Томас Мустер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Томас Мустер
Thomas Muster
Информация
Държава Австрия
Роден
2 октомври 1967 г.  (на 56 г.)
Живее вМонте Карло, Монако
Лайбниц, Австрия
Грац, Австрия
Височина / Тегло180 cm / 75 kg
Прякор(и)Краля на клея
Кариера
Професионална1985
Оттеглил се1999
Пари от наградни фондове$ 12 266 977
Сингъл
Победи-загуби621–273
Титли от Големия шлем1
Титли от ATP44
Други титли5
Най-висока позиция1 (12 февруари 1996)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1/2 финал
1989, 1997
Ролан ГаросШампион
1995
Уимбълдън1-ви кръг
1987, 1992, 1993, 1994
ОП на САЩ1/4 финал
1993, 1994, 1996
Двойки
Победи-загуби56–92
Титли от ATP1
Най-висока позиция94 (7 ноември 1988)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1-ви кръг
1989, 1990
ОП на САЩ2-ри кръг
1986
Отборно
Купа ДейвисАвстрия
1/2 финал
1990
Хопман КъпАвстрия 1990, 1993
Информацията е актуална към 27 март 2024
Томас Мустер в Общомедия

Томас Мустер (на немски: Thomas Muster) е австрийски тенисист. Считан е за един от най-добрите играчи на клей за всички времена, дори прякорът му е Краля на клея. Със своите 44 титли на сингъл и 1 на двойки Мустер е признат за най-добрия австрийски тенисист в историята. През 1996 е номер едно в света в продължение на общо около пет седмици – в периода 12 февруари – 18 февруари и 11 март – 13 април. Спортист на Австрия през 1990 и 1995 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Томас Мустер е роден на 2 октомври 1967 г. в Лайбниц, Австрия.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Влиза в полезрението на специалистите още като юноша. През 1984 г. стига до номер едно в ранглистата за юноши и става най-младият тенисист (на 17 г.), станал държавен първенец на Австрия. Дебютира в отбора на Австрия за Купа Дейвис. През 1985 играе финал на юношеския Ролан Гарос и Ориндж Боул. По-късно през годината става професионалист, а през 1986 печели първата си титла от АТП Тур в Хилверсюм. През 1988 г. играе на шест финала, от които печели четири. Завършва годината в топ 20 на световната ранглиста за първи път в кариерата си.

В началото на 1989 Мустер става първият австриец, стигнал до полуфинал на Откритото първенство на Австралия, а малко по-късно и първият представител на тази страна, наредил се сред десетте най-добри тенисисти в света. По всичко личи, че годината ще е успешна за него, но идва злополучният турнир в Маями (днес Маями Мастърс). На полуфинала побеждава Яник Ноа и всички с нетърпение очакват финала срещу номер едно в света Иван Лендъл. Малко след полуфиналния мач на 1 април пиян шофьор блъска Мустер, който получава тежка контузия в лявото коляно. Във Виена то е оперирано, а Мустер започва възстановяването си, което включва и специално направен стол, с помощта на който той може да тренира удари. Само шест месеца след инцидента Мустер се връща на корта с демонстративен мач срещу Лендъл.

Първите титли от турнири след контузията идват през 1990: Мустер печели четири турнира и играе три финала, както и полуфинал на Ролан Гарос. Австрия стига полуфинал за Купа Дейвис, където губи от САЩ въпреки двете победи на Мустер над Андре Агаси и Майкъл Ченг. За тези си успехи той е награден от ATP с наградата Завръщане на годината.

През 1991 печели два турнира, а през 1992 – три. През 1993 г. печели седем от общо девет финала и е най-добрият играч на клей с 55 победи от 65 мача. През 1994 печели три титли. Освен това влиза в историята с мача си от първия кръг на Купа Дейвис срещу Михаел Щих. Той завършва при резултат 6:4, 6:7(8), 4:6, 6:3, 12:10 и с продължителност 5 часа и 25 минути е най-дългата среща при професионалистите през тази година.

1995 е най-успешната в кариерата на Мустер. Играе 14 финала, от които печели 12 – рекорд след създаването на АТП Тур, изравнен от Роджър Федерер през 2006 г. В ерата преди АТП Тур рекордьор е Гилермо Вилас с 16 титли през 1977. Триумфира на Ролан Гарос, единствената му титла от турнир от Големия шлем. На клей печели 65 от 67 двубоя, като 40 от победите са поредни – най-дългата серия на клей след 44-те победи на Бьорн Борг през 1977 – 1979.

През 1996 печели седем турнира. На 12 февруари излиза на първо място в ранглистата. Там престоява една седмица, а през март и април отново става номер едно за 4 седмици.

През 1997 печели последните си две титли. Оттегля се от тениса през 1999 след загуба от Николас Лапенти в първия кръг на Ролан Гарос, без официално да обявява края на кариерата си. Завръща се на корта през 2003 г., участвайки във веригата турнири за ветерани на АТП, а през 2005 участва в турнира на двойки във Виена. Между 2004 и 2006 е неиграещ капитан на отбора на Австрия за Купа Дейвис.

