Джими Конърс
Джими Конърс James Scott "Jimmy" Connors | |
---|---|
Jimmy Connors | |
![]() | |
Информация | |
Държава | ![]() |
Роден | 2 септември 1952 г.
Източен Сейнт Луис, САЩ |
Височина / Тегло | 177 cm / 70 kg |
Кариера | |
Професионална | 1972 |
Оттеглил се | 1996 |
Пари от наградни фондове | $8 641 040 |
Сингъл | |
Победи-загуби | 1253–279 |
Титли от Големия шлем | 8 |
Титли от ATP | 109 |
Най-висока позиция | 1 (29 юли 1974) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | Шампион (1974) |
Ролан Гарос | Полуфиналист (1979, 1980, 1984, 1985) |
Уимбълдън | Шампион (1974, 1982) |
ОП на САЩ | Шампион (1974, 1976, 1978, 1982, 1983) |
Двойки | |
Победи-загуби | 174–78 |
Отборно | |
Купа Дейвис | САЩ (1975, 1981, 1984) |
Информацията е актуална към 1 юли 2019 | |
Джими Конърс в Общомедия |
Джеймс Скот Конърс (на английски: James Scott Connors), известен като Джими Конърс (Jimmy Connors), роден на 2 септември 1952 г. в Източен Сейнт Луис, щата Илиноис е бивш американски професионален тенисист, считан за един от най-великите в тениса.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Първия му международен мач е на 23 август 1970 в Мериън срещу Жан Батист Шафрьо[1]. Конърс стига до 3-ти кръг, а няколко седмици по-късно побеждава Рой Емерсън в първи кръг на туурнира в Лос Анджелис. Същата година записва и участие на ЮС Оупън, но отпада в първи кръг.
Индивидуалиста[редактиране | редактиране на кода]
Джими Конърс си изгражда репутацията на индивидуалист, след като през 1972 г. отказва да се присъедини към новосформирата Асоциация на професионалните тенисисти. Той отказва да играе професионален тенис и се присъединява към серията от малки турнири организирана от неговия мениджър и откривател Бил Риордан.
През 1974 Джими и Риордан печелят дело срещу АТП и нейния президент Артър Аш на стойност 10 млн. щатски долара, заради „ограничаване на правата“ на Джими. Причината е наказанието на Конърс да не играе на Откритото първенство на Франция през 1974, след като подписва договор с Американската тенис лига в Балтимор същата година.
Турнири от големия шлем[редактиране | редактиране на кода]
През 1974, той печели Аустрелиън Оупън побеждавайки австралиеца Фил Дент на финала, след на финалите на Уимбълдън и US Open побеждава друг австралиец – Кен Розуол. На следващата година отново е на финал на трите турнира, но този път губи и трите финала. След 1976 Конърс не участва повече на Аустрелиън Оупън.
Откритото първенство на Франция е единственият турнир, който Конърс не успява да спечели. Колкото и да се опитва, най-доброто постижение, до което стига, е полуфинал.
Турнирът, на който играе най-добре, е US Open и го печели цели 5 пъти, като успява да спечели на трева, клей и хард, постижение което никой друг не е успявал да изравни. На Уимбълдън играе общо 6 финала, но печели само 2 пъти – първия през 1974, а втория през 1982 срещу младия тогава Джон Макенроу. Две години по-късно обаче двамата отново се срещат, а Макенроу е безпощаден и дава само 4 гейма на Конърс – 6:1, 6:1, 6:2.
Играе на общо 15 финала на турнири от Големия шлем и печели 8 от тях.
Предизвикателства[редактиране | редактиране на кода]
През 1975 Конърс участва в два демонстративни мача огранизирани от Риодган и предавани пряко по американската телевизия CBS от Лас Вегас. Първия е през февруари с награден фонд 100 000 щатски долара (победителя взима целия награден фонд) бил срещу Род Лейвър. Конърс печели двубоя с 14 години по-възрастния си съперник с 6:4 6:2 3:6 7:5. През април среща победилия го по-рано през годината Джон Нюкъмб. Наградния фонд вече е 250 000 долара, а победителя отново е Конърс.
