноември 1999 Париж, Франция Андре Агаси 6:7(1), 2:6, 6:4, 4:6
5. 21 май 2000 Хамбург, Германия Густаво Куертен 4:6, 7:5, 4:6, 7:5, 6:7(3)
6. 20 август 2000 Индианаполис, САЩ Густаво Куертен 6:3, 6:7(2), 6:7(2)
7. 4 февруари 2001 Дубай, ОАЕ Хуан Карлос Фереро 2:6, 1:3 (отк.)
8. 27 януари 2002 Открито първенство на Австралия, Мелбърн Томас Йохансон 6:3, 4:6, 4:6, 6:7(4)
9. 19 май 2002 Хамбург, Германия Роджър Федерер 1:6, 3:6, 4:6
10. 27 април 2003 Барселона, Испания Карлос Моя 7:5, 2:6, 2:6, 0:3 (отк.)
11. 1 февруари 2004 Открито първенство на Австралия, Мелбърн Роджър Федерер 6:7(3), 4:6, 2:6
12. 18 април 2004 Ещорил, Португалия Хуан Игнасио Чела 7:6(2), 3:6, 3:6
13. 12 юни 2005 Хале, Германия Роджър Федерер 4:6, 7:6(6), 4:6
14. 9 октомври 2006 Москва, Русия Николай Давиденко 4:6, 7:5, 4:6

Титли на двойки (4)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 23 юни 1997 Амерсфоорт, Холандия Мартин Веркерк Мариано Хууд
Себастиан Уайз
6:3, 6:4
2. 9 февруари 1998 Волфсбург, Германия Душан Вемич Ян-Ралф Брант
Томас Месмер
6:4, 4:6, 6:2
3. 15 юли 2001 Гстаад, Швейцария Роджър Федерер Майкъл Хил
Джеф Таранго
0:1 (отк.)
4. 14 октомври 2007 Москва, Русия Дмитрий Турсунов Томаш Цибулец
Ловро Зовко
6:4, 6:2

Загубени финали на двойки (5)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 10 февруари 1997 Картагена, Испания 2 Хуан Гинер Хуан-Игнасио Караско
Маркос Рой-Хирарди
4:6, 6:7
2. 14 ноември 1999 Москва, Русия Андрей Медведев Джъстин Гимелстоб
Даниел Вачек
2:6, 1:6
3. 28 октомври 2001 Санкт Петербург, Русия Иракли Лабадзе Денис Голованов
Евгени Кафелников
5:7, 4:6
4. 27 октомври 2002 Санкт Петербург, Русия Иракли Лабадзе Дейвид Адамс
Джаред Палмър
6:7(10), 3:6
5. 12 юни 2005 Хале, Германия Йоахим Йохансон Ив Алегро
Роджър Федерер
5:7, 7:6(6), 3:6

Отборни титли (2)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 1 декември 2002 Купа Дейвис, Франция Евгени Кафелников, Михаил Южни,
Андрей Столяров, Шамил Тарпишев (к)
Франция 3 – 2
2. 3 декември 2006 Купа Дейвис, Русия Николай Давиденко, Дмитрий Турсунов,
Михаил Южни, Игор Андреев
Аржентина 3 – 2

Загубени финали на отборни първенства (3)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 21 май 2000 Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия Евгени Кафелников Словакия 0 – 3
2. 21 май 2001 Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия Евгени Кафелников Австралия 1 – 2
3. 25 май 2002 Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия Евгени Кафелников,
Андрей Черкасов
Аржентина 0 – 3

Участия на турнири от Големия шлем[редактиране | редактиране на кода]

Турнир 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 Съотношение победи/загуби*
Открито първенство на Австралия - - Ф Ф Ш - 28 – 6
Открито първенство на Франция - ЧФ ПФ - 24 – 9
Уимбълдън - - ЧФ - 11 – 8
Открито първенство на САЩ - Ш ПФ - - 20 – 6
Съотношение победи/загуби* 0 – 0 6 – 3 6 – 3 12 – 3 14 – 4 13 – 4 2 – 0 9 – 4 12 – 2 4 – 3 5 – 3 83 – 29

* В статистиката не са включени случаите на отказване поради контузия или когато Сафин е преминал директно без игра в следващия кръг (walkover).

Хк = х-ти кръг, ЧФ = четвъртфинал, ПФ = полуфинал, Ф = финал, Ш = шампион

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]