Джими Конърс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джими Конърс
James Scott "Jimmy" Connors
Jimmy Connors
Информация
ДържаваСъединени американски щати САЩ
Роден
2 септември 1952 г. (71 г.)
Височина / Тегло177 cm / 70 kg
Кариера
Професионална1972
Оттеглил се1996
Пари от наградни фондове$8 641 040
Сингъл
Победи-загуби1253–279
Титли от Големия шлем8
Титли от ATP109
Най-висока позиция1 (29 юли 1974)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияШампион (1974)
Ролан ГаросПолуфиналист (1979, 1980, 1984, 1985)
УимбълдънШампион (1974, 1982)
ОП на САЩШампион (1974, 1976, 1978, 1982, 1983)
Двойки
Победи-загуби174–78
Отборно
Купа ДейвисСАЩ
(1975, 1981, 1984)
Информацията е актуална към 1 юли 2019
Джими Конърс в Общомедия

Джеймс Скот Конърс (на английски: James Scott Connors), известен като Джими Конърс (Jimmy Connors), роден на 2 септември 1952 г. в Източен Сейнт Луис, щата Илиноис е бивш американски професионален тенисист, считан за един от най-великите в тениса.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Първия му международен мач е на 23 август 1970 в Мериън срещу Жан Батист Шафрьо[1]. Конърс стига до 3-ти кръг, а няколко седмици по-късно побеждава Рой Емерсън в първи кръг на туурнира в Лос Анджелис. Същата година записва и участие на ЮС Оупън, но отпада в първи кръг.

Индивидуалиста[редактиране | редактиране на кода]

Джими Конърс си изгражда репутацията на индивидуалист, след като през 1972 г. отказва да се присъедини към новосформирата Асоциация на професионалните тенисисти. Той отказва да играе професионален тенис и се присъединява към серията от малки турнири организирана от неговия мениджър и откривател Бил Риордан.

През 1974 Джими и Риордан печелят дело срещу АТП и нейния президент Артър Аш на стойност 10 млн. щатски долара, заради „ограничаване на правата“ на Джими. Причината е наказанието на Конърс да не играе на Откритото първенство на Франция през 1974, след като подписва договор с Американската тенис лига в Балтимор същата година.

Турнири от големия шлем[редактиране | редактиране на кода]

През 1974, той печели Аустрелиън Оупън побеждавайки австралиеца Фил Дент на финала, след на финалите на Уимбълдън и US Open побеждава друг австралиец – Кен Розуол. На следващата година отново е на финал на трите турнира, но този път губи и трите финала. След 1976 Конърс не участва повече на Аустрелиън Оупън.

Откритото първенство на Франция е единственият турнир, който Конърс не успява да спечели. Колкото и да се опитва, най-доброто постижение, до което стига, е полуфинал.

Турнирът, на който играе най-добре, е US Open и го печели цели 5 пъти, като успява да спечели на трева, клей и хард, постижение което никой друг не е успявал да изравни. На Уимбълдън играе общо 6 финала, но печели само 2 пъти – първия през 1974, а втория през 1982 срещу младия тогава Джон Макенроу. Две години по-късно обаче двамата отново се срещат, а Макенроу е безпощаден и дава само 4 гейма на Конърс – 6:1, 6:1, 6:2.

Играе на общо 15 финала на турнири от Големия шлем и печели 8 от тях.

Предизвикателства[редактиране | редактиране на кода]

През 1975 Конърс участва в два демонстративни мача огранизирани от Риодган и предавани пряко по американската телевизия CBS от Лас Вегас. Първия е през февруари с награден фонд 100 000 щатски долара (победителя взима целия награден фонд) бил срещу Род Лейвър. Конърс печели двубоя с 14 години по-възрастния си съперник с 6:4 6:2 3:6 7:5. През април среща победилия го по-рано през годината Джон Нюкъмб. Наградния фонд вече е 250 000 долара, а победителя отново е Конърс.

Съперничеството с Бьорн Борг[редактиране | редактиране на кода]

През 1976 Конърс играе с Бьорн Борг финал на ЮС Оупън. Турнира се провежда на клей, а Конърс спасява 4 сетпоинта в третия сет, след което побеждава с 6 – 4, 3 – 6, 7 – 6(9), 6 – 4. След тази титла завършва годината като номер едно за 3-та последователна година.

В началото на 1977 Конърс печели първия си финал от световния шампионат по тенис. След това обаче губи от Борг в 5 сета на Уимбълдън, а месец по-късно губи лидерството си в световната ранглиста.

След тригодишна пауза през януари 1978 Конърс записва участие на финалния турнир мастърс. В групите губи от победилия го на финала на ЮС Оупън Гилермо Виляс, но на финала побеждава Бьорн Борг с 2:1 сета и печели първата си и единствена титла от този турнир.

