Направо към съдържанието

Марсело Риос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марсело Риос
Marcelo Ríos
Информация
Държава Чили
Роден
26 декември 1975 г.  (на 48 г.)
Живее вСантяго, Чили
Височина / Тегло175 cm / 72 kg
Прякор(и)El Chino (Китаеца)
El zurdo de Vitacura (Левичаря от Витакура)
Кариера
Професионална1994
Оттеглил се2004
Пари от наградни фондове$ 9 713 771
Сингъл
Победи-загуби391–192
Титли от ATP18
Други титли4
Най-висока позиция1 (30 март 1998)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияФинал
1998
Ролан Гарос1/4 Финал
1998, 1999
Уимбълдън4-ти кръг
1997
ОП на САЩ1/4 Финал
1997
Двойки
Победи-загуби36–58
Титли от ATP1
Други титли1
Най-висока позиция141 (7 май 2001)
Отборно
Купа ДейвисЧили 1993, 1995 – 2003
Световна отборна купаЧили 2000, 2003
Информацията е актуална към 13 март 2024
Марсело Риос в Общомедия

Марсело Андрес Риос Майорга (на испански: Marcelo Andrés Ríos Mayorga) е чилийски тенисист, роден на 26 декември 1975 г. в Сантяго. Риос е първият латиноамерикански тенисист, достигнал първо място в световната ранглиста, където изкарва общо шест седмици – в периода 30 март – 26 април и 10 август – 23 август. Той е едно от лошите момчета в тениса, забърквал се е в доста скандали.

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Риос започва да тренира тенис на девет години в клуб близо до семейната къща. През годините минава през различни академии. Никой не оспорва таланта му, но ниският му ръст според мнозина представлява пречка в развитието му. Дори известният Ник Болетиери заявява, че Марсело е много талантлив, но се обзалага, че ръстът му ще му попречи да стане топ тенисист. С годините обаче Риос става все по-добър, а самият Болетиери по-късно става негов треньор.

През 1993 г. Риос окончателно се утвърждава като един от най-добрите млади тенисисти. През тази година той печели няколко турнира за юноши, сред които Откритото първенство на САЩ. С тези успехи той се изкачва на първо място в ранглистата за юноши.

През 1994 става професионалист и само две седмици след дебюта си на по-престижен турнир в Барселона, печели първата си титла от Чалънджър турнир (в Дрезден). Година по-късно печели три турнира от АТП Тур – в Болоня, Амстердам и Куала Лумпур. През 1996 г. печели турнира в Санкт Пьолтен и става първият чилиец, влязъл в топ 10 на световната ранглиста. През 1997 печели един турнир от сериите Мастърс – в Монте Карло.

1998 е най-добрата година в кариерата на Риос: седем титли – Мастърсите в Индиън Уелс, Маями и Рим, Купата на Големия шлем и от турнирите в Окланд, Санкт Пьолтен и Сингапур, както и финал на Откритото първенство на Австралия. След победата си над Андре Агаси на финала в Маями, Риос излиза начело в световната ранглиста, където прекарва общо шест седмици, а в края на годината завършва на второ място след Пийт Сампрас. Превземането на първото място изкарва много чилийци да празнуват по улиците, а Риос е поканен в президентския палат Ла Монеда, пред който го очакват 10 000 души. Освен че е първият латиноамериканец номер едно в ранглистата, Риос е и единственият тенисист на тази позиция, който не е печелил турнир от Големия шлем. Това е една от причините да бъде преструктурирана системата за раздаване на точки за ранглистата в мъжкия тенис.