Съперничеството с Бьорн Борг[редактиране | редактиране на кода]
През 1976 Конърс играе с Бьорн Борг финал на ЮС Оупън. Турнира се провежда на клей, а Конърс спасява 4 сетпоинта в третия сет, след което побеждава с 6 – 4, 3 – 6, 7 – 6(9), 6 – 4. След тази титла завършва годината като номер едно за 3-та последователна година.
В началото на 1977 Конърс печели първия си финал от световния шампионат по тенис. След това обаче губи от Борг в 5 сета на Уимбълдън, а месец по-късно губи лидерството си в световната ранглиста.
След тригодишна пауза през януари 1978 Конърс записва участие на финалния турнир мастърс. В групите губи от победилия го на финала на ЮС Оупън Гилермо Виляс, но на финала побеждава Бьорн Борг с 2:1 сета и печели първата си и единствена титла от този турнир.
През 1978 двамата играят още два финала от големия шлем. На Уимбълдън Борг побеждава в три сета, а след това Конърс взима реванш на ЮС Оупън, отново в три сета.
Джими Конърс печели 8 двубоя между двамата, срещу 14 за Бьорн Борг.
Последни години[редактиране | редактиране на кода]
През 1982 на 30 годишна възраст, Конърс отново е финалист на Уимбълдън, където среща Джон Макенроу, който година по-рано е сложил край на доминацията на Бьорн Борг. Конърс е на 3 точки от загубата в четвъртия сет, но успява да спечели мача с 3:2 (3 – 6, 6 – 3, 6 – 7, 7 – 6, 6 – 4)(Репортаж от мача), а с това и втората си титла от турнира.
По късо Конърс побеждава и младата звезда Иван Лендъл на финала на ЮС Оупън. Година по-късно двамата се срещат отново и победителят отново е същият.
През 1984 Конърс отново е на финал на Уимбълдън и съперника му отново е Макенроу, този път обаче Макенроу взима сладък реванш и дава само 4 гейма на Конърс (6 – 1, 6 – 1, 6 – 2)(Репортаж от мача). След мача между двамата Конърс е запитан дали мисли, че съперника му е по-добър, а отговора му е: - „Никога“
Джими Конърс е със 7 години по-стар от Джон Макенроу, но това не му пречи в много от мачовете да му е равностоен и дори да го побеждава. До 1983 г. балансът между двамата е равностоен, след което следват 11 поредни победи за Макенроу. Последната победа на Конърс е на финала в Тулуза през 1989 с 6 – 3,6 – 3. Все пак съперничеството е спечелино от Макенроу с 20 – 14 [2].
След 1986 позициите му в световната ранглиста започват да падат. Прехвърлил 30-те се налага да се справя с тенисиисти далеч по млади от него, но с голяма доза воля и себераздаване успява да се налага над голяма част от съперниците си.
През 1987 година на Уимбълдън Конърс среща Михаел Пернфорс. Първите 2 сета отиват лесно при шведа, следват два драматични сета, в които Конърс обръща съответно от 1 – 4 и 0 – 3, за да спечели и 5-ия с 6 – 2.
През 1991 на ЮС Оупън изиграва епичен мач, срещу младия Аарон Крикстийн. Двамата си разменят по два сета и в 5-ия Крикстийн повежда с 5:2, но Конърс стига до тайбрек и след 4 часа и 41 минути успява да го спечели(Репортаж от мача). Впоследствие побеждава Пол Хариуюс(Репортаж от мача) и става най-възрастния полуфиналист в турнир от големия шлем – 39 години. Все пак силите му не издържат и отпада от Джим Къриър.
През 1992 играе мач срещу Мартина Навратилова, известен като двубоя на половете и го печели със 7:5 6:2 (Репортаж от мача)
Джими Конърс изиграва последния си мач от ATP Тур в Атланта през 1996, когато отпада от Ричи Ренебърг след загуба в първия кръг.