През 1978 двамата играят още два финала от големия шлем. На Уимбълдън Борг побеждава в три сета, а след това Конърс взима реванш на ЮС Оупън, отново в три сета.

Джими Конърс печели 8 двубоя между двамата, срещу 14 за Бьорн Борг.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1982 на 30 годишна възраст, Конърс отново е финалист на Уимбълдън, където среща Джон Макенроу, който година по-рано е сложил край на доминацията на Бьорн Борг. Конърс е на 3 точки от загубата в четвъртия сет, но успява да спечели мача с 3:2 (3 – 6, 6 – 3, 6 – 7, 7 – 6, 6 – 4)(Репортаж от мача), а с това и втората си титла от турнира.

По късо Конърс побеждава и младата звезда Иван Лендъл на финала на ЮС Оупън. Година по-късно двамата се срещат отново и победителят отново е същият.

През 1984 Конърс отново е на финал на Уимбълдън и съперника му отново е Макенроу, този път обаче Макенроу взима сладък реванш и дава само 4 гейма на Конърс (6 – 1, 6 – 1, 6 – 2)(Репортаж от мача). След мача между двамата Конърс е запитан дали мисли, че съперника му е по-добър, а отговора му е: - „Никога“

Джими Конърс е със 7 години по-стар от Джон Макенроу, но това не му пречи в много от мачовете да му е равностоен и дори да го побеждава. До 1983 г. балансът между двамата е равностоен, след което следват 11 поредни победи за Макенроу. Последната победа на Конърс е на финала в Тулуза през 1989 с 6 – 3,6 – 3. Все пак съперничеството е спечелино от Макенроу с 20 – 14 [2].

След 1986 позициите му в световната ранглиста започват да падат. Прехвърлил 30-те се налага да се справя с тенисиисти далеч по млади от него, но с голяма доза воля и себераздаване успява да се налага над голяма част от съперниците си.

През 1987 година на Уимбълдън Конърс среща Михаел Пернфорс. Първите 2 сета отиват лесно при шведа, следват два драматични сета, в които Конърс обръща съответно от 1 – 4 и 0 – 3, за да спечели и 5-ия с 6 – 2.

През 1991 на ЮС Оупън изиграва епичен мач, срещу младия Аарон Крикстийн. Двамата си разменят по два сета и в 5-ия Крикстийн повежда с 5:2, но Конърс стига до тайбрек и след 4 часа и 41 минути успява да го спечели(Репортаж от мача). Впоследствие побеждава Пол Хариуюс(Репортаж от мача) и става най-възрастния полуфиналист в турнир от големия шлем – 39 години. Все пак силите му не издържат и отпада от Джим Къриър.

През 1992 играе мач срещу Мартина Навратилова, известен като двубоя на половете и го печели със 7:5 6:2 (Репортаж от мача)

Джими Конърс изиграва последния си мач от ATP Тур в Атланта през 1996, когато отпада от Ричи Ренебърг след загуба в първия кръг.

Става член на Международна тенис зала на славата през 1998 година.

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Джими Конърс играе в най-много турнири (401) и има най-много мачове (1622) от всички други професионални тенисисти от токритата ера на тениса. Има 1337 победи и 285 загуби, като процента на победите е 82.4[3]. Освен това има и 107 титли на сингъл.[4]

Той е единствения играч, който е печелил ЮС Оупън на три различни настилки трева(1974), клей(1976) и хард(1978).

На 29 юли става номер 1 и задържа водачеството си 160 последователни седмици, рекорд подобрен едва през 2007 от Роджър Федерер. Задържа Водачеството си общо 268 седмици.

Конърс е номер едно в света 5 последователни години – от 1974 до 1978, като 1975, 1976 и 1978 е номер 1 всяка седмица от годината.

Негов е рекорда и за най-голяма разлика между първата седмица като номер 1 и последната в която играч е бил номер 1 – 8 години и 11 месеца – 29 юли 1974 и 3 юли 1983.
Престоява в топ 10 общо 16 години. Последния му турнир е в Атланта през 1996, но всъщност той никога не е обявявал, че се отказва.

Става член на Международна тенис зала на славата през 1998 година.

Стил на игра[редактиране | редактиране на кода]

Според Лари Шварц от ESPN.com основните предимства на Конърс са:

- Неговата добра защита, бързото движение по корта, бекхенда с две ръце и невероятните ретури, които притежава.

Според него е трудно да се определи, кое от всички е направило Конърс голям шампион.

За Конърс винаги е било трудно да се съгласи, че е победен и дава всичко от себе си за всяка точка.

