Алберт Коста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алберт Коста
Albert Costa
Алберт Коста
Алберт Коста
Информация
Държава Испания
Роден
25 юни 1975 г.  (на 48 г.)
Височина / Тегло180 cm
Кариера
Професионална1993
Оттеглил се2006
Пари от наградни фондове$ 7 673 478
Сингъл
Победи-загуби385–273
Титли от ATP12
Най-висока позиция6 (22 юли 2002)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1/4 финал
1997
Ролан ГаросШампион
2002
Уимбълдън2-ри кръг
1996, 1998
ОП на САЩ4-ти кръг
2001
Двойки
Победи-загуби30–57
Титли от ATP1
Най-висока позиция102 (12 януари 2004)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия3-ти кръг
2005
Уимбълдън1-ви кръг
2003
ОП на САЩ1-ви кръг
2003
Отборно
Купа ДейвисИспания
Шампион
2002
Информацията е актуална към 2 март 2024
Алберт Коста в Общомедия

Алберт Коста (на испански: Albert Costa) е испански тенисист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алберт Коста е роден на 25 юни 1975 г. в Лерида, Испания. Той израства с идол Джон Макенроу. Освен тенис обича да играе карти, тенис на маса, голф и футбол. Фен на ФК „Барселона“ и родния си отбор Лерида, възхищава се на Майкъл Джордан, Тайгър Уудс и Роналдо.

По-малко от седмица след триумфа си на Откритото първенство на Франция през 2002 г. Коста се жени за дългогодишната си приятелка Кристина Вентура. Алекс Кореча е кум на сватбата. Двойката има дъщери близначки, Клаудия и Алма, които са родени на 21 април 2001 г.[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Алберт Коста печели първата си титла на най-високо ниво на сингъл през 1995 г. в Австрия Оупън Кицбюел, побеждавайки „Краля на клея“ Томас Мустер във финал от пет сета. Това е първата от само 2 загуби на Мустер на клей през 1995 г. Коста сложи край на серията на Мустер от 40 последователни победи на клей и неговите 11 последователни финални победи. Коста спечели още три титли през 1996 г. През 1997 г. той спечели още две титли на сингъл и е част от испанския отбор, който спечели Световната отборна купа. Печели още две титли на сингъл през 1998 г., включително турнира в Хамбург от Мастърс сериите. Играе на високо ниво на Откритото първенство на Франция, но Марсело Риос го спря в четвъртия кръг. Следват още три титли през 1999 г.

През 2000 г. Алберт Коста помогна на Испания да спечели първата си Купа Дейвис. Въпреки че загуби в първия кръг на сингъл мъже, той спечели и бронзов медал на двойки мъже на Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, партнирайки си на Алекс Кореча.

През 2002 г. на Откритото първенство на Франция, Коста не е печелил титла от тура от 1999 г. насам и не е смятан сред фаворитите. Поставен в схемата на 20-то място, той побеждава Ришар Гаске, Николай Давиденко и Андреа Гауденци, стига до четвъртия кръг, където побеждава двукратния защитаващ шампион и бивш номер 1 в света Густаво Куертен. Следва победа в пет сета над аржентинеца Гилермо Каняс на четвъртфиналите. На полуфинала той побеждава сънародника си, бивш номер 2 в света и дългогодишен приятел Алекс Кореча в четири сета. На финала Коста се изправя срещу друг испанец, бъдещ номер 1 в света, Хуан Карлос Фереро. Фереро е в добра форма в навечерието на финла и повечето наблюдатели го смятат за големия фаворит на финала. Коста печели в четири сета, 6–1, 6–0, 4–6, 6–3, за да спечели първата си титла от Големия шлем. Победата го изстрелва до най-високото му място в кариерата на сингъл, номер 6 в света през юли 2002 г.

