Тит Албуций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тит Албуций (на латински: Titus Albucius) e оратор на Римската република, претор в Сардиния през 105 пр.н.е.

Той произлиза от фамилията Албуции. След завършване на образованието си в Атина той се присъединява към епикурейците и става елинофил. Занимава се с гръцка литертура. Цицерон го критикува.

През 120 пр.н.е. Тит Албуций съди Квинт Муций Сцевола, след като той се върнал от службата му в провинция Азия. През 105 пр.н.е. Албуций e претор в Сардиния, където се бие против разбойниците. Той не получава разрешение от Сената да празнува затова триумф в Рим, но той сам го празнува в провинцията си (104 пр.н.е.). През 103 пр.н.е. Гай Юлий Цезар Старши го обвинява в изнудване (repetundae). Гней Помпей Страбон му помага, но е осъден. След това той бяга в Атина и се занимава с философия.

Източници[редактиране | edit source]

  • Цицерон, Tusculanae Quaestiones v. 37; Gordon P. Kelly, A History of Exile in the Roman Republic (Cambridge University Press, 2006), p. 175 online.
  • Цицерон, Brutus 35.