За себе си Конърс казва:

- Винаги имаше някой, който да се бори до последния инч и това бях аз. Не ме беше грижа дали това ще ми отнеме 30 минути или пет часа. За да ме победиш, ти трябва да си или най-добрия или да имаш страхотен ден. Ако аз печеля, печеля, ако аз губя не го приемам много добре.

В Ера, в която почти всички предпочитат да играят сервис воле, Конърс е един от малкото, които удрят топката плоско, ниско и предпочитат удари от основната линия. Според повечето специалисти неговия форхенд е голямата му слабост, особено във важните и напрегнати моменти, затова често за по-голяма сигурност залага на мощнни форхенди с топспин. Сервиас му, макар и точен и дбре пласиран не е голямо негово оръжие, защото няма достатъчно скорост и мощ.

Липсата на мощен сервис и не особено стабилната игра на мрежата предполагат и по-слабата му успеваемост на двойки. Въпреки това той има титла от големия шлем на двойки (с Илие Настасе) и финал на смесени двойки (с Крис Евърт), както и общо 15 титли. [5].

Ракети[редактиране | редактиране на кода]

По това време почти всички тенисисти са играят с дървени ракети. Джими Конърс е един от първите, които започва да играе със стоманена ракета Wilson T2000 [6].

Ракетата е пусната в производство през 1968 и от според някои „има излъчване на динозавър“. Конърс играе с хромирана тръбна ракета Wilson T2000 до 1984, когато новите технологии в производството го принуждават да я смени [7].
През 1984 Конърс започва да играе с новата графитена Wilson ProStaff. Тя е изработена специално за него. Но през 1985 Конърс отново играе в някои мачове с T2000. През 1987 окончателно започва да използва графитни ракети, когато подписва с Slazenger, за да играе с тяхната Panther Pro Ceramic. През 1990 започва да използва ракети на Estusa.

След 1996[редактиране | редактиране на кода]

като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Лятото на 2006 година Джими конърс става треньор на американския тенисист Анди Родик.[8] През периода в който го тренира Анди стига единствено до финал на ЮС Оупън, но губи от Роджър Федерер. В началото на 2008 година двамата се разделят. [9]

като коментатор[редактиране | редактиране на кода]

Джими Конърс води някои мачове по BBC заедно от Уимбълдън. Коментарите и анализите му често са свързани със закачки към другия водещ и негов бивш опонент на корта – Джон Макенроу.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1973 Джими Конърс има връзка с новоизгряващата звезда Крис Евърт[10], дори плануват сватба, която обаче впоследствие е отменена. Същата година на Уимбълдън двамата са основна тема на вестниците в Англия, но въпреки това и двамата печелят турнира, а по-късно играят финал и при смесените двойки на ЮС Оупън.

През 1980 Конърс се жени за модела на Плейбой Пати Макгуайър. Двамата имат две деца и живеят в Санта Барбара, Калифорния.

Пролетта на 2006 му е поставен имплантант в крака.[11] На 8 януари 2007 г. майката и дългогодишен треньор на Джими – Глория умира на 82 години.[12]

Финали на турнири от големия шлем на сингъл[редактиране | редактиране на кода]

Спечелени (8)[редактиране | редактиране на кода]

Година Първенство Опонент Резултат
1974 Аустрелиън Оупън Фил Дент 7 – 6, 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3
1974 Уимбълдън Кен Розуол 6 – 1, 6 – 1, 6 – 4
1974 ЮС Оупън Кен Розуол 6 – 1, 6 – 0, 6 – 1
1976 ЮС Оупън (2) Бьорн Борг 6 – 4, 3 – 6, 7 – 6, 6 – 4
1978 ЮС Оупън (3) Бьорн Борг 6 – 4, 6 – 2, 6 – 2
1982 Уимбълдън (2) Джон Макенроу 3 – 6, 6 – 3, 6 – 7, 7 – 6, 6 – 4
1982 ЮС Оупън (4) Иван Лендъл 6 – 3, 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4
1983 ЮС Оупън (5) Иван Лендъл 6 – 3, 6 – 7, 7 – 5, 6 – 0

Загубени (7)[редактиране | редактиране на кода]

Година Първенство Опонент Резултат
1975 Аустрелиън Оупън Джон Нюкъмб 7 – 5, 3 – 6, 6 – 4, 7 – 5
1975 Уимбълдън Артър Аш 6 – 1, 6 – 1, 5 – 7, 6 – 4
1975 ЮС Оупън Мануел Орантес 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3
1977 Уимбълдън (2) Бьорн Борг 3 – 6, 6 – 2, 6 – 1, 5 – 7, 6 – 4
1977 ЮС Оупън (2) Гилермо Виляс 2 – 6, 6 – 3, 7 – 5, 6 – 0
1978 Уимбълдън (3) Бьорн Борг 6 – 2, 6 – 2, 6 – 3
1984 Уимбълдън (4) Джон Макенроу 6 – 1, 6 – 1, 6 – 2

