Джими Конърс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джими Конърс
Jimmy Connors
Информация
Държава Съединени американски щати САЩ
Роден
Височина / Тегло 177 cm / 70 kg
Кариера
Професионална 1972
Оттеглил се 1996
Пари от наградни фондове $8 641 040
Сингъл
Победи-загуби 1253–279
Титли от Големия шлем 8
Най-висока позиция No. 1 (29 юли, 1974)
Двойки
Победи-загуби 174–78
Отборно
Купа Дейвис САЩ
(1975, 1981, 1984)
Информацията е актуална към 1 юли 2019
Джими Конърс в Общомедия

Джеймс Скот Конърс (на английски: James Scott Connors), известен като Джими Конърс (Jimmy Connors), роден на 2 септември 1952 г. в Източен Сейнт Луис, щата Илиноис е бивш американски професионален тенисист, считан за един от най-великите в тениса.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Първия му международен мач е на 23 август 1970 в Мериън срещу Жан Батист Шафрьо[1]. Конърс стига до 3-ти кръг, а няколко седмици по-късно побеждава Рой Емерсън в първи кръг на туурнира в Лос Анджелис. Същата година записва и участие на ЮС Оупън, но отпада в първи кръг.

Индивидуалиста[редактиране | редактиране на кода]

Джими Конърс си изгражда репутацията на индивидуалист, след като през 1972 г. отказва да се присъедини към новосформирата Асоциация на професионалните тенисисти. Той отказва да играе професионален тенис и се присъединява към серията от малки турнири организирана от неговия мениджър и откривател Бил Риордан.

През 1974 Джими и Риордан печелят дело срещу АТП и нейния президент Артър Аш на стойност 10 млн. щатски долара, заради „ограничаване на правата“ на Джими. Причината е наказанието на Конърс да не играе на Откритото първенство на Франция през 1974, след като подписва договор с Американската тенис лига в Балтимор същата година.

Турнири от големия шлем[редактиране | редактиране на кода]

През 1974, той печели Аустрелиън Оупън побеждавайки австралиеца Фил Дент на финала, след на финалите на Уимбълдън и US Open побеждава друг австралиец – Кен Розуол. На следващата година отново е на финал на трите турнира, но този път губи и трите финала. След 1976 Конърс не участва повече на Аустрелиън Оупън.

Откритото първенство на Франция е единственият турнир, който Конърс не успява да спечели. Колкото и да се опитва, най-доброто постижение, до което стига, е полуфинал.

Турнирът, на който играе най-добре, е US Open и го печели цели 5 пъти, като успява да спечели на трева, клей и хард, постижение което никой друг не е успявал да изравни. На Уимбълдън играе общо 6 финала, но печели само 2 пъти – първия през 1974, а втория през 1982 срещу младия тогава Джон Макенроу. Две години по-късно обаче двамата отново се срещат, а Макенроу е безпощаден и дава само 4 гейма на Конърс – 6:1, 6:1, 6:2.

Играе на общо 15 финала на турнири от Големия шлем и печели 8 от тях.

Предизвикателства[редактиране | редактиране на кода]

През 1975 Конърс участва в два демонстративни мача огранизирани от Риодган и предавани пряко по американската телевизия CBS от Лас Вегас. Първия е през февруари с награден фонд 100 000 щатски долара (победителя взима целия награден фонд) бил срещу Род Лейвър. Конърс печели двубоя с 14 години по-възрастния си съперник с 6:4 6:2 3:6 7:5. През април среща победилия го по-рано през годината Джон Нюкъмб. Наградния фонд вече е 250 000 долара, а победителя отново е Конърс.

Съперничеството с Бьорн Борг[редактиране | редактиране на кода]

През 1976 Конърс играе с Бьорн Борг финал на ЮС Оупън. Турнира се провежда на клей, а Конърс спасява 4 сетпоинта в третия сет, след което побеждава с 6 – 4, 3 – 6, 7 – 6(9), 6 – 4. След тази титла завършва годината като номер едно за 3-та последователна година.

В началото на 1977 Конърс печели първия си финал от световния шампионат по тенис. След това обаче губи от Борг в 5 сета на Уимбълдън, а месец по-късно губи лидерството си в световната ранглиста.

След тригодишна пауза през януари 1978 Конърс записва участие на финалния турнир мастърс. В групите губи от победилия го на финала на ЮС Оупън Гилермо Виляс, но на финала побеждава Бьорн Борг с 2:1 сета и печели първата си и единствена титла от този турнир.