През декември 2008 г. Коста е обявен за капитан на Испания за Купа Дейвис, заменяйки Емилио Санчес Викарио.[2] Коста става най-успешният испански капитан за Купа Дейвис до момента, тъй като извежда Испания до две титли за Купа Дейвис през 2009 и 2011 г., преди да предаде капитанската лента на Алекс Кореча.

Кариерна статистика[редактиране | редактиране на кода]

Титли на турнири от Голям шлем (1)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник резултат
2002 Ролан Гарос Хуан Карлос Фереро 6–1, 6–0, 4–6, 6–3

Титли от турнири от сериите Мастърс (1)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник във финала резултат
1998 Германия Оупън Алекс Кореча 6–2, 6–0, 1–0, отказва се

Финали от турнири от сериите Мастърс (2)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник във финала резултат
1996 Монте Карло Томас Мустер 3–6, 7–5, 6–4, 3–6, 2–6
1998 Италия Оупън Марсело Риос отказва се

ATP финали (10 титли; 21 финала)[редактиране | редактиране на кода]

П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Загуба 0–1 1995 Гран При Хасан Втори Световни серии Клей Гилберт Шалер 4–6, 2–6
Загуба 0–2 1995 Португалия Оупън Световни серии Клей Томас Мустер 4–6, 2–6
Победа 1–2 1995 Австрия Оупън Кицбюел Световни серии Клей Томас Мустер 4–6, 6–4, 7–6(7–3), 2–6, 6–4
Загуба 1–3 1996 Дубай Чемпиъншипс Световни серии Твърда Горан Иванишевич 4–6, 3–6
Загуба 1–4 1996 Монте Карло Мастърс Супер 9 Клей Томас Мустер 3–6, 7–5, 6–4, 3–6, 2–6
Победа 2–4 1996 Суис Оупън Световни серии Клей Феликс Мантиля 4–6, 7–6(7–2), 6–1, 6–0
Победа 3–4 1996 Сан Марино Оупън Световни серии Клей Феликс Мантиля 7–6(9–7), 6–3
Победа 4–4 1996 Брайтън Интернешънъл Световни серии Клей Марк-Кевин Гьолнер 6–7(4–7), 6–2, 6–2
Победа 5–4 1997 Барселона Оупън Шампионски Клей Алберт Портас 7–5, 6–4, 6–4
Победа 6–4 1997 Валенсия Оупън Световни серии Клей Алберто Берасатеги 6–3, 6–2
Победа 7–4 1998 Германия Оупън Супер 9 Клей Алекс Кореча 6–2, 6–0, 1–0 отказва се
Загуба 7–5 1998 Италия Оупън Супер 9 Клей Марсело Риос отказва се
Победа 8–5 1998 Австрия Оупън Кицбюел Световни серии Клей Андреа Гауденци 6–2, 1–6, 6–2, 3–6, 6–1
Загуба 8–6 1998 Брайтън Интернешънъл Световни серии Клей Феликс Мантиля 3–6, 5–7
Победа 9–6 1999 Португалия Оупън Световни серии Клей Тод Мартин 7–6(7–4), 2–6, 6–3
Победа 10–6 1999 Суис Оупън Световни серии Клей Николас Лапенти 7–6(7–4), 6–3, 6–4
Победа 11–6 1999 Австрия Оупън Кицбюел Шампионски Клей Фернандо Висенте 7–5, 6–2, 6–7(5–7), 7–6(7–4)
Загуба 11–7 2001 Австрия Оупън Кицбюел Межд. Голд Клей Николас Лапенти 6–1, 4–6, 5–7, 5–7
Загуба 11–8 2002 Барселона Оупън Межд. Голд Клей Гастон Гаудио 4–6, 0–6, 2–6
Победа 12–8 2002 Ролан Гарос Голям шлем Клей Хуан Карлос Фереро 6–1, 6–0, 4–6, 6–3
Загуба 12–9 2002 Нидерландия Оупън Международни Клей Хуан Игнасио Чела 1–6, 6–7(4–7)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]