Финали на турнири от големия шлем на двойки[редактиране | редактиране на кода]

Спечелени (2)[редактиране | редактиране на кода]

Година Първенство Партньор Опонент Резултат
1973 Уимбълдън Румъния Илие Настасе Джон Купър
Нийл Фрейзър		 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 8 – 9 (3), 6 – 1
1975 ЮС Оупън Румъния Илие Настасе Том Окер
Марти Рисен		 6 – 4, 7 – 6

Загубени (1)[редактиране | редактиране на кода]

Година Първенство Партньор Опонент Резултат
1973 Открито първенство на Франция Румъния Илие Настасе Джон Нюкъмб
Том Окер		 6 – 1, 3 – 6, 6 – 3, 5 – 7, 6 – 4

Финали на турнири от големия шлем на двойки (1)[редактиране | редактиране на кода]

Финал (1)[редактиране | редактиране на кода]

Година Първенство Партньор Опонент Резултат
1974 ЮС Оупън Крис Евърт Пам Тегуарден
Джоф Мастърс		 6 – 1, 7 – 6

Участия в турнирите през годините[редактиране | редактиране на кода]

Tournament 1970 1971 1972 1973 1974 1975 1976 1977 1978 1979 1980 1981 1982 1983 1984 1985 1986 1987 1988 1989 1990 1991 1992 Победи/Турнири
Аустрелиън Оупън A A A A П Ф A A A A A A A A A A A A A A A A A 1 / 2
Открито първенство на Франция A A 2К 1К A A A A A ПФ ПФ ЧФ ЧФ ЧФ ПФ ПФ A ЧФ A 2К A 3К 1К 0 / 13
Уимбълдън A 1К ЧФ ЧФ П Ф ЧФ Ф Ф ПФ ПФ ПФ П 4К Ф ПФ 1К ПФ 4К 2К A 3К 1К 2 / 21
ЮС Оупън 1К 2К 1К ЧФ П Ф П Ф П ПФ ПФ ПФ П П ПФ ПФ 3К ПФ ЧФ ЧФ A ПФ 2К 5 / 22
Победи/Турнири 0 / 1 0 / 2 0 / 3 0 / 3 3 / 3 0 / 3 1 / 2 0 / 2 1 / 2 0 / 3 0 / 3 0 / 3 2 / 3 1 / 3 0 / 3 0 / 3 0 / 2 0 / 3 0 / 2 0 / 3 0 / 0 0 / 3 0 / 3 8 / 58
Мастърс A A ПФ ПФ A A A A П ГР ПФ ПФ ГР ПФ ПФ ПФ A ГР A A A A A 1 / 11

Победи 236
Загуби 50

П – Спечелен турнир
Ф – Загубен финал
ПФ – Полуфинал
ЧФ – Четвърфинал
1К – 4К 1 – 4 кръг
ГР – Отпадане в групите
A = Не е участвал на турнира.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((en)) ATPtennis.com tournament Draw Marion[неработеща препратка], посетен на 15 юли 2008
  2. ↑ ((en)) Mcenroy vs Connors head to head[неработеща препратка], посетен на 23.09.2008
  3. ↑ ((en)) Internetional tennis Hall of frame, посетен на 11 юли 2008
  4. ↑ ((en)) Jimmy Connors titles[неработеща препратка], посетен на 23.09.2008
  5. ↑ ((en)) Jimmy Connors titles[неработеща препратка], посетен на 27.11.2008
  6. ↑ ((en)) History Of The Tennis Racket Архив на оригинала от 2008-04-16 в Wayback Machine., посетен на 11 юли 2008
  7. ↑ ((en)) Jimmy Connors racquets Архив на оригинала от 2008-06-18 в Wayback Machine., посетен на 11 юли 2008
  8. ↑ Конърс стана треньор на Родик[неработеща препратка], посетен на 11 юли 2008
  9. ↑ Анди Родик се раздели с треньора си Джими Конърс Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., посетен на 11 юли 2008
  10. ↑ ((en)) speculation on Chris Evert/Jimmy Connors romance Архив на оригинала от 2008-11-21 в Wayback Machine., посетен на 11 юли 2008
  11. ↑ ((en)) CONSERVE® Total Hip with BFH® Technology, посетен на 15 юли 2008
  12. ↑ ((en)) Gloria Connors, 82; son inherited passion for tennis, посетен на 15 юли 2008
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джими_Конърс&oldid=11030895“.