Следващата година Риос е измъчван от контузии, но въпреки това успява да спечели Хамбург Мастърс и да защити титлите си в Санкт Пьолтен и Сингапур. В края на годината подлага на операция и двата си крака. Оттогава играта му вече не е същата, той блести само на моменти. Пропуска немалко турнири, като една от принудителните паузи е от осем месеца през 2003 и 2004 г. Дотогава Риос успява да спечели още турнирите в Умаг, Доха, Хонконг и Чалънджъра в Сантяго. Освен това през август 2003 г. той печели два сребърни медала от Панамериканските игри в Санто Доминго – на сингъл и на двойки. На 16 юли 2004 Марсело обявява края на състезателната си кариера и организира турне из цялата си родина, където играе срещу местни и международни тенис величия.

На 29 март 2006 Риос дебютира в Tour of Champions, тенисверигата за ветерани. Печели титла още на първия си турнир в Доха. Завършва годината на първо място в ранглистата за ветерани, като има шест титли и 25 поредни спечелени мача. Участието му във веригата обаче предизвиква и недоволство, например от страна на Джон Макенроу, защото Риос със своите 30 години е значително по-млад от някои от ветераните.[1] Риос обявява, че ще се завърне в професионалния тенис за турнира във Виня дел Мар, но контузия в гърба му попречва да осъществи тази идея.

На 30 март 2007 в Сантяго Марсело играе демонстративен мач срещу Андре Агаси. Този двубой е в чест на победата на Риос срещу Агаси през 1998, след която чилиецът оглавява ранглистата. Риос побеждава с 6:3, 3:6, 6:4.

Класиране в ранглистата в края на годината

[редактиране | редактиране на кода]
Година 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004
Сингъл 562 107 25 11 10 2 9 37 39 24 105 835
Двойки - 185 - 274 224 288 - 182 281 410 468 1125

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2000 г. Риос се жени за костариканката Джулиана Сотела, която през юни 2001 му ражда дъщеря. През 2004 двамата се развеждат. През април 2005 Риос се жени повторно, този път за модела Мария Еужения Лараин, която е бивша годеница на чилийския футболист Иван Саморано. През септември същата година те се разделят след инцидент, за който Мария обвинява Марсело. Самият той обявява, че сватбата му с нея е най-голямата грешка в живота му.

Скандали

[редактиране | редактиране на кода]

Скандалите, в които Риос се е забърквал:

  • През 1998, по време на турнира в Щутгарт, е глобен с 10 000 долара за шофиране с превишена скорост.
  • Избран е за знаменосец на откриването на Олимпиадата в Сидни, но се отказва буквално в последната минута, защото Чилийския Олимпийски Комитет не дава на родителите му обещаните им билети за церемонията. Знаменосец в крайна сметка е колегата му Николас Масу.
  • Прегазва с джипа си кондиционния си треньор Мануел Асторга и наранява стъпалото му.
  • Приятелката му Джулиана Сотела се разделя с него след като списание публикува снимки на Риос, танцуващ страстен танц с непозната жена в парижка дискотека. По-късно, по време на пресконференция за Купа Дейвис, той моли приятелката си за прошка и завършва пресконференцията разплакан.
  • Втората му съпруга, Мария Еужения Лараин го обвинява, че я е изхвърлил от колата си по време на посещение в Коста Рика. Лараин се появява на летището в Сантяго в инвалидна коричка и демонстративно показва натъртвания по краката си. Риос твърди, че те са вследствие на падане по време на каране на ски.
  • Същата заявява, че той се е подлагал на лечение за алкохолизъм.
  • През 2001 г. в Рим е арестуван защото е ударил с юмрук шофьор на такси. След това се сбива и с полицаите, които се опитват да го арестуват.
  • През 2003 Риос уринира върху мъж в тоалетната в бар в Ла Серена. По-късно е изхвърлен от хотела си, защото плува гол в басейна.
  • Същата година той и негов приятел са изгонени от бар в Сантяго, защото обиждат посетители и се карат със сервитьорите. Двамата са арестувани и по-късно освободени.
  • По време на Уимбъллдън заявява, че тревата е за крави и футбол, а не е подходяща за игра на тенис.
  • През 2000 г. е дисквалифициран на турнира в Лос Анджелис, защото на мач от първия кръг напсува съдията на стола. Глобен е с 5000 долара.