След оттеглянето си от тениса Мустер отива в Австралия, където живее в голяма ферма със съпругата си Джо Бет Тейлър, която е австралийска актриса, и сина им. По-късно се връща в Австрия, а през 2005 г. се развежда. Има собствена модна линия, наречена Томс и произвежда вино със същата марка.

Класиране в края на годината[редактиране | редактиране на кода]

Година 1984 1985 1986 1987 1988 1989 1990 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999
Сингъл 311 98 47 56 16 21 7 35 18 9 16 3 5 9 25 193
Двойки 430 237 179 356 98 282 258 320 327 339 418 519 544 - 490 -

Кариерна статистика[редактиране | редактиране на кода]

Титли от Голям шлем (1)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник резултат
1995 Ролан Гарос Майкъл Ченг 7–5, 6–2, 6–4

Титли от турнири от сериите Мастърс (8)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник във финала резултат
1990 Италия Оупън Андрей Чесноков 6–1, 6–3, 6–1
1992 Монте Карло Мастърс Арън Крикщайн 6–3, 6–1, 6–3
1995 Монте Карло Мастърс Борис Бекер 4–6, 5–7, 6–1, 7–6(8–6), 6–0
1995 Италия Оупън Серхи Бругера 3–6, 7–6(7–5), 6–2, 6–3
1995 Есен Маливай Вашингтон 7–6(8–6), 2–6, 6–3, 6–4
1996 Монте Карло Мастърс Алберт Коста 6–3, 5–7, 4–6, 6–3, 6–2
1996 Италия Оупън Рихард Крайчек 6–2, 6–4, 3–6, 6–3
1997 Маями Оупън Серхи Бругера 7–6(8–6), 6–3, 6–1

Финали на турнири от сериите Мастърс (2)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник във финала резултат
1990 Монте Карло Мастърс Андрей Чесноков 5–7, 3–6, 3–6
1997 Синсинати Оупън Пийт Сампрас 3–6, 4–6

Финали (44 титли; 55 финала)[редактиране | редактиране на кода]

Титли на сингъл (49)[редактиране | редактиране на кода]

№ Дата Турнир Противник Резултат
1. 21.10.1985 Бело Оризонте, Бразилия Перу Карлос ди Лаура 6:2, 6:4
2. 28.04.1986 Лойперсдорф, Австрия Швеция Улф Стенлунд 6:3, 7:5
3. 03.08.1986 Хилверсюм, Холандия Швейцария Якоб Хлашек 6:1, 6:3, 6:3
4. 19.07.1988 Бостън, Масачузетс, САЩ САЩ Лоусън Дънкан 6:2, 6:2
5. 31.07.1988 Бордо, Франция Хаити Роналд Агенор 6:3, 6:3
6. 15.08.1988 Прага, Чехословакия Аржентина Гилермо Перес-Ролдан 6:4, 5:7, 6:2
7. 25.09.1988 Бари, Италия Урегвай Марсело Филипини 2:6, 6:1, 7:5
8. 7 януари 1990 Аделаида, Австралия САЩ Джими Ейриъс 3:6, 6:2, 7:5
9. 04.03.1990 Кайро, Египет Испания Хосе-Франсиско Алтур 6:0, 6:4
10. 11.03.1990 Казабланка, Мароко Аржентина Гилермо Перес-Ролдан 6:1, 6:7, 6:2
11. 18.03.1990 Агадир, Мароко Аржентина Гилермо Перес-Ролдан 6:2, 7:5
12. 20.05.1990 Рим, Италия СССР Андрей Чесноков 6:1, 6:3, 6:1
13. 16.06.1991 Флоренция, Италия Австрия Хорст Скоф 6:2, 6:7, 6:2
14. 15.09.1991 Женева, Швейцария Австрия Хорст Скоф 6:2, 6:4
15. 26.04.1992 Монте Карло, Монако САЩ Аарон Крикщейн 6:3, 6:1, 6:3
16. 14.06.1992 Флоренция, Италия Италия Ренцо Фурлан 6:3, 1:6, 6:1
17. 30.08.1992 Умаг, Хърватия Аржентина Франко Давин 6:1, 4:6, 6:4
18. 13.09.1992 Венеция, Италия Испания Маркос-Аурелио Горис-Боньора 6:4, 6:1
19. 28.02.1993 Мексико Сити, Мексико Испания Карлос Коста 6:2, 6:4
20. 13.06.1993 Флоренция, Италия Испания Жорди Бурило 6:1, 7:5
21. 20.06.1993 Генуа, Италия Швеция Магнус Густафсон 7:6, 6:4
22. 09.08.1993 Кицбюел, Австрия Испания Хавиер Санчес 6:3, 7:5, 6:4
23. 15.08.1993 Сан Марино Италия Ренцо Фурлан 7:5, 7:5
24. 29.08.1993 Умаг, Хърватия Испания Алберто Берасатеги 7:5, 3:6, 6:3
25. 04.10.1993 Палермо, Италия Испания Серхи Бругера 7:6, 7:5
26. 27.02.1994 Мексико Сити, Мексико Бразилия Роберто Хабали 6:3, 6:1
27. 01.05.1994 Мадрид, Испания Испания Серхи Бругера 6:2, 3:6, 6:4, 7:5
28. 19.06.1994 Санкт Пьолтен, Австрия Испания Томас Карбонел 4:6, 6:2, 6:4
29. 05.03.1995 Мексико Сити, Мексико Бразилия Фернандо Мелижени 7:6, 7:5
30. 09.04.1995 Ещорил, Португалия Испания Алберт Коста 6:4, 6:2
31. 16.04.1995 Барселона, Испания Швеция Магнус Ларсон 6:2, 6:1, 6:4
32. 30.04.1995 Монте Карло, Монако Германия Борис Бекер 4:6, 5:7, 6:1, 7:6, 6:0
33. 21.05.1995 Рим, Италия Испания Серхи Бругера 3:6, 7:6, 6:2, 6:3
34. 11.06.1995 Ролан Гарос, Париж, Франция САЩ Майкъл Ченг 7:5, 6:2, 6:4
35. 25.06.1995 Санкт Пьолтен, Австрия Чехия Бохдан Улихрах 6:3, 3:6, 6:1
36. 23.07.1995 Щутгарт, Германия Швеция Ян Апел 6:2, 6:2
37. 13.08.1995 Сан Марино Италия Андреа Гауденци 6:2, 6:0
38. 27.08.1995 Умаг, Хърватия Испания Карлос Коста 3:6, 7:6, 6:4
39. 17.09.1995 Букурещ, Румъния Австрия Гилбурт Шалер 6:4, 6:3
40. 29.10.1995 Есен, Германия САЩ Маливай Уошингтън 7:6, 2:6, 6:3, 6:4
41. 10.03.1996 Мексико Сити, Мексико Чехия Иржи Новак 7:6, 6:2
42. 14.04.1996 Ещорил, Португалия Италия Андреа Гауденци 7:6, 6:4
43. 21.04.1996 Барселона, Испания Чили Марсело Риос 6:3, 4:6, 6:4, 6:1
44. 28.04.1996 Монте Карло, Монако Испания Алберт Коста 6:3, 5:7, 4:6, 6:3, 6:2
45. 19.05.1996 Рим, Италия Холандия Рихард Крайчек 6:2, 6:4, 3:6, 6:3
46. 21.07.1996 Щутгарт, Германия Русия Евгени Кафелников 6:2, 6:2, 6:4
47. 15.09.1996 Богота, Колумбия Еквадор Николас Лапенти 6:7, 6:2, 6:3
48. 16.02.1997 Дубай, ОАЕ Хърватия Горан Иванишевич 7:5, 7:6
49. 30.05.1997 Маями, Флорида, САЩ Испания Серхи Бругера 7:6, 6:3, 6:1
Легенда
Голям шлем (1)
Серии Мастърс (8)
АТП Тур (35)
Чалънджър (5)