Става член на Международна тенис зала на славата през 1998 година.
Рекорди[редактиране | редактиране на кода]
Джими Конърс играе в най-много турнири (401) и има най-много мачове (1622) от всички други професионални тенисисти от токритата ера на тениса. Има 1337 победи и 285 загуби, като процента на победите е 82.4[3]. Освен това има и 107 титли на сингъл.[4]
Той е единствения играч, който е печелил ЮС Оупън на три различни настилки трева(1974), клей(1976) и хард(1978).
На 29 юли става номер 1 и задържа водачеството си 160 последователни седмици, рекорд подобрен едва през 2007 от Роджър Федерер. Задържа Водачеството си общо 268 седмици.
Конърс е номер едно в света 5 последователни години – от 1974 до 1978, като 1975, 1976 и 1978 е номер 1 всяка седмица от годината.
Негов е рекорда и за най-голяма разлика между първата седмица като номер 1 и последната в която играч е бил номер 1 – 8 години и 11 месеца – 29 юли 1974 и 3 юли 1983.
Престоява в топ 10 общо 16 години. Последния му турнир е в Атланта през 1996, но всъщност той никога не е обявявал, че се отказва.
Става член на Международна тенис зала на славата през 1998 година.
Стил на игра[редактиране | редактиране на кода]
Според Лари Шварц от ESPN.com основните предимства на Конърс са:
- Неговата добра защита, бързото движение по корта, бекхенда с две ръце и невероятните ретури, които притежава.
Според него е трудно да се определи, кое от всички е направило Конърс голям шампион.
За Конърс винаги е било трудно да се съгласи, че е победен и дава всичко от себе си за всяка точка.
За себе си Конърс казва:
- Винаги имаше някой, който да се бори до последния инч и това бях аз. Не ме беше грижа дали това ще ми отнеме 30 минути или пет часа. За да ме победиш, ти трябва да си или най-добрия или да имаш страхотен ден. Ако аз печеля, печеля, ако аз губя не го приемам много добре.
В Ера, в която почти всички предпочитат да играят сервис воле, Конърс е един от малкото, които удрят топката плоско, ниско и предпочитат удари от основната линия. Според повечето специалисти неговия форхенд е голямата му слабост, особено във важните и напрегнати моменти, затова често за по-голяма сигурност залага на мощнни форхенди с топспин. Сервиас му, макар и точен и дбре пласиран не е голямо негово оръжие, защото няма достатъчно скорост и мощ.
Липсата на мощен сервис и не особено стабилната игра на мрежата предполагат и по-слабата му успеваемост на двойки. Въпреки това той има титла от големия шлем на двойки (с Илие Настасе) и финал на смесени двойки (с Крис Евърт), както и общо 15 титли. [5].
Ракети[редактиране | редактиране на кода]
По това време почти всички тенисисти са играят с дървени ракети. Джими Конърс е един от първите, които започва да играе със стоманена ракета Wilson T2000 [6].
Ракетата е пусната в производство през 1968 и от според някои „има излъчване на динозавър“. Конърс играе с хромирана тръбна ракета Wilson T2000 до 1984, когато новите технологии в производството го принуждават да я смени [7].
През 1984 Конърс започва да играе с новата графитена Wilson ProStaff. Тя е изработена специално за него. Но през 1985 Конърс отново играе в някои мачове с T2000. През 1987 окончателно започва да използва графитни ракети, когато подписва с Slazenger, за да играе с тяхната Panther Pro Ceramic. През 1990 започва да използва ракети на Estusa.