Кариерна статистика

[редактиране | редактиране на кода]

Финали на турнири от Голям шлем (1)

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир съперник резултат
1998 ОП Австралия Петер Корда 2–6, 2–6, 2–6

Титли на Купа на големия шлем (1)

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир съперник резултат
1998 Купа на големия шлем Андре Агаси 6–4, 2–6, 7–6(7–1), 5–7, 6–3

Титли от турнири от сериите Мастърс (5)

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир съперник във финала резултат
1997 Монте Карло Алекс Кореча 6–4, 6–3, 6–3
1998 Индиън Уелс Оупън Грег Руседски 6–3, 6–7(15–17), 7–6(7–4), 6–4
1998 Маями Оупън Андре Агаси 7–5, 6–3, 6–4
1998 Италия Оупън Алберт Коста отказва се
1999 Германия Оупън Мариано Сабалета 6–7(5–7), 7–5, 5–7, 7–6(7–5), 6–2

Финали на турнири от сериите Мастърс (2)

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир съперник във финала резултат
1997 Италия Оупън Алекс Кореча 5–7, 5–7, 3–6
1999 Монте Карло Густаво Куертен 4–6, 1–2 отказва се

ATP финали (18 титли; 31 финала)

[редактиране | редактиране на кода]

Титли и участия на финал

[редактиране | редактиране на кода]

Титли на сингъл (22)

[редактиране | редактиране на кода]
№ Дата Турнир Противник Резултат
1. 18 октомври 1992 Сантяго де Чиле, Чили, 2-ра седмица Аржентина Диего дел Рио 6:1, 6:3
2. 25 октомври 1992 Сантяго де Чиле, Чили, 2-ра седмица Бразилия Карлос Енгел 6:3, 6:2
3. 15 май 1994 Дрезден, Германия Германия Оливер Грос 5:7, 6:3, 6:3
4. 28 май 1995 Болоня, Италия Уругвай Марсело Филипини 6:2, 6:4
5. 30 юли 1995 Амстердам, Холандия Холандия Ян Симеринк 6:4, 7:5, 6:4
6. 8 октомври 1995 Куала Лумпур, Малайзия Австралия Марк Филипусис 7:6(6), 6:2
7. 25 май 1996 Санкт Пьолтен, Австрия Испания Феликс Мантиля 6:2, 6:4
8. 27 април 1997 Монте Карло, Монако Испания Алекс Кореча 6:4, 6:3, 6:3
9. 17 януари 1998 Окланд, Нова Зеландия Австралия Ричард Фромберг 4:6, 6:4, 7:6(3)
10. 15 март 1998 Индиън Уелс, Калифорния, САЩ Великобритания Грег Руседски 6:3, 6:7(15), 7:6(4), 6:4
11. 29 март 1998 Маями, Флорида, САЩ САЩ Андре Агаси 7:5, 6:3, 6:4
12. 17 май 1998 Рим, Италия Испания Алберт Коста без игра
13. 24 май 1998 Санкт Пьолтен, Австрия САЩ Винс Спейдиа 6:2, 6:0
14. 4 октомври 1998 Купа на Големия шлем, Мюнхен, Германия САЩ Андре Агаси 6:4, 2:6, 7:6(1), 5:7, 6:3
15. 18 октомври 1998 Сингапур Австралия Марк Уудфорд 6:4, 6:2
16. 9 май 1999 Хамбург, Германия Аржентина Мариано Сабалета 6:7(5), 7:5, 5:7, 7:6(5), 6:2
17. 22 май 1999 Санкт Пьолтен, Австрия Аржентина Мариано Сабалета 4:4 (отк.)
18. 17 октомври 1999 Сингапур Швеция Микаел Тилстрьом 6:2, 7:6(5)
19. 23 юли 2000 Умаг, Хърватия Аржентина Мариано Пуерта 7:6(1), 4:6, 6:3
20. 7 януари 2001 Доха, Катар Чехия Бохдан Улихрах 6:3, 2:6, 6:3
21. 30 септември 2001 Хонконг Германия Райнер Шютлер 7:6(3), 6:2
22. 4 ноември 2001 Сантяго де Чиле, Чили Аржентина Едгардо Маса 6:4, 6:2
Легенда
Голям шлем (0)
Мастърс Къп (1)
Серии Мастърс (5)
АТП Тур (12+1)
Чалънджър (2)
Турнир от сателитна
тенис верига (2+1)