Загубени финали на сингъл (13)[редактиране | редактиране на кода]

№ Дата Турнир Противник Резултат
1. 18.02.1985 Лагос, Нигерия Нигерия Ндука Одизор 3:6, 3:6
2. 28.03.1988 Грац, Австрия Австрия Алекс Антонич 3:6, 4:6
3. 18.09.1988 Барселона, Испания Швеция Кент Карлсон 3:6, 3:6, 6:3, 1:6
4. 23.08.1988 Виена, Австрия Австрия Хорст Скоф 6:4, 3:6, 4:6, 2:6
5. 02.04.1989 Маями, Флорида, САЩ САЩ Иван Лендъл без игра
6. 29.04.1990 Монте Карло, Монако СССР Андрей Чесноков 5:7, 3:6, 3:6
7. 06.05.1990 Мюнхен, Германия Чехия Карел Новачек 4:6, 2:6
8. 17 януари 1993 Сидни, Австралия САЩ Пийт Сампрас 6:7, 1:6
9. 24.10.1993 Виена, Австрия Хърватия Горан Иванишевич 6:4, 4:6, 4:6, 6:7
10. 06.08.1995 Кицбюел, Австрия Испания Алберт Коста 6:4, 4:6, 6:7, 6:2, 4:6
11. 22.10.1995 Виена, Австрия Белгия Филип де Вулф 5:7, 2:6, 6:1, 5:7
12. 10.08.1997 Синсинати, Охайо, САЩ САЩ Пийт Сампрас 3:6, 4:6
13. 12.04.1998 Ещорил, Португалия Испания Алберто Берасатеги 6:3, 1:6, 3:6

Титли на двойки (1)[редактиране | редактиране на кода]

№ Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 25.09.1998 Бари, Италия Италия Клаудио Паната Италия Франческо Канчелоти
Италия Симоне Коломбо 		6:3, 6:1

Загубени финали на двойки (1)[редактиране | редактиране на кода]

№ Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 14.08.1988 Прага, Чехословакия Австрия Хорст Скоф Чехословакия Петър Корда
Чехословакия Ярослав Навратил 		5:7, 6:7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Томас_Мустер&oldid=12181304“.