През 1978 двамата играят още два финала от големия шлем. На Уимбълдън Борг побеждава в три сета, а след това Конърс взима реванш на ЮС Оупън, отново в три сета.

Джими Конърс печели 8 двубоя между двамата, срещу 14 за Бьорн Борг.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1982 на 30 годишна възраст, Конърс отново е финалист на Уимбълдън, където среща Джон Макенроу, който година по-рано е сложил край на доминацията на Бьорн Борг. Конърс е на 3 точки от загубата в четвъртия сет, но успява да спечели мача с 3:2 (3 – 6, 6 – 3, 6 – 7, 7 – 6, 6 – 4)(Репортаж от мача), а с това и втората си титла от турнира.

По късо Конърс побеждава и младата звезда Иван Лендъл на финала на ЮС Оупън. Година по-късно двамата се срещат отново и победителят отново е същият.

През 1984 Конърс отново е на финал на Уимбълдън и съперника му отново е Макенроу, този път обаче Макенроу взима сладък реванш и дава само 4 гейма на Конърс (6 – 1, 6 – 1, 6 – 2)(Репортаж от мача). След мача между двамата Конърс е запитан дали мисли, че съперника му е по-добър, а отговора му е: - „Никога“

Джими Конърс е със 7 години по-стар от Джон Макенроу, но това не му пречи в много от мачовете да му е равностоен и дори да го побеждава. До 1983 г. балансът между двамата е равностоен, след което следват 11 поредни победи за Макенроу. Последната победа на Конърс е на финала в Тулуза през 1989 с 6 – 3,6 – 3. Все пак съперничеството е спечелино от Макенроу с 20 – 14 [2].

След 1986 позициите му в световната ранглиста започват да падат. Прехвърлил 30-те се налага да се справя с тенисиисти далеч по млади от него, но с голяма доза воля и себераздаване успява да се налага над голяма част от съперниците си.

През 1987 година на Уимбълдън Конърс среща Михаел Пернфорс. Първите 2 сета отиват лесно при шведа, следват два драматични сета, в които Конърс обръща съответно от 1 – 4 и 0 – 3, за да спечели и 5-ия с 6 – 2.

През 1991 на ЮС Оупън изиграва епичен мач, срещу младия Аарон Крикстийн. Двамата си разменят по два сета и в 5-ия Крикстийн повежда с 5:2, но Конърс стига до тайбрек и след 4 часа и 41 минути успява да го спечели(Репортаж от мача). Впоследствие побеждава Пол Хариуюс(Репортаж от мача) и става най-възрастния полуфиналист в турнир от големия шлем – 39 години. Все пак силите му не издържат и отпада от Джим Къриър.

През 1992 играе мач срещу Мартина Навратилова, известен като двубоя на половете и го печели със 7:5 6:2 (Репортаж от мача)

Джими Конърс изиграва последния си мач от ATP Тур в Атланта през 1996, когато отпада от Ричи Ренебърг след загуба в първия кръг.

Става член на Международна тенис зала на славата през 1998 година.

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Джими Конърс играе в най-много турнири (401) и има най-много мачове (1622) от всички други професионални тенисисти от токритата ера на тениса. Има 1337 победи и 285 загуби, като процента на победите е 82.4[3]. Освен това има и 107 титли на сингъл.[4]

Той е единствения играч, който е печелил ЮС Оупън на три различни настилки трева(1974), клей(1976) и хард(1978).

На 29 юли става номер 1 и задържа водачеството си 160 последователни седмици, рекорд подобрен едва през 2007 от Роджър Федерер. Задържа Водачеството си общо 268 седмици.

Конърс е номер едно в света 5 последователни години – от 1974 до 1978, като 1975, 1976 и 1978 е номер 1 всяка седмица от годината.

Негов е рекорда и за най-голяма разлика между първата седмица като номер 1 и последната в която играч е бил номер 1 – 8 години и 11 месеца – 29 юли 1974 и 3 юли 1983.
Престоява в топ 10 общо 16 години. Последния му турнир е в Атланта през 1996, но всъщност той никога не е обявявал, че се отказва.

Става член на Международна тенис зала на славата през 1998 година.