Загубени финали на сингъл (13)

[редактиране | редактиране на кода]
№ Дата Турнир Противник Резултат
1. 29 октомври 1995 Сантяго де Чиле, Чили Чехия Слава Доседел 6:7(3), 3:6
2. 10 март 1996 Скотсдейл, Аризона, САЩ ЮАР Уейн Ферейра 6:2, 3:6, 3:6
3. 21 април 1996 Барселона, Испания Австрия Томас Мустер 3:6, 6:4, 4:6, 1:6
4. 10 ноември 1996 Сантяго де Чиле, Чили Аржентина Ернан Гуми 4:6, 5:7
5. 16 февруари 1997 Марсилия, Франция Швеция Томас Енквист 4:6, 0:1 (отк.)
6. 18 май 1997 Рим, Италия Испания Алекс Кореча 5:7, 5:7, 3:6
7. 24 август 1997 Бостън, Масачузетс, САЩ Холандия Шенг Схалкен 5:7, 3:6
8. 9 ноември 1997 Сантяго де Чиле, Чили Испания Хулиан Алонсо-Пинтор 2:6, 1:6
9. 1 февруари 1998 Открито първенство на Австралия, Мелбърн Чехия Петър Корда 2:6, 2:6, 2:6
10. 25 април 1999 Монте Карло, Монако Бразилия Густаво Куертен 4:6, 1:2 (отк.)
11. 11 октомври 1999 Шанхай, Китай Швеция Магнус Норман 6:2, 3:6, 5:7
12. 28 октомври 2002 Стокхолм, Швеция Тайланд Парадорн Сричапан 7:6(2), 0:6, 3:6, 2:6
13. 16 февруари 2003 Виня дел Мар, Чили Испания Давид Санчес-Муньос 6:1, 3:6, 3:6

Титли на двойки (2)

[редактиране | редактиране на кода]
№ Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 25 октомври 1992 Сантяго де Чиле, Чили, 3-та седмица Чили Франсиско Руис Бразилия Карлос Енгел
Бразилия Луис Руете 		6:4, 7:6
2. 30 юли 1995 Амстердам, Холандия Холандия Шенг Схалкен Австралия Уейн Артърс
Великобритания Нийл Броуд 		7:6, 6:2

Загубени финали на двойки (3)

[редактиране | редактиране на кода]
№ Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 11 октомври 1992 Сантяго де Чиле, Чили, 1-ва седмица Чили Франсиско Руис Чили Оскар Бустос
Чили Улисес Серда 		4:6, 3:6
2. 1 ноември 1992 Сантяго де Чиле, Чили, 4-та седмица Чили Франсиско Руис Бразилия Карлос Енгел
Бразилия Луис Руете 		6:7, 2:6
3. 11 март 2001 Скотсдейл, Аризона, САЩ Холандия Шенг Схалкен САЩ Доналд Джонсън
САЩ Джаред Палмър 		6:7(3), 2:6

Отборни титли (1)

[редактиране | редактиране на кода]
№ Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 24 май 2003 Световна отборна купа,
Дюселдорф, Германия 		Фернандо Гонсалес,
Николас Масу 		Чехия Чехия 2 – 1

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ BBC Sports

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марсело_Риос&oldid=12181237“.