След 1996[редактиране | редактиране на кода]
като треньор[редактиране | редактиране на кода]
Лятото на 2006 година Джими конърс става треньор на американския тенисист Анди Родик.[8] През периода в който го тренира Анди стига единствено до финал на ЮС Оупън, но губи от Роджър Федерер. В началото на 2008 година двамата се разделят. [9]
като коментатор[редактиране | редактиране на кода]
Джими Конърс води някои мачове по BBC заедно от Уимбълдън. Коментарите и анализите му често са свързани със закачки към другия водещ и негов бивш опонент на корта – Джон Макенроу.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
През 1973 Джими Конърс има връзка с новоизгряващата звезда Крис Евърт[10], дори плануват сватба, която обаче впоследствие е отменена. Същата година на Уимбълдън двамата са основна тема на вестниците в Англия, но въпреки това и двамата печелят турнира, а по-късно играят финал и при смесените двойки на ЮС Оупън.
През 1980 Конърс се жени за модела на Плейбой Пати Макгуайър. Двамата имат две деца и живеят в Санта Барбара, Калифорния.
Пролетта на 2006 му е поставен имплантант в крака.[11] На 8 януари 2007 г. майката и дългогодишен треньор на Джими – Глория умира на 82 години.[12]
Финали на турнири от големия шлем на сингъл[редактиране | редактиране на кода]
Спечелени (8)[редактиране | редактиране на кода]
Година | Първенство | Опонент | Резултат |
1974 | Аустрелиън Оупън | ![]() |
7 – 6, 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3 |
1974 | Уимбълдън | ![]() |
6 – 1, 6 – 1, 6 – 4 |
1974 | ЮС Оупън | ![]() |
6 – 1, 6 – 0, 6 – 1 |
1976 | ЮС Оупън (2) | ![]() |
6 – 4, 3 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |
1978 | ЮС Оупън (3) | ![]() |
6 – 4, 6 – 2, 6 – 2 |
1982 | Уимбълдън (2) | ![]() |
3 – 6, 6 – 3, 6 – 7, 7 – 6, 6 – 4 |
1982 | ЮС Оупън (4) | ![]() |
6 – 3, 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4 |
1983 | ЮС Оупън (5) | ![]() |
6 – 3, 6 – 7, 7 – 5, 6 – 0 |
Загубени (7)[редактиране | редактиране на кода]
Година | Първенство | Опонент | Резултат |
1975 | Аустрелиън Оупън | ![]() |
7 – 5, 3 – 6, 6 – 4, 7 – 5 |
1975 | Уимбълдън | ![]() |
6 – 1, 6 – 1, 5 – 7, 6 – 4 |
1975 | ЮС Оупън | ![]() |
6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |
1977 | Уимбълдън (2) | ![]() |
3 – 6, 6 – 2, 6 – 1, 5 – 7, 6 – 4 |
1977 | ЮС Оупън (2) | ![]() |
2 – 6, 6 – 3, 7 – 5, 6 – 0 |
1978 | Уимбълдън (3) | ![]() |
6 – 2, 6 – 2, 6 – 3 |
1984 | Уимбълдън (4) | ![]() |
6 – 1, 6 – 1, 6 – 2 |
Финали на турнири от големия шлем на двойки[редактиране | редактиране на кода]
Спечелени (2)[редактиране | редактиране на кода]
Година | Първенство | Партньор | Опонент | Резултат |
1973 | Уимбълдън | ![]() |
Джон Купър![]() |
3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 8 – 9 (3), 6 – 1 |
1975 | ЮС Оупън | ![]() |
![]() ![]() |
6 – 4, 7 – 6 |
Загубени (1)[редактиране | редактиране на кода]
Година | Първенство | Партньор | Опонент | Резултат |
1973 | Открито първенство на Франция | ![]() |
![]() ![]() |
6 – 1, 3 – 6, 6 – 3, 5 – 7, 6 – 4 |