Стил на игра[редактиране | редактиране на кода]

Според Лари Шварц от ESPN.com основните предимства на Конърс са:

- Неговата добра защита, бързото движение по корта, бекхенда с две ръце и невероятните ретури, които притежава.

Според него е трудно да се определи, кое от всички е направило Конърс голям шампион.

За Конърс винаги е било трудно да се съгласи, че е победен и дава всичко от себе си за всяка точка.

За себе си Конърс казва:

- Винаги имаше някой, който да се бори до последния инч и това бях аз. Не ме беше грижа дали това ще ми отнеме 30 минути или пет часа. За да ме победиш, ти трябва да си или най-добрия или да имаш страхотен ден. Ако аз печеля, печеля, ако аз губя не го приемам много добре.

В Ера, в която почти всички предпочитат да играят сервис воле, Конърс е един от малкото, които удрят топката плоско, ниско и предпочитат удари от основната линия. Според повечето специалисти неговия форхенд е голямата му слабост, особено във важните и напрегнати моменти, затова често за по-голяма сигурност залага на мощнни форхенди с топспин. Сервиас му, макар и точен и дбре пласиран не е голямо негово оръжие, защото няма достатъчно скорост и мощ.

Липсата на мощен сервис и не особено стабилната игра на мрежата предполагат и по-слабата му успеваемост на двойки. Въпреки това той има титла от големия шлем на двойки (с Илие Настасе) и финал на смесени двойки (с Крис Евърт), както и общо 15 титли. [5].

Ракети[редактиране | редактиране на кода]

По това време почти всички тенисисти са играят с дървени ракети. Джими Конърс е един от първите, които започва да играе със стоманена ракета Wilson T2000 [6].

Ракетата е пусната в производство през 1968 и от според някои „има излъчване на динозавър“. Конърс играе с хромирана тръбна ракета Wilson T2000 до 1984, когато новите технологии в производството го принуждават да я смени [7].
През 1984 Конърс започва да играе с новата графитена Wilson ProStaff. Тя е изработена специално за него. Но през 1985 Конърс отново играе в някои мачове с T2000. През 1987 окончателно започва да използва графитни ракети, когато подписва с Slazenger, за да играе с тяхната Panther Pro Ceramic. През 1990 започва да използва ракети на Estusa.

След 1996[редактиране | редактиране на кода]

като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Лятото на 2006 година Джими конърс става треньор на американския тенисист Анди Родик.[8] През периода в който го тренира Анди стига единствено до финал на ЮС Оупън, но губи от Роджър Федерер. В началото на 2008 година двамата се разделят. [9]

като коментатор[редактиране | редактиране на кода]

Джими Конърс води някои мачове по BBC заедно от Уимбълдън. Коментарите и анализите му често са свързани със закачки към другия водещ и негов бивш опонент на корта – Джон Макенроу.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1973 Джими Конърс има връзка с новоизгряващата звезда Крис Евърт[10], дори плануват сватба, която обаче впоследствие е отменена. Същата година на Уимбълдън двамата са основна тема на вестниците в Англия, но въпреки това и двамата печелят турнира, а по-късно играят финал и при смесените двойки на ЮС Оупън.

През 1980 Конърс се жени за модела на Плейбой Пати Макгуайър. Двамата имат две деца и в момента живеят в Санта Барбара, Калифорния.

Пролетта на 2006 му е поставен имплантант в крака.[11] На 8 януари 2007 г. майката и дългогодишен треньор на Джими – Глория умира на 82 години.[12]

Финали на турнири от големия шлем на сингъл[редактиране | редактиране на кода]

Спечелени (8)[редактиране | редактиране на кода]

Година Първенство Опонент Резултат
1974 Аустрелиън Оупън Flag of Australia (converted).svg Фил Дент 7 – 6, 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3
1974 Уимбълдън Flag of Australia (converted).svg Кен Розуол 6 – 1, 6 – 1, 6 – 4
1974 ЮС Оупън Flag of Australia (converted).svg Кен Розуол 6 – 1, 6 – 0, 6 – 1
1976 ЮС Оупън (2) Flag of Sweden.svg Бьорн Борг 6 – 4, 3 – 6, 7 – 6, 6 – 4
1978 ЮС Оупън (3) Flag of Sweden.svg Бьорн Борг 6 – 4, 6 – 2, 6 – 2
1982 Уимбълдън (2) Flag of the United States.svg Джон Макенроу 3 – 6, 6 – 3, 6 – 7, 7 – 6, 6 – 4
1982 ЮС Оупън (4) Flag of the Czech Republic.svg Иван Лендъл 6 – 3, 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4
1983 ЮС Оупън (5) Flag of the Czech Republic.svg Иван Лендъл 6 – 3, 6 – 7, 7 – 5, 6 – 0

Загубени (7)[редактиране | редактиране на кода]

Година Първенство Опонент Резултат
1975 Аустрелиън Оупън Flag of Australia (converted).svg Джон Нюкъмб 7 – 5, 3 – 6, 6 – 4, 7 – 5
1975 Уимбълдън Flag of the United States.svg Артър Аш 6 – 1, 6 – 1, 5 – 7, 6 – 4
1975 ЮС Оупън Flag of Spain.svg Мануел Орантес 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3
1977 Уимбълдън (2) Flag of Sweden.svg Бьорн Борг 3 – 6, 6 – 2, 6 – 1, 5 – 7, 6 – 4
1977 ЮС Оупън (2) Flag of Argentina.svg Гилермо Виляс 2 – 6, 6 – 3, 7 – 5, 6 – 0
1978 Уимбълдън (3) Flag of Sweden.svg Бьорн Борг 6 – 2, 6 – 2, 6 – 3
1984 Уимбълдън (4) Flag of the United States.svg Джон Макенроу 6 – 1, 6 – 1, 6 – 2

Финали на турнири от големия шлем на двойки[редактиране | редактиране на кода]

Спечелени (2)[редактиране | редактиране на кода]

Година Първенство Партньор Опонент Резултат
1973 Уимбълдън Румъния Илие Настасе Джон Купър
Flag of Australia (converted).svg Нийл Фрейзър
3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 8 – 9 (3), 6 – 1
1975 ЮС Оупън Румъния Илие Настасе Flag of the Netherlands.svg Том Окер
Flag of the United States.svg Марти Рисен
6 – 4, 7 – 6

Загубени (1)[редактиране | редактиране на кода]

Година Първенство Партньор Опонент Резултат
1973 Открито първенство на Франция Румъния Илие Настасе Flag of Australia (converted).svg Джон Нюкъмб
Flag of the Netherlands.svg Том Окер
6 – 1, 3 – 6, 6 – 3, 5 – 7, 6 – 4

Финали на турнири от големия шлем на двойки (1)[редактиране | редактиране на кода]

Финал (1)[редактиране | редактиране на кода]

Година Първенство Партньор Опонент Резултат
1974 ЮС Оупън Flag of the United States.svg Крис Евърт Flag of the United States.svg Пам Тегуарден
Flag of Australia (converted).svg Джоф Мастърс
6 – 1, 7 – 6

Участия в турнирите през годините[редактиране | редактиране на кода]

Tournament 1970 1971 1972 1973 1974 1975 1976 1977 1978 1979 1980 1981 1982 1983 1984 1985 1986 1987 1988 1989 1990 1991 1992 Победи/Турнири
Аустрелиън Оупън A A A A П Ф A A A A A A A A A A A A A A A A A 1 / 2
Открито първенство на Франция A A A A A A A ПФ ПФ ЧФ ЧФ ЧФ ПФ ПФ A ЧФ A A 0 / 13
Уимбълдън A ЧФ ЧФ П Ф ЧФ Ф Ф ПФ ПФ ПФ П Ф ПФ ПФ A 2 / 21
ЮС Оупън ЧФ П Ф П Ф П ПФ ПФ ПФ П П ПФ ПФ ПФ ЧФ ЧФ A ПФ 5 / 22
Победи/Турнири 0 / 1 0 / 2 0 / 3 0 / 3 3 / 3 0 / 3 1 / 2 0 / 2 1 / 2 0 / 3 0 / 3 0 / 3 2 / 3 1 / 3 0 / 3 0 / 3 0 / 2 0 / 3 0 / 2 0 / 3 0 / 0 0 / 3 0 / 3 8 / 58
Мастърс A A ПФ ПФ A A A A П ГР ПФ ПФ ГР ПФ ПФ ПФ A ГР A A A A A 1 / 11

Победи 236
Загуби 50

П – Спечелен турнир
Ф – Загубен финал
ПФ – Полуфинал
ЧФ – Четвърфинал
1К – 4К 1 – 4 кръг
ГР – Отпадане в групите
A = Не е участвал на турнира.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]