Финали на турнири от големия шлем на двойки (1)[редактиране | редактиране на кода]
Финал (1)[редактиране | редактиране на кода]
Година | Първенство | Партньор | Опонент | Резултат |
1974 | ЮС Оупън | ![]() |
![]() ![]() |
6 – 1, 7 – 6 |
Участия в турнирите през годините[редактиране | редактиране на кода]
Tournament | 1970 | 1971 | 1972 | 1973 | 1974 | 1975 | 1976 | 1977 | 1978 | 1979 | 1980 | 1981 | 1982 | 1983 | 1984 | 1985 | 1986 | 1987 | 1988 | 1989 | 1990 | 1991 | 1992 | Победи/Турнири |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Аустрелиън Оупън | A | A | A | A | П | Ф | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | 1 / 2 |
Открито първенство на Франция | A | A | 2К | 1К | A | A | A | A | A | ПФ | ПФ | ЧФ | ЧФ | ЧФ | ПФ | ПФ | A | ЧФ | A | 2К | A | 3К | 1К | 0 / 13 |
Уимбълдън | A | 1К | ЧФ | ЧФ | П | Ф | ЧФ | Ф | Ф | ПФ | ПФ | ПФ | П | 4К | Ф | ПФ | 1К | ПФ | 4К | 2К | A | 3К | 1К | 2 / 21 |
ЮС Оупън | 1К | 2К | 1К | ЧФ | П | Ф | П | Ф | П | ПФ | ПФ | ПФ | П | П | ПФ | ПФ | 3К | ПФ | ЧФ | ЧФ | A | ПФ | 2К | 5 / 22 |
Победи/Турнири | 0 / 1 | 0 / 2 | 0 / 3 | 0 / 3 | 3 / 3 | 0 / 3 | 1 / 2 | 0 / 2 | 1 / 2 | 0 / 3 | 0 / 3 | 0 / 3 | 2 / 3 | 1 / 3 | 0 / 3 | 0 / 3 | 0 / 2 | 0 / 3 | 0 / 2 | 0 / 3 | 0 / 0 | 0 / 3 | 0 / 3 | 8 / 58 |
Мастърс | A | A | ПФ | ПФ | A | A | A | A | П | ГР | ПФ | ПФ | ГР | ПФ | ПФ | ПФ | A | ГР | A | A | A | A | A | 1 / 11 |
Победи 236
Загуби 50
П – Спечелен турнир
Ф – Загубен финал
ПФ – Полуфинал
ЧФ – Четвърфинал
1К – 4К 1 – 4 кръг
ГР – Отпадане в групите
A = Не е участвал на турнира.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Профил в ITF
- ((en)) АТП профил
- ((en)) Списък с участия за Купа Дейвис
- ((en)) Всички участия на Конърс в турнирите от големия шлем[неработеща препратка]
- ((en)) Международна тенис зала на славата профил
- ((en)) Уимбълдън профил
- ((en)) BBC профил
- Колекция клипчета с участието на Джими Конърс
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) ATPtennis.com tournament Draw Marion[неработеща препратка], посетен на 15 юли 2008
- ↑ ((en)) Mcenroy vs Connors head to head[неработеща препратка], посетен на 23.09.2008
- ↑ ((en)) Internetional tennis Hall of frame, посетен на 11 юли 2008
- ↑ ((en)) Jimmy Connors titles[неработеща препратка], посетен на 23.09.2008
- ↑ ((en)) Jimmy Connors titles[неработеща препратка], посетен на 27.11.2008
- ↑ ((en)) History Of The Tennis Racket Архив на оригинала от 2008-04-16 в Wayback Machine., посетен на 11 юли 2008
- ↑ ((en)) Jimmy Connors racquets Архив на оригинала от 2008-06-18 в Wayback Machine., посетен на 11 юли 2008
- ↑ Конърс стана треньор на Родик[неработеща препратка], посетен на 11 юли 2008
- ↑ Анди Родик се раздели с треньора си Джими Конърс Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., посетен на 11 юли 2008
- ↑ ((en)) speculation on Chris Evert/Jimmy Connors romance Архив на оригинала от 2008-11-21 в Wayback Machine., посетен на 11 юли 2008
- ↑ ((en)) CONSERVE® Total Hip with BFH® Technology, посетен на 15 юли 2008
- ↑ ((en)) Gloria Connors, 82; son inherited passion for tennis, посетен на 15 юли 2008
|